Този Изпълком към БФС не трябва да изкарва мандата си

Дали преизбирането на Борислав Михайлов на Конгреса във вторник е законно ще реши съдът. Има основание да се вярва, че дните на Михайлов начело на БФС няма да са никак спокойни и може би са преброени.

Мнозина от нормалните във футболната ни общественост приеха преизбирането на Борислав Михайлов и компания (Лечков, Костадинов и т.н.) доста тежко, като - да, това е наистина нов тежък удар по българския футбол, но в крайна сметка няма как да не обърнем внимание на две положителна неща - едното съпътства, а другото е вид последица от Конгреса, провел се във вторник. Първо, Михайлов победи далеч от убедителното, и второ, от екипа на Димитър Бербатов и самия него дойде най-важното послание: "Няма да се откажем". Именно това бе най-важното след дългоочакваното вторнишко събитие - Бербатов и сие да заявят готовност да се борят, докато не преборят отровителите на българския футбол, а не да преминат в отстъпление като Любослав Пенев преди няколко години. А относно първото, чисто и просто яденето, пиенето и мисленето в дребни размери все още преобладава не само във футбола ни, а в целия наш обществено-политически живот.

Показателно беше, че кадърът на ДПС - Камен Костадинов, отново бе сред първите редици на Конгреса и, разбира се, бе от страната на хората, които ерозират футбола ни вече толкова много време. Странно е, но е факт - ДПС дава своя дан и във футболната ни деградация. Вече 16 години. Дали това ще продължи още 16 години зависи от всички, които обичат или поне имат някакво отношение към българския футбол и искат той да заприлича поне на средноевропейския - като в скандинавските страни например. Защото потенциала откъм талант го имаме, западноевропейски експерти са го констатирали, и то неотдавна.

Така или иначе, частично нов Изпълком към БФС има и докато го има, макар и дълбоко да се съмняваме, че той ще свърши нещо, трябва да бъде притискан да го върши.

Причината за това, че няма да се върши нищо градивно е свързана по-скоро с нежелание, отколкото с неможене. Защото ако са искали, но не са имали капацитета, можеха да се възползват от услугите на специалисти, които да свършат част от големите стратегически промени в българския футбол. А големите неща, които трябва да се свършат в българския футбол, не са чак толкова много. Дребните неща, касаещи всеобщия професионализъм, те са повече.

На първо време трябва да се вземе пример и да се наложи стратегия за развитие на детско-юношеския футбол. Нещо, което можеше да се направи много отдавна, нещо, което не изисква толкова много ресурс. В някои школи и сега се работи на прилично ниво (Славия, ЦСКА, Левски и Лудогорец), но явно и това не е достатъчно, защото България в момента няма играчи от ранга на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. А те от своя страна пък не са били от ранга на Стоичков, но бяха доста успешни в най-силните европейски първенства - английската Висша лига, испанската Ла Лига и немската Бундеслига.

След това е време БФС, клубове и всички останали заинтересовани страни да започнат да преговарят с държавата по всички аспекти, които ще благоприятстват изграждането на модерни бази и поне 7-8 модерни стадиона. В момента модерен стадион има само Лудогорец, но благодарение не само на възможностите на собственика си, но и на това, че общината в Разград помогна, а държавата не създаваше спънки. Докато например на ЦСКА от години се пречи всячески да има модерен стадион. И то не кой да е пречи, а именно държавата. В момента има някакво предизборно задействане, но такива проблясъчни раздвижвания и преди е имало.

А до момента, в който най-после имаме добра инфраструктура (след поне няколко години, ако се започне веднага), БФС или друг орган, който се занимава с първенствата, трябва сериозно да повиши критериите за състоянието на стадионите, на които се играе футбол. Няма да се посочват конкретни примери, за да избегнем обвинения в тенденциозност, но на ниви футбол не трябва да се играе повече.

Може би трябва и да се ограничи бройката чужденци в българските футболни клубове, чрез правило, което да действа временно. Това обаче е предмет на дискусия за тесни специалисти, които да преценят дали това ограничение ще е благотворно за футбола ни. В Русия преди време правиха нещо подобно и то не беше успешно в краткосрочен план.

Четвърто - БФС или Футболната лига, която менижира организирания футбол в България, трябва да гарантира честността на първенствата. Въпросът за честността е много проблемен за всичко у нас и има доста основания да смятаме, че в последните години доста от шампионатите не са решени не терена, а в разни офиси.

И на последно място, но не по важност, понеже този Изпълком към БФС няма да свърши нищо от гореспоменатото, той не трябва да бъде оставян да изпълни мандата си, защото в противен случай основите на модерния футбол в България няма да бъдат поставени и в следващите 4 години.

Прочети цялата публикация