Fakti.bg | 08.12.2021 08:21:37 | 157

Синовете на Уран и българските царствени имена


Нека започнем от самото начало - от брака на Уран ( Небето) и Гея (Земята). Според "Митологическа библиотека" на Аполодор, Уран бил първият истински владетел на земята. Уран или "урак" означава "змей", "дракон" и това "име" е посято във всички краища на света от зората на времената - носят го градовете Ур, Урук, множеството реки, наречени Урга и дори ужасното природно явление "ураган". Ури се нарича народът, обитаващ острови в езерото Титикака, който твърди, че принадлежи не към човешкия, а към змеевия род.

Първите чада на Уран и Гея са хекатонхейрите - трима страховити великани с по сто ръце и петдесет глави - най-могъщите същества, създадени на земята, по думите на Аполодор. Те били затворени в Тартар и само веднъж Зевс ги извежда от мрачната бездна - за да помогнат на боговете в битката им с титаните за власт над света. Дали хекатонхейрите са прадревни машини, както утвърждавам в студията си "Чудовища и машини" или са одушевени същества ( твърде невероятно ) - в тази статия е без значение. Тук ще се занимая само с имената на двама от тях - Бриарей и Кот.

Поредица от три статии в моя блог и книгата ми "Злато за смет" са посветени на генуезката дума "pria" - "камък" и включването ѝ в множество прадревни понятия. Стигнах до заключението, че "прия"("pria") означава "първичен"," първи", доколкото камъкът е най-яркото и осезаемо въплъщение на първичния земен елемент. Оттук произлиза името Приам - "камък", но най-вече "първи", " първоздан". Имената на първичните стихии стоят в основата на понятийната система на човечеството. Според мен генуезкото понятие "прия" и тракийското "брия" са идентични . "Брия" първоначално е означавало "камък" - преди смисълът му леко да се измести в "бряг" ( за "брия" - "бряг" - виж логичните доказателства на археолога Андрей Киряков) - и чак по-късно, вече със значение "град", да стане една от постоянните емблематични съставки на имената на тракийските селища.

От казаното дотук за смисъла на понятието "прия" ("брия") до тълкуването на името Бриарей, няма и една крачка. Името на могъщия първосъздаден колос - първороден син на Уран и Гея - според мен означава "Първи"," Първичен" - а защо не и буквално " Камък".

Какво ни говори името на брат му Кот? Неколцина изследователи, между които е г-н Щапаров, вече са открили, че Кот най-вероятно е гръцка транскрипция на древното българско и тракийско име Кът, изписвано от хронистите като Кот, поради липсата на характерния знак "ъ" в "гръцката" азбука. Вчрочем може би тъкмо на Щапаров дължим това логично предположение, върху което стъпвам в настоящата статия. "Кът(-о)" се явява и като "Кут(-о)", а може би и като "Гут-(о)" в тракийската и българската именна традиция. Италия и особено Сицилия са пълни с топоними от сорта на "Catuso" (- uso, узо - е тракийски умалителен суфикс). Ето откъде произлизат фамилните имена на великия руски пълководец Кутузов ( впрочем това се знае) и на бележития сицилиански художник ( роден в град Багерия ( Bagheria - вариант на името България ) Ренато Готузо. Но що ще рече понятието "КЪТ"?

Дешифровката му всъщност е много лесна, защото повечето древни понятия продължават да съществуват и днес, прикрити като обикновени думи от ежедневния бит. Това е най-доброто скривалище, което биха могли да си намерят, тъй като нашата "научна традиция" и нашето съзнание са настроени така, че скачат нависоко и дирят "по върховете", а не се ровят в скромния битов речник. "Кът" означава просто " кът" - домашен кът, семеен кът, собствен кът, свой кът - "закътано, пазено, лично пространство. От него произлиза понятието " къща"- дом.

Разкрих това значение от една простичка думица - "кътник","кътници" - "кътни зъби", наричани " вътрешни зъби" в стоматологията. Идентичен смисъл има названието molari ( кътници ) в много европейски езици. То е свързано с понятието molo - това закътано с диги място в пристанището, където корабите са в безопасност.

Дали името Кът означава "кътан, пазен, скъп, свой, домашен, вътрешен, съкровен"? В контекста на статията ми " Чудовища и машини" високотехнологичното съоръжение "Кът" може би е най-опасното и смъртоносно оръжие, което трябва да бъде най-строго охранявано - "кътано". Но най-логичният прочит на името е "Кът", според мен е "пазач" - " страж".

Това е смисълът и на имената на тракийския владетел Котис и на българския цар Котраг. Името на Котраг се състои от две части - собствено име Кот- Кът и наставка "раг" , която трябва да се тълкува като "rag, reg, rex"- цар.

Но дали и произнесено като "Кот" , името на хекатонхейра и на въпросните царе е чак толкова далече от понятието "кът"? Каква е първата ви асоциация, щом чуете словото " Кот" - " котка", нали?

Разсъждавайки по този текст, си дадох сметка, че названията на повечето домашни животни - първоначално опитомени, " одомашнени" и влезли във вътрешния " кът" на човека, започват с "ко" или се състоят почти само от това звукосъчетание - котка, котарак ("кот" - на руски), кокошка, кон, кобила, коза, коч ( овца на италиански език е "pe-cora"), крава ( "ко-рова" на руски). Това, че названията са взети от българския език не ги прави спорни като примери - нашият език е световен език, той пази най-много понятия от санскритския, арамейския, пеласгийския - а съответно и от праезика, на който са говорели атлантите.

Всъщност на италиански език, прекия наследник на латинския, "котка" е gatto ( catto - cat на англ.), "кон" е cavallo, "коза" е capra, "овца"( както вече отбелязах) е peCora. В студията си " Кобният час се отлага" в която изследвам ред понятия в съвременните и древните езици, произлезли от "коб" и " каб" - "змия", съм казала доста неща за коня ( cavallo ), кобилата и козата - capra на италиански и caBra на испански, клетото животно, чийто образ змията си е избрала за своите заканителни проявления в света на човеците. Сега не става въпрос за това, а за много по-прост факт - формирането на имената на домашните - "вътрешните" животни.

Сред тях привилегировано място заема кучето - на латински и италиански cane - но cucciolo ( кученце - на италиански, впрочем италианците наричат така малките на всички животни) и cuccia - кучешка къщичка, кучешко кътче. Показателна е "детската" думичка, с която ние, българите, наричаме кучето, когато го показваме на малките си деца - " кути, " кутко". "Кот" и " кут" всъщност са названията на "най-вътрешните" домашни животни, тези, които непосредствено споделят домашния "кът" на човека. Словото "КУТ"-"куче" буквално означава "пазач"," охранник".

Подир всичко казано дотук предлагам нов прочит на понятията "КУТРИГУРИ" и " УТИГУРИ", които до ден днешен са костелива главоблъсканица, както за официалната историческа наука, така и за изследователите-ентусиасти. Смятам, че кутригурите, обитаващи териториите на запад от Дон, са ОТСАМНИ, ВЪТРЕШНИ, а утигурите, живеещи на изток от реката - са ОТТАТЪШНИ, ВЪНШНИ. "Ути" е слово, което би могло да се свърже с понятието "аут, out"- "вън". Колкото до "ГУР"-"ГУРИ" думата, според мен не означава "обединение", а просто " хора" ( " хореи", " хореяни" в смисъл на "хора" е древно аморейско понятие, цитирано в Петокнижието).

Като "страничен ефект" от разкритията в този текст, предлагам и разгадка на смисъла, вложен в името на река Скът. Това име означава "скут" - легло, русло на река.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

Прочети цялата публикация