ЕК удължава до 15 февруари срока за оценка на плана за възстановяване на България

Европейската комисия е договорила с България удължаване на срока за оценката на Националния плана за възстановяване и устойчивост с още два месеца, съобщи в петък говорителката на ЕК Ариана Подеста, предаде БНР. България внесе на 15 октомври плана за възстановяване, въз основа на който очаква да получи 12.6 млрд. лв. до 2026 г. По регламент срокът за оценка на плана е двумесечен, тоест тя би трябвало да е готова на 15 декември, но двете страни са се договорили за отсрочка най-късно до 15 февруари. Съобщението на ЕК идва ден след като икономическият експерт на "Има такъв народ" Мика Зайкова алармира, че българските власти са получили писмо с 44 страници забележки по документа. Впоследствие отговорният вицепремиер Атанас Пеканов потвърди, че текат преговори по плана с ЕК, но писмото на комисията не било притеснително. Според Пеканов основният спор с графика и мерките за декарбонизацията, тоест за затваряне на въглищните централи. Еврокомисията настоява за много по-амбициозна цел от записаната от България крайна дата през 2038 г. Удължаванено на срока за оценка на плана дава повече време, за да се изяснят всички останали въпроси, да се обмени допълнително информация, както и да се осигури пълно съответствие на плана с правните изисквания, стана ясно от обясненията на ЕК, цитирани от БНР. Отделите на комисията остават решени да действат възможно най-бързо и продължават диалога с българските власти, добавиха от ЕК. С удължаването на срока България почти сигурно ще изпусне възможността да получи аванса по плана в размер на 13% от средствата до края на 2021 г. Преди да започне разплащането, документът трябва да бъде одобрен и от Съвета на ЕС, който има срок да се произнесе до един месец постъпване на предложението от ЕК. От ЕК многократно са повтаряли, че качеството на плана е много по-важно от бързото му придвижване, защото парите по него могат да бъдат спрени във всеки един момент, ако не се изпълняват поставените цели. Все още три други държави освен България нямат окончателно одобрени планове – Швеция, Полша и Унгария.

Прочети цялата публикация