Проучване разкрива подробности за жестокото сексуално малтретиране на жените в Северна Корея

Подробно проучване от 98 страници, проведено от Human Rights Watch (HRW), показва плашещи примери за малтретиране на жени от високопоставени служители в Северна Корея и оставащи ненаказани. Особено тревожен е фактът, че подобна практика е често срещана, а рутинното малтретиране на жени е почти „хоби“, което се извършва от всички – от полицаите и надзиратели в затвора до директорите.

„Нежеланият сексуален контакт и насилието в Северна Корея са толкова обичайни и вече са приети като част от живота на всеки“, се казва в доклад, направен за период от две години. По време на изследването, те разговарят с редица жени, избягали от Северна Корея, за да се предпазят от подобно насилие. Сексуалния тормоз в страната е „публична тайна, която се толерира по някакъв начин“, казва Кенет Рот от HRW.

„Жените в Северна Корея със сигурност биха участвали в кампанията „Me Too“, ако е възможно, ако са сигурни, че гласовете им, въпреки диктатурата на Ким Чен Ун, ще бъдат чути“, подчертава той. От всички жени, интервюирани за целите на този доклад, само една признава, че се е опитала да докладва за насилника и неговото поведение. Другите не са, защото "не вярват на службите и смятат, че полицията няма да направи нищо", се казва в доклада, пише CNN, цитирани от БЛИЦ.

Една продавачка на около 40 години, която бяга от Северна Корея преди седем години, разказва как полицаите се приближат до нея на пазара и я отвеждат в празна стая или някъде другаде, където изберат. "Те ни смятат за секс играчки", казва тя.

Жената споделя, че насилието е толкова често, че вече някак си се е превърнало в нормална дейност, нещо, което насилниците правят и жените търпят от страх.

Медицински работници, които бягат от страната, казват, че "няма протоколи за лечение или скрининг на жертви на сексуално насилие, които да им позволят лечение или предоставяне на доказателства", се казва в доклада. Интервютата със 72 жени, четири момичета и 30 мъже, колкото са включени в това проучване, са проведени извън страната. 90% от жените, познати на бившата полицейска служителка и жертва на сексуално насилие, Хео Джонг-хае, са били малтретирани. Една от нейните 17-годишни приятелки обмисля самоубийство след такава атака. „Тя каза, че е плакала безутешно и искала да умре. Нейните родители ѝ казали да се прибере преди да се стъмни, за да избегне изнасилването, но такива неща се случват посред бял ден. Тя се опитва да се самоубие. Най-трудното беше в Пхенян, където всички бяха принудени да ходят на работа всеки ден“, каза тя.

Хео казва, че много жени, които по някакъв начин се опитват да се противопоставят на атаките, се присъединяват към армията, но "офицерите, които отговарят за това, искат сексуални услуги. За да се присъедините към работническата партия, трябва да се подчинявате", казва тя. Според нейния опит дори в онези редки случаи, в които е докладвано за злоупотреба, в полицията има натиск за спиране на разследването.

„Когато извършителят е служител, случаят ще бъде игнориран дори ако става дума за полицай. Независимо дали аз или някой друг в участъка се опитва да разследва случая, някой над нас, шефът, ще ни каже да се откажем от него. Те са недосегаеми“, подчертава. Тя казва, че е взела решението си да избяга основно заради малтретирането. "Не можех повече да живея в тази среда и с този стрес. Надявам се, че след моята история много други жени ще споделят проблемите си", добавя тя.

Дори в случаите, когато мъже, извършили подобни престъпления, са подведени под някаква отговорност, жертвите все още страдат. Лий Со-Йон, директор на асоциация на жените, която сега живее в Сеул, си спомня как докато служи в севернокорейската армия, нейният командир напада жени. Той е уволнен принудително, а заместникът му е преместен. Жертвите са позорно уволнени. „Извършителите рядко биват наказвани, ако броят на жертвите е само една или две. Колкото по-висок е рангът на командира, толкова по-малка е вероятността той да бъде наказан. В случая става дума за нападение срещу около 30 жени. Жертвите са уволнени, защото се смята, че са имали някаква връзка с него по време на служба, че са участвали активно в това“, обяснява тя.

„След като се разчуе, че една жена е била малтретирана, обществото няма да я погледне с добри очи. Вместо това ще я намерят за виновна за съблазнително и неподходящо поведение. Няма разлика между това кое е добро и кое е лошо, те не го виждат и длъжностните лица трябва първо да идентифицират проблема, за да може той да бъде решен, но не го правят, защото самите те са извършители на подобни действия “, подчертава Лий.

И докато Пхенян наказва изнасилвания, трафик на хора и сексуални отношения с подчинени, в доклада се отбелязва, че правителството на Северна Корея почти не признава съществуването на подобни престъпления, особено изнасилвания. В Северна Корея през 2008 г. само 9 души са били осъдени за изнасилване, 7 през 2011 г. и само 5 през 2015 г.

В страната има сериозни нарушения на правата на човека, както се подчертава в доклада на ООН от 2014 г. Те отбелязват, че насилието, основано на полова и сексуална основа, е често срещано явление в севернокорейското общество, особено при длъжностни лица. Някои подобни случаи на сексуално насилие и дори принудителни аборти и изнасилвания на затворени жени, ООН квалифицира като престъпления срещу човечеството.

Прочети цялата публикация