Екатерина Ентина: Босна и Херцеговина е най-взривоопасната точка в Югоизточна Европа

Тази седмица Русия първо заплаши с вето, а след това, след ден отлагане, се съгласи Съветът за сигурност на ООН все пак да удължи мандата на европейската мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина с още една година.

Четвърт век след края на войната там е разположена мисия на ЕС от около 700 военни, която да гарантира мира и да подпомогне обучението на армията във федералната държава. Политическото управление на Босна и Херцеговина е в ръцете на тричленно Председателство с по един представител на сърбите, хърватите и бошняците. Милорад Додик е сръбският представител в държавното ръководство. Той не заема никакъв официален пост в Република Сръбска, но въпреки това има най-голямо влияние сред сърбите. Додик отдавна отправя искания за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, но през последните седмици значително изостри тона. Затова Върховният представител на международната общност в Сараево Кристиан Шмит твърди в доклад до ООН, че ако сръбските сепаратисти изпълнят заплахата си да създадат отново собствена армия, ще бъде необходимо изпращането на международни миротворци, за да се предотврати нова война. 

Обсъжданията и гласуването в Съвета за сигурност на ООН тази седмица показаха обаче, че авторитетът на Кристиян Шмит е сериозно разклатен. Не само сръбският босненски лидер не признава Върховния представител. Кремъл се противопостави на неговото назначаване и отказва да признае неговата власт. 

Върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина - да или не

За причините и за руската политика на Западните Балкани - Екатерина Ентина, старши научен сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките. 

С каква цел бившият върховен представител на международната общност за Босна и Херцеговина, който винаги е от страна членка на Европейския съюз, въведе декрет за криминализиране на отричането на геноцида над босненските мюсюлмани по време на гражданската война? Повечето анализатори и журналисти са единодушни, че с това Валентин Инцко допълнително наля масло в огъня. 

Не бива да забравяме, че върховният представител на международната общност за Босна и Херцеговина, който се появи по силата на Дейтънското мирно споразумение, представлява ООН, но се излъчва от Европейския съюз. Като цяло, след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г., евроатлантическата общност се стремеше към превръщането в някакъв момент на Босна и Херцеговина под една или друга форма в унитарна държава. Този дневен ред се поддържаше чрез различни институционални действия и инструменти, за да може да бъде режисирано изграждането на държавните институции в Босна и Херцеговина. На върховния представител бяха делегирани свръхправомощия. Това беше направено, за да се постигне по изкуствен път мир и известна стабилност в съчетание с евроатлантическа ориентация на Босна и Херцеговина. За целта постепенно трябваше да бъде отслабена Република Сръбска или да се направи опит за интегрирането ѝ във федералните органи на властта. С оглед на това, че Република Сръбска е много силна и териториално, и политически и има собствени достатъчно диверсифицирани икономически отношения и стратегии интегрирането ѝ в евроатлантическата парадигма не се получи. Това не стана по ред причини, включително защото обективно не отговаря на интересите на политическите лидери в Република Сръбска. Знаем, че отношението към НАТО в Република Сръбска е много специфично. Да играеш евроатлантически игри, означава да загубиш голяма част от електората си. Следователно се наложи да бъде избран вторият сценарий - поетапното насилствено отслабване на Република Сръбска. Това, което направи Инцко, седмица преди да се оттегли от поста си, е отвратителна стъпка към максимално дискредитиране на Република Сръбска и явна подкрепа за Мюсюлманско-хърватската федерация в опит да се изгради унитарна и евроатлантически ориентирана Босна и Херцеговина. Това, че се нарушава и без това крехкия мир в страната, за съжаление, малко интересува нашите западни партньори. Казвам го не защото съм руски изследовател, а защото като човек виждам и чувствам нещата по този начин. 

По време на заседание на Съвета за сигурност тази седмица руският постоянен представител в ООН Василий Небензя категорично заяви, че постът на върховния представител за Босна и Херцеговина остава вакантен и няма никакви претенденти за него. Каква всъщност означава това - че Русия е принципно против длъжността на върховния представител или че има възражения срещу личността на Кристиян Шмит? 

Отговорът е еднозначен. Русия принципно е против длъжността на върховния представител. Ако погледнем процеса на вътрешно реформиране в Босна и Херцеговина, през последните 10-15 години върховният представител изпълнява функциите на човек, който наставнически, независимо от вътрешните стремежи, желания и компромиси между двете съставни части на федерацията, тласка Босна към евроатлантически и евроинтеграционен дневен ред. В качеството си на Върховен представител на ООН в рамките на Дейтънското споразумение той по никакъв начин не реагира на препоръките на руската страна и на предложенията на сърбите. Тази длъжност стана прекалено пристрастна и неефективна. 

