Ходът с чуждите посланици: когато Ердоган е притиснат до стената

Винаги, когато турската икономика отново закъса, винаги, когато за турската политика се появят отрицателни заглавия, въпрос на дни е турският президент Ердоган да реагира по съвършено непонятен начин. Така той постъпи и сега със съобщението, че е наредил на външното министерството да изгони десетима посланици, които се застъпват за освобождаването на филантропа Осман Кавала.

С просто око се вижда, че Ердоган не само обича сблъсъците със Запада – той се нуждае от тях. Та нима иначе би се конфронтирал с най-важните си партньори в НАТО: САЩ, Франция и Германия? В случая с Германия сблъсъкът разкрива и едно допълнително, драматично измерение: само преди седмица в рамките на последното си посещение в Турция канцлерката Ангела Меркел изговори почти единствено хубави неща за германско-турските отношения. Всички тези похвали, към които се присъедини и Ердоган, сега отидоха на вятъра.

И винаги виновен е Западът

Накратко: в момента турският президент използва едно добре изпитано средство. Последните допитвания показват, че Ердогановата Партия на справедливостта и развитието главоломно губи подкрепа. Едва 30% от хората в момента биха гласували за президента. На което Ердоган отговаря с невъздържани ругатни срещу опозиционните партии.

Миналата седмица официално беше съобщено, че международният екип за борба срещу прането на пари поставя Анкара под специално наблюдение. В отговор Истанбулската борса реагира с леки колебания. После обаче Централната банка най-неочаквано (и за пореден път) свали водещата лихва – и валутните курсове полудяха. Турската лира изгуби толкова от стойността си, колкото не беше губила десетилетия наред. Всичко това за пореден път показва, че колкото по-силен е вътрешнополитическият натиск върху Ердоган, толкова по-бурна се оказва неговата реакция – винаги срещу Запада. Така че за него апелът на десетимата посланици в подкрепа на Кавала дойде като по поръчка.

Ердоган действа така от отчаяние

Да, Ердоган не за пръв път атакува Запада. Само че този път, според мен, той наистина прекали. Осман Кавала беше вкаран в затвора преди повече от четири години по скалъпени обвинения, след което със задна дата му приписаха и подстрекателство на протестите в парка „Гези“ през 2013 година. Един съдебен състав го оправда по това обвинение, но само часове по-късно друг съдебен състав го осъди по друго обвинение: че бил организирал опита за преврат през 2016 година. А за всички е направо очевадно, че и това обвинение е изсмукано от пръстите.

Европейският съд по човешките права отсъди, че няма никакви причини Кавала да остане зад решетките и поиска незабавното му освобождаване. Ердоган отхвърли това искане, в резултат от което и турските съдилища потвърдиха присъдата си – поредното доказателство, че действат под диктата на президента. Тъй че и дума не може да става за някакво независимо правосъдие, каквото Ердоган непрекъснато рекламира. Многозначителен е фактът, че най-вече младите хора под 25-годишна възраст смятат да не гласуват за партията на Ердоган. Безработицата в Турция расте, в страната пребивават милиони бежанци, на които населението все по-масово гледа като на заплаха, а видимо страдащият от различни заболявания президент вече не изглежда като герой в очите на мнозинството.

Много ще зависи от опозицията

В непосредствено бъдеще Турция ще се изправи пред два важни въпроса. Първо – могат ли опозиционните партии да запазят единството си до президентските избори през 2023 година? Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава за Ердоган ще бъде не само трудно, но почти невъзможно да се добере до нов мандат. Но, второ, ако опозицията се разедини, Ердоган ще извлече от това голяма полза. Независимо от това какво ще се случи в бъдеще, в настоящето Ердоган си има достатъчно грижи и трябва да гледа да не ядосва още повече западните си съюзници.

Автор: Еркан Арикан

Прочети цялата публикация