Битка за 250 млн. лв. или за по-евтин ток

С мотив намаляване цената на тока, която в последните месеци галопира и за 23 ноември надхвърли 520 лв./МВтч, енергийният регулатор смята да промени правилата за търговия с електроенергия и да забрани възможността за обмяна на излишни или недостигащи количества между групите за балансиране, обединяващи производители, търговци и потребители. Решението за това се очаква да бъде взето на 25 ноември на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Намерението, което по разчети на комисията ще поевтини електроенергията, вече бе обсъдено в началото на ноември на открито заседание и срещна съпротивата на почти всички участници в такива балансиращи групи. Против се обявиха търговците на ток, слънчеви, вятърни и водноелектрически централи. Индустриалните потребители също не са очаровани от промяната. Въпросът може да стигне и до Брюксел, ще има обжалване на решението на КЕВР пред Върховния административен съд, а може да се помисли и за реакция пред Комисията за защита на конкуренцията, заканиха се от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) пред Mediapool. От асоциацията смятат, че става въпрос за овладяване на пазар за 200-250 млн. лв. годишно, колкото харчат пазарните участници за балансиране помежду си. При забрана за обмен на излишъци и недостиг на ток – т.нар. небаланси, между различните групи, тези пари ще отидат в държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който се явява последното звено за балансиране на цялата преносна мрежа. В момента по-рядко се налага участниците на такива групи да плащат на ЕСО високи такси за балансиране, което държавният преносен оператор възлага през търгове, печелени от ТЕЦ-овете на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и бизнесмена Христо Ковачки. По-ниска цена за балансиране, но за по-големи количества Според ЕСО и КЕВР забраната за размяна на небаланси извън групите ще намали цената за балансиране с 15 на сто и това ще се отрази върху крайната тарифа за потребителите. Според участниците в тези групи действително цената за балансиране ще падне, защото функцията ще бъде иззета от ЕСО, но групите ще имат много повече небаланси от сегашните. Реално по-ниската цена ще се налага върху по-големи количества излишъци или дефицити, което ще води до вдигане на разходите за балансиране с около 100 млн. лв. годишно и в крайна сметка ще доведе до повишаване на цените за клиентите. Освен това големите балансиращи групи ще претопят малките, тъй като техните участници вече няма да могат да обменят (нетират) небалансите си с други групи, смятат от АТЕБ. От Националната енергийна камара, сред чиито членове са трите електроразпределителни дружества и двете т.нар. американски въглищни централи, смятат дори, че всъщност разходите за небаланси за фирмите, които ги създават, ще поскъпнат с 5 до 15 на сто, а цената на тока за крайните потребители – от 5 до 10 процента. Тази организация е изпратила писмо до премиера Стефан Янев и до служебния енергиен министър Андрей Живков. Според нея благодарение на сегашния начин на изчистване на небалансите се смекчават последиците от пикови цени на тока и не може да се получи едновременно висока цена за енергия и за балансиране. Според АТЕБ ще се получи концентрация на пазара и ще има трима-четирима търговеца с големи балансиращи групи. Тя и производителите на ВЕИ смятат, че промяната обслужва интересите на ЕСО и на "Националната електрическа компания", пред която единствено няма да има забрана за обмен на небаланси, което я поставя в привилегировано положение. Полза ще имат и малцината търговци на ток, които не участват в балансиращи групи, а чистят излишъци и дефицит директно през ЕСО. Сред тях са "Мост енерджи", чийто служител доскоро бе назначеният в края на септември зам.-министър на енергетиката Георги Самандов, както и доставчикът "Синергон",твърдят играчи на пазара на ток. Аргументът на предлагащите забраната пък е, че със събраните в повече такси за балансиране ЕСО ще може да инвестира в развитието на мрежата си и така ще паднат разходите му за пренос - съответно ще се намалят преносните такси за доставчиците на ток и накрая цената за потребителите. Европейска подкрепа срещу забраната за пазарни обединения Това тяхно мнение обаче не се споделя не само от българските играчи на енергийния пазара, а и от Европейската федерация на енергийните търговци. Тя е изпратила предупредително писмо за проблеми, ако промените бъдат приети, до премиера Стефан Янев, до служебния енергиен министър Андрей Живков, до председателя на КЕВР Иван Иванов и до директора на ЕСО Ангелин Цачев, който всъщност е основният двигател зад предлаганите ограничения. Те всъщност веднъж предизвикаха остра дискусия преди две години при опит на Цачев да ги прокара чрез законови поправки, а сега това се прави на нормативно ниво. Липсата на парламент е оправдание за тази крачка, но също така улеснява приемането на силно оспорваните поправки. От Европейската федерация на енергийните търговци алармират също като българските си колеги, че забраната за обмен на небаланси между групите няма да намали цената на тока за потребителите, както твърдят КЕВР и ЕСО, а напротив – ще поскъпне. В писмото им се отбелязва, че това е европейска практика, разписана в Регламент (ЕС) 2019/943, която позволява на членовете на по-малки балансиращи групи да изчистват своите излишъци или недостиг на ток с по-големи групи. "По-малкото дисбаланси за участниците на пазара им позволяват да предоставят електроенергия на по-конкурентни цени на крайните потребители", се посочва в писмото им, с което Mediapool разполага. Застрашени са малките ВЕИ Европейската браншова организация акцентира и върху негативния ефект на забраната за пазарни обединения между балансиращите групи върху производството и търговия на ток от възобновяеми енергийни източници. Според нея обменът на излишни и дефицитни количества между тях е единственият механизъм, който позволява оптимизирането на производството и потреблението на ВЕИ на портфейлна база в България след като всички производители на "зелена" енергия са принудени да продават на борсата за ток. Координаторите на балансиращите групи в момента могат да предлагат благоприятни условия за договаряне на ВЕИ генератори, тъй като могат по-лесно да управляват продукцията на множество блокове за периодично производство. Така малките централи не са длъжни сами да играят на борсата, което би им струвало по-скъпо, отколкото да делегират тези права на координатор на балансираща група и той да комбинира продукти от различни производители за пазара. Премахването на нетирането на дисбаланса между балансиращите групи вероятно ще доведе до миграция на ВЕИ производители към по-големи балансиращи групи, което ще намали конкуренцията и ще повиши бариерата за навлизане на българския пазар за малките ВЕИ оператори, посочват още от Европейската федерация на енергийните търговци, която призовава за оттеглянето на забраната за обединения на балансиращите групи. Тази пречка се издига в момент, в който България има да изпълнява европейски цели за повишаване на дела на ВЕИ в енергийното си потребление по Зелената сделка на ЕК и е заложила в плана си за възстановяване и устойчивост за 12.6 млрд. лв. изграждане на 1.7 гигавата възобновяеми мощности. Според пазарни участници това може да създаде проблеми за одобрението на този план от страна на Брюксел и очакваното получаване на авансите по плана да се забави още повече. Според Националната енергийна камара увеличението на разходите за небаланси "несъмнено ще бъде отчетено и от потенциалните инвеститори във ВЕИ проекти и съответно ще възпрепятства или забави постигането на целите на България за намаляване на емисиите парникови газове". "Създава се несигурност сред потенциалните инвеститори в сектора и в този смисъл ще се влоши инвестиционният климат в страната", предупреждава организацията. Предстои да се види какво решение ще вземе КЕВР в четвъртък на закритото си заседание. От комисията казаха, че ще разгледат подробно всички становища за предлаганата промяна и ще преценят какво да одобрят.

Прочети цялата публикация