Чувството за комунизъм на принц Чарлз

На 27 май 2014 г. в Лондон се провежда първата от поредицата инициативи на сем. Лин и Евелин Ротшилд за създаването на нов вид капитализъм, наречен “приобщаващ”. Нейни организатори са те двамата, както и Лондонското Сити, а спомоществуватели са фондациите Форд, Рокфелер, Блаватник, Гетсби и др. Гост-лектори са принц Чарлз, експрезидентът на САЩ Бил Клинтън, директорът на международния валутен фонд Кристин Лагард, управителят на Банката на Англия Марк Кърни, харвардският професор Лаурънс Самърс, управителят на “Униливър” Пол Полман, директорът на “Джон Левис Партнершип” сър Чарли Мейфилд, директорът на “Китайска инвестиционна корпорация” Джин Ликун, изпълнителният директор на “Гугъл” Ерик Шмит и бившият директор на веригата “Сейнсбъри” лорд Дейвид Сейнсбъри. Поканените участници са 250 от 37 страни - политици, институционални инвеститори и лидери от 35 на брой бизнес сектора. Представляваните от тях активи са на обща стойност около една трета от световния инвестиционен доход или приблизително 30 трилиона долара.

Важността на тази конференция е загатната в обръщението на кметицата на Лондонското Сити Фиона Улф, която определя събитието като “най-изключителния парад на говорители и участници, който тази сграда (Лондонското сити с история от 270 години - бел. авт.) някога е виждала”.

Ключова и историческа за новия вид капитализъм е въвеждащата реч на принц Чарлс, в самото начало на която той споделя едно свое чувство. Това е чувството за надвиснала нова заплаха от комунизъм веднага след отпадането на старата в края на 1989 г. Ето точните му думи:

"Донякъде объркан от поканата да се присъединя към такава стратосферна група от финансови, икономически и бизнес експерти, мога само да предположа, че това може да се дължи отчасти на усилията ми през последните тридесет и една години да насърча концепцията за корпоративна, социална и екологична отговорност. Мога да ви уверя, че преди тридесет и една години не много хора се интересуваха от това. Спомням си, че когато желязната завеса падна, се вдигна голям шум около триумфа на капитализма над комунизма. Противно на това, аз не мислех, че нещата са толкова прости. Почувствах, че ако бизнесът не вземе предвид социалните, общностните и екологичните измерения, всичко (свързано с комунизма - бел. авт.) може да започне отначало. Оттук и усилията ми, насочени за изграждането на ефективни партньорства между частния, публичния и неправителствения сектори на гражданското общество.”

От това става ясно, че принц Чарлз вижда връзка между своите тридесет и една годишни усилия и зараждащият се на конференцията нов вид капитализъм. Това се допълва от нещо немислимо, а именно от неговото чувство за повторно надвисваща комунистическа заплаха, свързана с публичната му дейност по нейното предотвратяване.

Този нов призрак на комунизма, подобен на стария, публикуван в “Комунистическия манифест” на Маркс и Енгелс в средата на 19 в., е в основата на неговото чувство, както и на всичко останало в неговата реч, продължаваща така:

“Какъвто и да е случаят, толкова впечатляващото на днешното събиране е, че всеки от вас, дами и господа, е в такава добра позиция да предприеме действията, необходими за създаването на една нова форма на приобщаващ капитализъм. Това е от решаващо значение, така да го кажа, но ще се нуждае от силно лидерство, неограничена енергия, решителност и не малко смелост.”

Без да даде никакви разяснения за новата форма на капитализъм, принц Чарлз приканва всички присъстващи да се присъединят към нея, давайки да се разбере нейната, може би, най-важна от наша гледна точка черта - а именно централизирания ѝ характер. Оставяйки настрана “моменталния” характер на поканата, която е от типа “вервайте ми”, изключително интересна е заявената необходимост от “силно лидерство” или, с други думи казано, от единоначалие! Такова беше характерно и за икономическата област на социализма в Източна Европа в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ)!

За подобно “силно лидерство” в приобщаващия капитализъм намеква и Кристин Лагард в словото си на същата конференция с въпроса: “Как можем да върнем и поддържаме доверието (в капитализма - бел. авт.)? На първо място и преди всичко чрез осигуряването на това, растежът да е по-приобщаващ и правилата на играта да водят до ниво, което е в полза на мнозинството, а не на едно малцинство. … Така, че за да възстановим доверието, трябва да превключим на по-голяма интегративност, отчетност, нужда от по-силно и систематично етично измерение, защото то ще понесе системните последствия.

В превод, тези думи означават, че новата капиталистическа система има нови “правила на играта”, неизвестно от кого определени, изискващи интеграция на участниците, известно от кого определяни, сред които на първо място са тези 250-т присъстващи в залата, които принц Чарлз в речта си по-нататък нарича “пионери”, както и “отчетност” и спазване на някакво неясно и непривично за бизнеса “етично измерение”.

