Финансовата програма: Бързо влизане в еврозоната при сегашния курс евро/лев

Да се положат всички усилия за приемане на БЮДЖЕТ 2022 до края на януари догосина е една от амбициите на програмата за управление в сектор "Финанси".

Освен това през юли 2002 г. трябва да е подготвена актуализация, отчитаща резултатите от анализите на другите експертни групи и на база шестмесечно изпълнение на бюджета.

Заложено е и да се изготви времеви план на предложените от другите групи реформи с разчети за тяхното финансово осигуряване до средата на 2022 г.

Предвижда се въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата до средата на 2022г. и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета.
Всички предложения за разходи от федерации, общини и други реални потребители на ресурси ще бъдат обособени в нарочни пера като неизменна част от бюджета и ще минават през парламентарен контрол.

В програмата е заложено увеличаване на доходите през увеличаване на производителността на труда и запазване на финансовата стабилност.

Предвижда се делът на консолидираните държавни разходи от БВП да се третира като резултатна величина. В средносрочен план, при липса на криза, да се придържа към величината, заложена в Закона за публичните финанси, пише в програмата.
Бюджетният дефицит за 2022г. ще бъде между 3,5 - 4,5%, ДДС през 2022г. остава стабилно, включително диференцираните антикризисни ставки. В рамките на 2022г. обаче ще се направи анализ на ДДС с оглед диференциране на ставката в определени отрасли, намаляване на ставката и/или обратно начисляване – с краен срок за изготвяне на анализа - септември 2022г.

Заложено е и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 100хил.лв. с бюджет 2023 и 160 хил.лв. за 2024 г. при строг контрол за свързаност и налагане на санкции.

Запазва се текущото семейно подоходно облагане през 2022 г.

Максималният размер на необлагаемата част на вноската в Трети стълб да стане 120 лева след съгласуване със социалните партньори, пише оше във финансовата програма.

С цел запазване на данъчните нива, максималният осигурителен праг ще се определи на въз основа на анализ и на база историческите нива на съотношение към СРЗ през последните 5 години, а бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите ще бъдат съобразени с индивидуалния принос в системата.

Предвидено е още минималната работна заплата МРЗ за 2022 г. да е не по-малко от 700 лв., а до юни догодина трябва да се разработи и финансово осигуряване на план за капиталова подкрепа на българския бизнес чрез грантови схеми и финансови инструменти в сферата на производството и услугите.

Програмата предвижда активна работа с общините за изработване на модел за финансова децентрализация, който трябва да е готов за въвеждане с бюджет 2023.

Залагат се и анализ с цел намаляване на данък наследство спрямо европейските практики и анализ на мерки за стимулиране на инвестиции в производствени активи и промени в ЗНИ.

България ще продължи да поддържа минимални акцизни ставки съобразно европейските.

Също така се предвижда премахване на данъка върху лихвите по депозити и застрахователни плащания.

Ще бъде създадена и работна група за премахване на административни пречки за реализиране на мярката за дарения на храни в срок на годност.

Залага се и реформа в пенсионното осигуряване за разширяване на възможностите за по-рискови инвестиции на пенсионните фондове с цел българските спестявания да бъдат инвестирани в България при засилен контрол.

Планът предвижда и мерките 60/40 и 80/20 да бъдат запазени до края на 2022 г., както и съкращаване на сроковете между одобряване и получаване на безвъзмездни финансови помощи.

Данък уикенд ще бъде премахнат, ще има и промени на ваучерните схеми съобразно предложенията на социалната комисия. Сумата на ваучерите ще бъде обвързана със средната работна заплата СРЗ.

Предвижда се да има публични заседания на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и за инфлационните процеси в страната (минимум заседания на 3 месеца), който да следи и процеса по въвеждане на еврото. Динамиката и нивото на наблюдаваната инфлация пък ще бъдат предмет на обсъждане на съответните заседания.

В програмата е записано и пълно въвеждане на електронна платформа на обществените поръчки – прозрачност и проследимост на критериите, обявяването, изпълнението и отчитането на резултатите от обществените поръчки пред гражданите, както и приемане на необходимите законодателни промени за публичност и контрол, включително и върху инхаус възлагането.

Предстои да бъде направен и преглед на концесионните такси и анализ на условията по концесионните договори при стриктно спазване на българското и европейското законодателство.

Заложено е премахване на дублиращи функции и структурите на държавната администрация, както и създаване на центрове за споделени услуги с цел оптимизация на разходите.

Ще бъде преразгледан Законът за публичните предприятия с цел засилен контрол върху дейността и ефективността на управлението им.

В ББР предстои детайлен анализ на изискванията за кредитиране, съществуващите кредитни портфейли, новоотпуснатите кредити и кредитни лимити, приемливите обезпечения и подробна аналитична информация за необслужваните кредити, тяхната категоризация и провизиране.

Предвижда се държавната банка приоритетно да финансира на микро- и МСП, без да се допуска концентрация на риск в свързани лица.
Ще бъде създадена платформа за следене на всички входящи и изходящи акцизни стоки.
Поет е и ангажимент за бързо попълване на изтеклите мандати в БНБ, Фискалния съвет и КЗК.

В програмата е заложено и възлагането на външен одит на несъстоятелността на КТБ, който да приключи до края на следващата година, както и изплащането на дивидент да е само по банков път.

Предстои да се направи и анализ на възможността за листване на миноритарни пакети на български държавни предприятия на БФБ.

МФ и БНБ ще изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в Еврозоната, разработена адекватно за всяка възрастова група. Присъединяване в еврозоната с необратимо фиксиран курс 1,95583 лв. за едно евро без допускане на отклонения от него по никакъв
начин. Целта е влизане в еврозоната възможно най-скоро.

Валутният борд ще продължи да функционира до влизането на България в Еврозоната.

Прочети цялата публикация