Малшанс е, че на АМ "Струма" не е имало пътуващи, които да помогнат след катастрофата

45 души намериха смъртта си на  автомагистрала „Струма“ вчера, след като автобусът в който пътували, самокатастрофира и изгоря. Само седем са оцелелите. 

Подобна катастрофа имаше през 2011-та година на АМ „Тракия“. Тогава автобус по линията „София – Бургас“ също самокатастрофира, преобърна се и се запали. В него пътуваха 26-ма души. Шестима не оцеляха. 

В спасител за останалите се превърна един обикновен човек, който в същия момент шофирал  по аутобана след автобуса.

Когато катастрофата се случва, 26-годишният тогава Стефан Стойчев  спира колата, взема пожарогасител и се качва в автобуса.  На помощ на Стефан се притичат и други пътуващи. Така са спасени животи.

Но катастрофата на АМ „Струма“ е различна, казва Стефан, защото обстоятелствата са други. „Малшанс е, че в момента на катастрофата на АМ „Струма“ не е имало други пътуващи“, казва Стефан Стойчев. И обяснява, че първите минути са били от значение, след третата - четвъртата минута вече е можело да се разчита само на специализирана техника. „А това е магистрала, случва се в средата на магистралата – трябва време, за да дойдат пожарните“, казва Стефан.  „Пламъците се разрастват много бързо – това са пердета, седалки, всичко е найлон, гориво… Ако в първите минути имаше хора, тогава изходът можеше да не е толкова ужасен, можеше да се спасят повече хора“,  е мнението на Стефан.

Разликата между тази катастрофа и случилото се през 2011-та година, когато той се превърна в „Спасителя от магистрала „Тракия““, е в обстоятелствата – когато катастрофата с автобуса на магистрала „Тракия“ се случва, Стефан шофира непосредствено след преобърналата се машина. Действа  светкавично- взема пожарогасител, влиза в рейса и успява да извади пътуващите.

„Просто решаваща е реакцията в първите минути, а на АМ „Струма“ не е имало никой“, обяснява Стефан.  

Допълва, че от огромно значение в подобни моменти е и запазването на самообладание – защото подобни автобуси имат аварийни изходи, има чукчета, с които би могло да се разбие стъклото и да се спасят хората.

10 години  след пътния инцидент на АМ „Тракия“,  Стефан Стойчев не помни колко души е спасил, но помни имената на спасените.  И до ден днешен се чува с тях, интересува се как са , как живеят.

„Животът им обаче се преобърна с краката нагоре след катастрофата“, казва Стефан и допълва, че си е мислел същото и за оцелелите на АМ „Струма“.

„Те са живи телом, но духом ?“ Много сили и време ще им трябва, за да го преодолеят и вероятно след случилото се повече няма да бъдат същите“, казва Стефан Стойчев. 

10 години след катастрофата на Тракия, „Спасителят от Автомагистрала Тракия“ вече не сънува кошмари. Но инциденти като вчерашния го връщат в спомените и ги преживява отново.

Стефан Стойчев няма обяснение, защо в България се повтарят трагедии. Но счита, че войната по пътищата може да се избегне или поне да бъдат намалени жертвите.  Стига да имаме култура на шофиране и да се спазват правилата. Защото всяко неспазване може да отнеме човешки животи. 

Прочети цялата публикация