Необходимостта от такова “силно лидерство” принц Чарлз по-нататък в речта си обяснява с това, че:

“Ние живеем в изключителен период от човешката история. Това е време на голямо богатство и възможности, но също така е време, обременено от нарастващи вълнения и трагедии, и утежняващо се бедствено положение на най-уязвимите хора. И, разбира се, това е време на безпрецедентна промяна на околната среда, несъмнено усложнена от предизвиканото от човека глобално затопляне, съпроводено с голямо напрежение върху системите за поддържане на живота на Природата. С други думи, нейните почви, прясна вода, гори, риболов, океани и биоразнообразие се влошават с тревожна скорост. Тези промени заплашват да подкопаят целия постигнат от нас напредък, освен в случай, че успеем да създадем един много по-устойчив и приобщаващ подход.

Ключът към създаването на такъв нов подход трябва да бъде, както аз си го представям, фундаменталната трансформация на глобалния капитализъм. Струва ми се, че трансформацията, върху която отдавна мисля, се отразява в субстанцията на днешната ви среща и въпросът е как да се пренасочи фокуса на внимание от краткосрочност към дългосрочност. И с това един автентичен морален ангажимент да действаме като истински пазители на Земята и архитекти на благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения. Много от вас тук днес са пионери в този процес и вие сте показали, че този ангажимент не трябва да води до финансови разходи. Всъщност, както моят „Проект за пресмятане на устойчивостта“ е демонстрирал доста ясно, само чрез задълбочаването на ценностната система, нашите финанси ще станат устойчиви, водещо до нови източници на печалби.”

В тази част от речта на принц Чарлз стават ясни други важни особености от новия, приобщаващ капитализъм, който, както става ясно, принц Чарлз отдавна обмисля. Това са необходимостта от дългосрочно икономическо мислене, сиреч планиране, което да сложи край на бизнеса от днешен тип, ориентиран, както е нормално, към бързи, краткосрочни печалби. Той трябва да бъде урегулиран дългосрочно, което, както излиза, трябва да стане със средствата на „предвидената” или планирана икономика. Ако това стане обаче, това би бил един нов вид социалистическа икономика, каквато беше онази в миналото. Това би била една икономическа диктатура, оглавена от хора, приписали си правото да определят това, което е правилно, или “правилата на играта” в областта на икономиката.

Речта на принц Чарлз продължава с още аргументи в полза на необходимостта от взимане на „интегрирани” в смисъла на казаното от Кр. Лагард, или планирани дългосрочни решения - което е важното - преди всичко от избраната “стратосферна група от финансови, икономически и бизнес експерти”. За тези хора се предполага, че трябва да дадат пример на целия останал бизнес, което е свързано и с въвеждането на нов “морален” елемент, наречен тук “смислена възвръщаемост”, сякаш тази, позната до момента при капитализма няма смисъл и стойност:

“Ако има цена, която трябва да се плати за необходимата трансформация, това ще бъде изоставянето на следващото, на пръв поглед лесно, краткосрочно решение, което сегашната ни форма на капитализъм смята за необходимо, и вместо това фокусирането върху подходи, които постигат трайна и смислена възвръщаемост.

Това, например, може да означава обръщането на внимание както на социалния, така и на екологичния капитал. Би означавало поставянето на младите хора в сърцето на практиките и плановите стратегии на компаниите, за да се преодолее по-ефективно нарастващата световна криза на безработицата сред младите хора. Това също би помогнало на тези, които са най-уязвими в нашите общества. В края на краищата, може би си струва да се има предвид, че в края на краищата основната цел на капитализма трябва да бъде обслужването на по-далечните, дългосрочни интереси и грижи на човечеството, а не обратното. Така че, спешно внимание трябва да се отдели на външни фактори като тези на околната среда. Ще трябва да се отчетат правилно емисиите на въглероден диоксид, употребата на вода и торове, замърсяването, което произвеждаме, и биологичното разнообразие, което губим. Всичко това трябва да бъде правилно и всеобхватно взето предвид при вземането на икономически и национални решения, тъй като приобщаващият капитализъм не може да бъде наистина приобщаващ, ако зависимостта от природния капитал - това, което Паван Сукдев проницателно описва като „икономическата невидимост на природата“ - също не се вземе предвид при изчисляването на ценностите и икономическата стойност.”

Тук отново се набляга на “по-далечните, дългосрочни интереси”, които реално могат да бъдат следвани само чрез някаква форма на икономическа координация, каквато беше налице при централизираното социалистическо управление. Усещането за морал в загрижеността за природата, младите хора и пр. е друга особеност на речта на принц Чарлз, както и на новия вид приобщаващ капитализъм, наричан най-често от създателите си “справедлив”. Тя се подчертава непрекъснато от различни страни, специална роля, в което играе папа Франциск и Ватиканът, които през 2019 г. се включват като партньори на Съвета за приобщаващ капитализъм, основан вследствие на тази конференция от сем. Лин и Евелин Ротшилд.

В заключителните думи в речта на принца, изчетени с по-забързан тон като констатации за състоянието на природата и “милионите бедни селяни”, отново се говори за “истинската, дългосрочна стойност както на природата, така и на човешките общности в сърцето на бъдещите икономически и инвестиционни модели, гарантирайки социалната, екологичната и търговската възвръщаемост, която е наистина устойчива”:

“Дами и господа, ние сме изправени пред ключов момент от историята. Или ще продължим по пътя, който сякаш колективно сме предопределени да следваме, очевидно заради онези, които така шумно и агресивно отричат, че нашият действащ днес модел има някакво влияние върху опасно ускоряващото се изменение на климата - аз се страхувам, че ще доведе до собственото ни унищожение - или ще изберем да действаме преди да е станало твърде късно, използвайки цялата сила и влияние, които всеки от вас може да окаже, за да се създаде приобщаващо, устойчиво и дълготрайно общество. Разбира се, ще се стигне до взимането на трудни решения и, едно предвиждане от мен - в краткосрочен план вие няма да бъдете популярни сред съратниците си, но ако проявите твърдост и предприемете действията, които са необходими, аз уверено мога да ви кажа, че ще бъдете многократно възнаградени. Не на последно място, ще можете да се погледнете в огледалото и да кажете с пълна увереност, че сте направили всичко възможно, за да създадете такъв вид трансформация, която поставя истинската, дългосрочна стойност както на природата, така и на човешките общности в сърцето на бъдещите икономически и инвестиционни модели, гарантирайки социалната, екологичната и търговската възвръщаемост, която е наистина устойчива. Той също така ще отрази с точност и ще подкрепи подобаващо взаимозависимите отношения между хората и множеството биоразнообразни видове, на които, независимо дали ни харесва или не, разчитаме за нашето оцеляване и дългосрочно благосъстояние. Това, дами и господа, ако ми позволите да ви напомня, е критично важен приоритет за милионите селски бедни, 350 милиона от които само в Индия зависят от продължаващото предоставяне на екосистемните услуги на Природата - с други думи, както отново Паван Судев го нарича, „брутния вътрешен продукт на селските бедни“.

През следващите осемнадесет месеца, и имайки предвид неотложността на ситуацията, с която се сблъскваме, светът се изправя пред това, което вероятно е последният ефективен прозорец за освобождаването от коварната примамка на "последния шанс" (същият призив, използващ същия израз, принц Чарлз отправя на провеждащата се тези дни конференция за околната среда в Глазгоу!, бел. авт.), водещо до едно амбициозно, справедливо и дълновидно многостранно съглашенство в контекста на целите на устойчивото развитие след 2015 г. и Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Надявам се и вярвам, дами и господа, че интелектуалното, финансовото и моралното лидерство, събрано днес тук, ще допринесе колкото е възможно повече за успеха на тези процеси и мога да ви пожелая само една вдъхновяваща и конструктивна среща. В очакване съм на следващата фаза на вашите начинания, за да предложа своята малка подкрепа, на която съм способен."

Тук прави впечатление идеята за “дълновидно многостранно съглашенство”, за което говори и Кристин Лагард в своята реч (виж по-горе), включваща присъстващите в залата, но… изключваща всички останали. В този смисъл новият капитализъм не може да бъде наречен “приобщаващ”, а напротив - “изключващ” или обявяващ икономическа война на останалите. Тя се очертава да бъде предвождана именно от “интелектуалното, финансовото и моралното лидерство” на присъстващите.

Обобщено, в тази декорирана с много екология и загриженост за планетата и бедните реч изпъкват особеностите на един все още не много ясен, но амбициозен, нов вид капитализъм, сред които има и такива, които го сродяват с комунизма. В края на своята реч принц Чарлз заявява, че следващите осемнадесет месеца са решаващите за промяната, откогато и датират следващите фундаментални за нея инициативи - Коалиция за приобщаващ капитализъм, създадена през 2015 г. от Лин де Ротшилд; втората такава конференция за приобщаващ капитализъм, също проведена в Лондон, на която присъстват представители на Ватиканът; произтичащият от нея Глобален Fortune-Time форум през 2016 г. с домакин Ватиканът, където се ражда решението за неговото включване в Съвета за приобщаващ капитализъм на Лин де Ротшилд, сформиран през 2019 г.

