В Перник се строи. И още как

Скоро Перник ще има мол. И ако този някак задължителен за развития град белег се появява късно в сравнение с настаналата преди десетина години у нас мол-пандемия, той не идва сам. Наред с него масово се строят жилища и се планират търговски центрове. Картината е, разбира се, родна. Изникват нови квартали, до които се стига по кърпени и прекърпени улици. Полека пейзажът започва да напомня софийския "Манастирски ливади", който все пак си остава недадминат урбанизационен абсурд. Изправи се, гора от бетон За отбелязване е, че бъдещият мол се намира в сградата, където преди десетина години тържествено бе открит пернишкият университет. Да, това е онзи ВУЗ със злополучната абреавитура, дала материал за огромно количество шеги и лафове. Университетът не успя да придобие култов статут като пернишкия голф и легендата за него се изпари подобно на замърсяването, изхвърлено от ауспуха на одъртял фолксваген – бавно и мъчително. Сега в част от същата сграда (някога шивашко предприятие) ще се сложи началото на ново начинание. Така търговският център ще съжителства с университета, докато през улицата тъжно стърчи соцмолът – някогашният битов комбинат, понастоящем останал почти без покрив и бавно, но сигурно потъващ в забрава. Такова съвместно съществуване не е необичайно за Перник. Новостроящи се кооперации обграждат детската градина "Знаме на мира", а централната улица в един от най-населените квартали носи гръмкото име "Ленински проспект". Има и "Карл Маркс". И двете са в близост до парка в кв. "Изток", където в една друга епоха имаше хокейна площадка, а до нея – "Дом на металурга". Строен с идеята да е средище за култура и отдих – театър, музика, танци, заведение, днес е дом на разрухата, оставен на произвола и отдавна затворен. Именно в този район има един голям терен, който общината планира да вкара в регулация и да го предложи за построяване на нов квартал може би още идната пролет. Локацията е добра, до там стигат широки улици, има жп-спирка, река Струма тече наблизо. А пак в квартал "Изток" в момента е като че ли най-сериозната инвазия на ново строителство. На влизане от посока София се виждат десетина прясно издигнати блока и още няколко в строителство. Новият квартал изникна току до стадион "Металург" и по всичко личи, че няма да е последният. Друг един стадион – за ръгби – падна жертва на засиленото развитие. На негово място вече се копае за нов търговски комплекс – огромен паркинг, заобиколен от магазини. Или казано на чист български език – ритейл парк. В "Изток" се застроява почти всяко свободно парче земя. Четириетажни кооперации никнат дори по улици, на които през последните 50 години се строят единствено къщи. В междупанелно пространство, някога планирано за разширение на поликлиника, се появиха пет-шест чисто нови блока. Отстоянието между част от тях е 15 метра. Но пък има "зелена зона" – засадено с тревица парче със самотно стърчащо дърво. Строят се още няколко комплекса, а след завършването им пространството съвсем ще се уплътни. Дизелът е новият тролей Само за отиващата си година общината е издала разрешения за строителството на 185 нови жилищни сграда. Дострояват се и такива, започнати през минали години. Миналата година разрешенията са били с петдесетина по-малко. За такъв град това не е никак малко. Перник се превръща в желана за живот дестинация главно поради близостта си със София. И заради добрите транспортни връзки – има магистрала, има влак, има автобус. "Близостта на Перник до София оказва съществено влияние и има доста млади семейства, особено в източната част на града, където в момента се обособи един изцяло нов квартал и където и цените се вдигнаха драстично", казва зам.-кметът на Перник Мирослав Стоицев. От друга страна това, че София е на 15 минути с кола съвсем не е достатъчно. Като изключим жилищното строителство Перник от години не мърда наникъде. Улиците не се преасфалтират. През зимата въздухът се превръща в нещо, което можеш да видиш, пипнеш, а и да сдъвчеш. Димят комините на "Топлофикация", димят и тези на стотици къщи. Автопаркът е известен на цяла България. Водната криза от преди две години наистина беше изпитание, но пък положителното бе, че се подмени част от водопроводната мрежа. Иначе тръбите бяха от времето на Априлския пленум. Транспортът също е под всякаква критика. Преди години предишните управляващи взеха едно наистина безумно решение – тъй като тролеите бяха грохнали, проблемът бе решен кардинално – машините ликвидирани, контактната мрежа – нарязана и продадена. Така с лекота градът се лиши от възможно най-екологичния транспорт. Оттогава по улиците му пъшкат предимно двайсетинагодишни дизели, често дори и маршрутки, които нито са по-красиви, нито по-полезни, нито по-удобни. Сега общината успя да купи няколко метанови автобуса, но пък станцията за зареждането им още не е готова. Едновременно с това в Перник от години има задръствания, които май не отстъпват на софийските. Особено там, откъдето минава основният трафик с прибиращи се от работа от столицата. Има план и обявена обществена поръчка за едно ново кръгово кръстовище, което би трябвало да облекчи ситуацията. Строителството още не е започнало. Засега всичко е наред Наскоро из социалните мрежи се завъртя следният майтап – у нас не правим нищо, докато положението не стане безнадеждно, а след това не правим нищо, защото вече е безнадеждно. Тази максима е валидна за почти всяка сфера от обществения ни живот и няма как градското планиране и строителство да е изключение. Перник – също. Наред с жилищата в момента социална инфраструктура не се строи. Няма планове за нови детски градини или нещо подобно. Вярно е, че наскоро общината съобщи, че са отделени над 100 хил. лв. за ремонт на парка във все по-заселвания кв. "Изток", но всеки който види това парче земя, наречено парк, ще разбере, че със стотина хиляди лева само пейките не могат да купят. Както много други зони, и той е занемарен от години. Представлява няколко къси асфалтови алеи, една по-дълга по протежение на реката, пейки, "класна стая" на открито и няколко плашещи скулптури. Добрата новина е, че засега недостиг на места в детските градини няма. Частни също няма, така че ситуацията не е драматична. "Ние имаме възможност да поемем всички деца. Имаме 15 детски градини, 13 от тях са на територията на града. Осигурени са условия за предучилищна подготовка за абсолютно всички. По-натоварени са тези в централната част, тези в източната част – не толкова", казва Стоицев. Дайте кошчетата Засиленото строителство не е единствената новост в пернишкия обществен живот. Наскоро общината реши да въведе нов начин на сметосъбиране. Така старите индивидуални кошчета за боклук започнаха да изчезват, а на тяхно място не се появиха нови. Вместо това бяха поставени контейнери тип "бобър". Уловката е, че те са на няколкостотин метра един от друг. Иначе казано – ако довчера трябвало да излезеш на 20 метра от входната си врата, сега разходката 200-300 метра. На някои места новата система предизвика сериозно недоволство. Събираха се подписки, искаха се още съдове. Полека хората започнаха да свикват. Сега общината планира да разшири системата. Междувременно ще се наложи да се купуват още контейнери. Защото сградите се множат.

Прочети цялата публикация