Красотата на изпитанията и надеждата през погледа на пишещия художник

В книгата „Облаците се разотиват последни“ авторката говори с визуалността на езика и пише с перото на неговата чувствителност и богата обагреност. С разказите си тя смесва измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното в човешкия живот. Повече от 10 години Диляна Николова живее и работи и в Англия, където ежегодно излага свои творби. В богатата ѝ творческа биография има множество отличия и награди от наши и международни изложби. Диляна е член на български и международни журита, включително и за театър. За да напишат нещо, художниците трябва да имат някакво изключително важно основание, твърди Диляна Николова:

„Изкуството е документ, документ, макар и крайно субективен. Произведенията на изкуството са паралелната, неофициална, и често пъти по-истинна история. Писането е особен вид отговорност към поколенията, свидетелски показания за времето, за хората, за света. Както декларират в полетата на църковните книги съвестните и смирени автори на преписки „Писахме да се знае...”

Диляна Николова е разностранен творец. Тя работи в областта на карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията. Автор е на няколко сценария за анимационни и документални филми. Творческият ѝ път започва рано – още със завършване на гимназията открива своя първа самостоятелна изложба и същата година е удостоена с наградата: "Най-добра жена карикатурист“. От 1988г. създава и проекти за театрални кукли за голяма част от спектаклите на Малък куклен театър *СЛОН*, тя е автор и на сценарии за документални и анимационни филми. Диляна Николова има магистърска степен по българска филология от Софийския университет. Отличителна черта в творчеството на Диляна Николова е, че тя не търси в карикатурата решение на битовите и злободневни проблеми на ежедневието, а я превръща във философска рисунка.

Авторката споделя: „Светът прилича на безкраен лабиринт, съставен от отделни парчета като зле изработен пъзел, във всяко от които, духовно напълно изолиран от останалите, отделният човек се блъска в огражденията, често без дори да си дава сметка за безнадеждното безсмислие, в което е попаднал. Но това съвсем не значи, че светът е тъжно място, често дори е много весело в кутийките, а понякога дори човек си мисли, че е свободен и над тези неща, че само останалите са се объркали, което е също много разпространено и по своему забавно.” – добавя с усмивка.

Героите в разказите на Диляна Николова са мечтатели, неудачници, луди се лутат в очертанията на една окаменяла от пресметлива разумност „нормалност”, която не е по силите им да приемат.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – личен архив на Диляна Николова 

Прочети цялата публикация