Така, за един нов “призрак на комунизма” предупреждава “чувството” на принц Чарлз, изразено на фундаменталната за новия вид капитализъм конференция през 2014 г. Същият се прокрадва и в казаното от Кристин Лагард на същата конференция - а именно, че приобщаващият капитализъм представлява “ултимативен отговор на Карл Маркс”, както и, че той е “абсолютен оксиморон” или противоречие - термин, използван по-късно и от Лин де Ротшилд по време на една нейна презентация. Комунизъм или социализъм в новия капитализъм е заподозрян и от близкия до Ватикана уебсайт “Inside the Vatican”, който в споменатата по-горе статия, пише за критиците, които виждат в него “лошо прикрит социализъм”. Други пък смятат, че разпознават в него “конспирация от страна на Ротшилдови и други, които някои отдавна подозират, че наистина управляват задкулисно света.”

За някои и двете обяснения може да са малко вероятни или “конспиративни”, но от гледната точка на казаното от д-р Рудолф Щайнер в началото на 20 в., те са напълно възможни:

“Католическата църква днес не се отличава с наивност – наивни са нейните противници! Именно те не вярват, че тя е велика в насоката, за която говоря, не вярват, че тя отдавна е предвидила, че в Европа ще настъпи това социално състояние, което днес е налице (в Русия - бел. моя.) и че отдавна е взела мерки как да действа в това социално състояние. А това, за което е взела мерки Католическата църква, е да опосредства установяването на най-радикален социализъм, комунизъм! Тази грандиозна предвидливост личи във всичко, което действително има духовни основи …."

Това обяснява необяснимото от икономическа гледна точка присъствие на една религиозна институция като Римокатолическата в икономически съвет като този за приобщаващ капитализъм на семейство Лин и Евелин де Ротшилд. Обяснява и загадъчното предупреждение на принц Чарлз за надвиснала комунистическа заплаха. Обяснява също и акта на напускане на ЕС от страна на Великобритания, финализиран в края на януари 2020 г. в самото начало на разклатилата основите на капитализма криза с Ковид-19. В края на същата година е задействан и Съвета за приобщаващ капитализъм - флагманът на промяната към един “по-добър свят”, както се изразява при откриването на втората лондонска конференция по приобщаващ капитализъм през 2015 г. кмета на Лондонското Сити Алдън Яроу.

“Чувството за комунизъм” на принц Чарлз, заявено в началото на неговата историческа за новия капитализъм реч, може да се обясни и със следните три сведения от д-р Рудолф Щайнер, който по подобен на него начин предвижда бъдещото завръщане на комунизма или социализма на Запад:

“Днес на практика сме залети от нещо, което като най-крайно радикално крило на Запада се изживява в болшевизма, но Западът ще трябва да преживее как това, което той самият не е пожелал и което е отстранил на Изток, в едно не толкова далечно бъдеще, ще се върне обратно при него! И тогава ще настъпи едно забележително себепознание.”

В друга лекция д-р Щайнер казва:

“Държавите в Средна Европа и Русия трябваше да изпитат на собствен гръб факта, че тази унитарна държава не може да съществува така, както е съществувала досега. Тези, които още не са засегнати от тази съдба, днес все още вярват, че тя може да бъде избегната. Тя няма да може да бъде избегната, ако хората не схванат правилно идеята за това как лошите условия биха могли да бъдат отстранени чрез човешката воля.”

В трета лекцията от 18 март 1920 г. се казва:

“Ние виждаме как естествената наука се е издигнала до определени висини, как от възпитанието, което човекът е придобил чрез това естествено-научно мислене, той иска да спечели принципи за социалния съвместен живот на хората — например понастоящем това се вижда на Изток, но за съжаление няма да остане само там. В този Изток се показва, че с естествено-научната социална политика хората не могат да направят друго, освен да организират най-опустошителните човешки инстинкти — да ги организират така, че тази организация да поведе човечеството към неговата гибел.”

Всичко това обяснява повече от странното “пророческо” чувство за комунизъм на принц Чарлз, което надали е само чувство, а по-скоро плод на добра окултна осведоменост, с каквато се отличават западните тайни общества. Парадоксалното е, че мерките, взети от него и останалите от инициативата за приобщаващ капитализъм за борба с комунизма, са… комунистически. Доколкото става ясно, те целят една форма на държавен капитализъм по примера на Китай, който, предвид световния обхват, може да бъде наречен с по-голяма точност свръхдържавен капитализъм - хибрид между някогашния комунизъм и днешния капитализъм, ролята на политбюро на който ще играе Съвета за приобщаващ капитализъм в съюз с Ватикана.

В духа на “Комунистическия манифест” от 1848 можем да кажем, че днес един нов призрак на комунизма броди в Европа - призракът на комунизма!

Автор: Мартин АТАНАСОВ

Прочети цялата публикация