Русия заплаши, че ще наложи вето на резолюцията за удължаване на мандата на европейската военна мисия в Босна и Херцеговина, но в крайна сметка не го направи и Съветът гласува резолюцията единодушно. Какво накара Москва да промени позицията си?

Москва не е категорично против продължаването на военната мисия на Европейския съюз. Москва беше против включването в резолюцията на Съвета за сигурност на доста едностранчивия доклад на Кристиан Шмит за ситуацията в Босна и Херцеговина. Другата червена линия беше споменаването на длъжността на върховния представител. Виждаме, че и едното, и другото бяха премахнати и тогава Москва подкрепи резолюцията. 

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заплаши, че след няколко месеца Република Сръбска ще възстанови собствената си армия. Доколко вероятен е такъв сценарий и може ли това да доведе до разделяне на страната?

От една страна знаем, че Милорад Додик нееднократно е правил различни категорични изявления и за референдум, и за излизане на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина. Реалните събития могат да се развият по най-различни сценарии в зависимост от договореностите между Белград, Сараево, Баня Лука, Москва, Вашингтон, Брюксел и Берлин. От друга страна със съжаление трябва да призная, че ситуацията в Босна и Херцеговина стремглаво се влошава. И то не само в международно-правен контекст. Достатъчно често ходя в Република Сръбска, Сараево и други градове в Босна и Херцеговина. Виждам, че през последните десетина години ситуацията деградира на битово равнище. До голяма степен това е свързано с факта, че международната общност сформира такава структура на управлението в Босна и Херцеговина, при която на водещите политически партии е изгодно да експлоатират военната реторика. За съжаление спомените за ужаса на гражданската война постепенно избледняват, а неприемането на другия, ненавистта и нетърпимостта остават и донякъде се увеличават. Затова си мисля, че най-сложната ситуация в района не е в Косово, за което често говорим, а именно в Босна и Херцеговина. В момента тя е най-взривоопасната точка в Югоизточна Европа. 

Съгласна ли сте, че Русия има една единствена цел и тя е да запази статуквото, за да предотврати евентуалното присъединяване Босна и Херцеговина към НАТО?

Безспорно това е официално декларираната задача, която съответства на действителността. Втората задача, която се обсъжда от ръководството на Русия и от най-различни кръгове на политическия елит, е запазване на влиянието над сръбския ареал в региона. Но за Москва това ще бъде невъзможно, ако загуби влиянието си над босненските сърби. Тогава ще ѝ остане само Белград. Ако влиянието ни се сведе само до Сърбия, това ще означава значително намаляване на руското влияние в целия регион. Затова си мисля, че Република Сръбска в Босна и Херцеговина е далеч по-важна за Москва, отколкото например Република Северна Македония, която се присъедини към НАТО. Евентуалната загуба на Република Сръбска ще бъде не по-малко болезнена от загубата на Черна гора. 

При всеки неуспех на Запада по отношение на Западните Балкани се появяват опасения, че това може да доведе до засилване на руското влияние в района. Доколко основателни са тези опасения и има ли Русия ясна стратегия за Западните Балкани? 

Очевидно е, че Русия по-скоро няма стратегия, защото виждаме, че отношенията се градят на двустранна, а не на регионална основа. Затова, грубо казано, провалите на Запада не означават задължително засилване на Русия, макар че безспорно в някаква степен ѝ позволиха да приложи през последните десет години не само икономически, но и някои политически лостове за въздействие. Наричам това загуба на монополното влияние на Съединените щати и Европейския съюз, които доминираха в региона през първото десетилетие на новия век. В исторически план външната политика на Балканите се основава на баланса между интересите и противоречията на различни държави. Загубата на монополното влияние на Европейския съюз и Съединените щати в региона доведе до връщане към нормалното му състояние на шахматна дъска, на която играят всички и всеки може да спечели. Не само водещите световни сили, но и самите балкански страни. 

Трябва ли да бъде преразгледано Дейтънското мирно споразумение?

Въпросът не е в това дали трябва да бъде преразгледано Дейтънското споразумение, или не. Въпросът е международната общност честно да отговори на въпроса какво постигнахме и какво става в Босна и Херцеговина. Какво постигнахме с произволните обвинения срещу сърбите? Какво постигнаха заснетите през последните 5-7 години от босненски, сръбски и хърватски режисьори десетки филми, посветени на националните страдания? Каква беше целта - да се възпита правилно отношение към историята или във всеки един момент да се запали фитилът на агресията и взаимното отричане? Какво всъщност искаме - зона на постоянно напрежение в Босна и Херцеговина, защото от това печелят великите сили, а самата Босна и Херцеговина за никого няма особено значение? Или все пак сме нормални и честни хора, които искат други хора в една малка, но много красива и разнообразна страна просто да живеят в мир? 

Интервюто с Екатерина Ентина можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация