Mediapool.bg | 06.12.2021 15:11:26 | 141

Тристранката се раздели за удължаването на намалената на 9% ставка на ДДС


В тристранния съвет между държавата, работодателите и синдикатите няма консенсус за запазването на намалената на 9% ставка на ДДС върху определени стоки и услуги. Това стана ясно в понеделник по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който обсъди данъчните промени за 2022 г. Под лобистки натиск през 2020 г. бившият премиер Бойко Борисов допусна нарушаване на принципа на данъчна неутралност и разпореди въвеждане на диференцирана ставка на ДДС за сервиране на храни, бира и вино в ресторанти и барове, която после се разпростря върху книгите, бебешките храни и памперси, доставката на храна за вкъщи, ползването на спортни съоръжения, автобусните екскурзии, турагенската дейност и др. В закона, приет по инициатива на ГЕРБ, бе записано, че намалената ставка важи до 31 декември 2021 г., поради което в момента стои въпросът за удължаването й. Служебното правителство предлага намалената ставка да важи до края на извънредната епидемична обстановка. Предложението срещна подкрепата на бизнеса, но не и на синдикатите. Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя намалената ставка на ДДС особено за книгите, защото това щяло да насърчи четенето, стана ясно от думите на Васил Велев. Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев заяви, че тя принципно подкрепя промените в закона за ДДС, като би застанала и зад по-радикална мярка – свалянето на ДДС от 20% на 9% за всички храни без алкохола с цел "спасяването на българските компании от хранително-питейната индустрия" и "задържането" на цените на хранителните продукти. Синдикатите обаче смятат, че диференцираната ставка в момента води до излишна загуба на приходи в бюджета. Според КНСБ диференцираният ДДС не води до намаляване цените на стоките. Любослав Костов от конфедерацията счита, че бизнесът може да бъде подкрепян през разходите, а не през приходите. КНСБ обаче настоява за намаляване на общата ставка на данъка, за да има ефект по цялата верига на производство, включително до крайния продукт. "Бизнесът може да бъде подпомаган през разходите, но не и през приходите! Нямаме против да бъде подпомаган, но не и по този начин. Противопоставяме се на това предложение, тъй като до момента, по изчисление на Министерството на финансите това са поне 250 милиона приходи, загубени за бюджета", посочи Костов. Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обяви, че не подкрепя предложения законопроект. По думите й намалената ставка за заведенията е "подарък, направен през данъчната система". Според Григорова пропуснатите заради мярката 200 млн. лв. приходи могат да се ползват много по-далновидно в ситуация на пандемия. Григорова също смята, че по-добра мярка е свалянето на общата ставка на ДДС, която обаче трябва да е придружена от засилен контрол върху прилаганите крайни цени на стоките от първа необходимост, така че да е ясно, че намаленият данък ще подпомогне потребителите. От КТ "Подкрепа" одобряват намаления ДДС на книгите, но според тях и там трябва да се налага контрол, тъй като значимо намаление на цените на книгите няма. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че свалянето на ставката на ДДС от 20% на 9% дори само на храните и безалкохолните напитки бе струвало на бюджета около 1.25 млрд. лв., за които не е ясно как биха могли да бъдат компенсирани. Тристранният съвет прие промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. По време на дебата синдикатите развиха тезата си за повишаване на ставката на данък печалба от 10% на 15%. Според Любослав Костов дори при такова увеличение България ще остане с една от най-ниските ставки на корпоративния данък в ЕС. "Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък", каза Григорова. Тя допълни, че има някакво осъзнаване от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. "Време е да преразгледаме изцяло данъчната система", призова Григорова.

Прочети цялата публикация