Българската православна църква почита паметта на Св. Петка Търновска

Българската православна църква почита днес паметта на преподобната Св. Параскева - Петка Епиватска, наричана също Петка Търновска или Българска. Петковден е празникът в чест на Св. Петка, която е живяла в края на Х и в началото на ХІ век. Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в Светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Освен с благочестивия си живот и с чудотворните си мощи, за всеправославната почит към Св. Петка голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята Св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи, редом със Св. Неделя, в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден. Въздигането на посмъртната слава на Св. Параскева е свързано и с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново (днешно Велико Търново). Това става през 1238 г. - по времето на цар Иван-АсенВторо и на патриарх Йоаким. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена - този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 г. С благословението на Вселенския патриарх Партений, на 13 юни 1641 г., мощите на Св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и е осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г., с благословението на митрополит Йосиф, мощите на Св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са и до днес. Празникът в чест на света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.  В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности- предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник. Днес имен ден празнуват - Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Прочети цялата публикация