Българският футбол само доказа колко изостава от европейския

Българското участие в евротурнирите приключи безславно този сезон, като Лудогорец и ЦСКА се превърнаха в двама от големите аутсайдери в Лига Европа и Лигата на конференциите. Общо родните грандове вкараха 6 гола за 12 мача и спечелиха 3 точки. Това е толкова далеч от славното минало на „армейците“ и доста впечатляващото представяне на „орлите“ през изминалите десетина години в международния футбол, че чак изглежда плашещо за окото на онези, дръзнали да помечтая на старта на кампанията.

Нека се опитаме да направим кратък преглед на служилото се в изминалите няколко месеца, за да си направи и някои ценни изводи.

Лудогорец попадна в една група с отборите на Мидтиланд, Цървена звезда и Спортинг Брага, като предварителните очаквания бяха, че българският тим няма да има никакви проблеми в прескачането на групата. Все пак за разлика от други години бяха избегнати грандове от ранга на Тотнъм, Милан, Байер Леверкузен или Лацио. „Орлите“ трябваше с лекота да спечелят най-малко домакинските си срещи, но вместо това те не успяха да отбележат нито един гол пред своя публика.

Може би най-силният мач за „зелените“ бе и този с най-сериозното поражение. Отборът показа част от най-доброто си лице в Португалия, когато загуби с 4:2 от Брага. Тогава бе демонстриран характер, целеустременост и клиничност в предни позиции, но съперникът на свой ред демонстрира далеч по-високата си класа пред гола.

ЦСКА пък имаше честта да падне в една група с Рома на Жозе Моуриньо, но също така отборът бе в компанията на безизвестните по нашите ширини Бодьо/Глимт и Зоря Луганск. След страхотната игра в квалификациите мнозина смятаха също, че „армейците“ са готови да отворят нова славна страница в историята си в чисто новия турнир на УЕФА, но по една или друга причина началото на официалния турнир съвпадна и с най-лошия период от сезона за родния клуб.

Първо се започна с гръмкото 5:1 на „Стадио Олимпико“, когато за кратко Греъм Кери даде възможност на хората у нас да помечтаят. Отборът поведе насред Рим, но италианците превключиха на ниска предавка и прегазиха тима с лекота, която така и не видяхме повече от „римските орли“ до момента в сезона.

Най-вдъхновяващият момент за ЦСКА дойде в последния кръг, когато отново насреща бе Рома. Тимът проспа първите 60 минути и логично изостана с цели 3 гола. Именно това обаче освободи играчите на Стойчо Младенов и те започнаха да играят наистина така, сякаш няма повече какво да губят, за да зарадват скромната публика на стадион „Васил Левски“ с две късни попадения, които просто послужиха за опазване на самочувствието, отколкото за нещо друго.

Лидерите в Първа Лига ни доказаха едно - българският футбол върви в противоположна посока на развитието на европейския. Имахме възможност да попълним речника си с имена на отбори, които са трудни за изписване и изговаряне, но на терена се видя, че говорят на познатия на всички ни език с топка в крака.

Особено впечатление направиха норвежците от Бодьо/Глимт. Част от играчите в клуба вече преговарят за трансфери в далеч по-именити отбори, а други вече влязоха във фолклора на местните агитки.

Видяхме и един добре познат отбор като Цървена звезда в каква посока е решил да се развива. Да, едва ли някога отново ще видим тима на върха на европейския футбол, но фактът, че Деян Станкович залога на толкова много местни момчета стана повод за национална гордост, която дори даде отражение и върху играта на представителния тим на Сърбия.

За финансите е излишно да говорим, макар Лудогорец и ЦСКА да са притежание на едни от най-богатите хора на Балканския полуостров. Братя Домусчиеви и Гриша Ганчев е ясно на всички, че са отлични бизнесмени, а футболът им е просто едно скъпо хоби.

Но колко пари са нужни, за да може човек да развива детско-юношески футбол? Дузина футболни топки, игрище с окосена трева, съблекалня с топла вода и хора, които да получат свободата, за да работят с млади таланти без да им бъде упражняван натиск от заможни татковци.

Няма да изпадаме в подробности, защото се опасяваме, че ще стигнем до там, че да призовем за спускане на кепенците върху родния футбол. Все още ни крепи надеждата, че там, където е текло, пак ще тече. Или ако не тече, поне да капе, защото към днешна дата изглежда, че изворът е пресъхнал.

Прочети цялата публикация