Дали можеш да наречеш един човек "уважаеми", до голяма степен зависи и от самия него

Не мога да не споделя този пост по няколко причини:

- За пръв път след 2003-а, когато се разделихме, Слави споменава името ми лично. Обидата у него, че изоставих общото ни начинание тогава, беше голяма и в известна степен разбираема. Тази особена травмичност той лекуваше, превръщайки ме в Онзи, чието име не трябва да се споменава. Изоставих го, защото Той ме постави пред избора Шоуто на Слави или Гергьовден. Вероятно изборът ми е бил труден за разбиране. Да изоставиш славата и парите в името на една доста грапава политическа съдба, наистина изглежда налудно...

- От тук и втория повод да споделя поста: никога не съм бил член на друга политическа организация, освен на Движение Гергьовден. На което и Слави, и Тошко са основатели. Химнът на Движението е написан от прекрасния Ивайло Вълчев... През годините, вследствие на различни обсотятелства, Движение Гергьовден, което малък и жилав политически клуб (никога не си е поставяло за цел да се превръща в голяма партия)участваше в различни коалиции. Някои успешни - "Дядо, баба и внуче" с Демократите и Земеделците на г-ж Мозер, например. Други - да кажем - по-скоро комични. Заедно с ВМРО (коалицията ЕТО КАК!) взехме над 160 хил.гласа срещу свръхмобилизирания Иван Костов и дебюта на Симеон Втори през 2001. Имахме светли моменти, имаме и падения повече от 25 години. Най-важното - ще продължаваме да ги имаме. Последните три години имаме подписано споразумение само със СДС. Винаги сме търсели съюзници в десния и консервативния спектър. Подкрепихме СДС и на европейските избори, подкрепяме ги и сега, както и в миналото, защото - въпреки всичко - смятаме, че това е по-добрата приказка за България. С ГЕРБ нямаме споразумение, но се присъединихме към коалицията, когато те имаха нужда от нас, а не ние от тях, за да се облажим от управлението. Т.е. пак сме опозиция - обичайното агрегатно състояние на Гергьовден.

- Иронията на историята е непобедима. Сега Слави превръща шоуто и телевизията си в партия. Т.е. той е поставен пред същия избор, както през 2003-а, но от самия себе си. И понеже все още не е много ясно какво окончателно ще избере, желая му кураж. Знам, че не е леко.

- Глупавите хора обсъждат други хора, умните хора обсъждат идеи. Това и казах от трибуната в парламента. Идеята за такъв председател на комисията е несъвместима с моите идеи. Не съм обсъждал Тошко Йорданов и нямам нищо против Тошко Йорданов - в крайна сметка всички състояния на народа е редно да бъдат представени в Народното събрание. Още повече, че именно аз съм го избирал за сценарист на Ку-ку на конкурс, заедно с Росен Петров и Николай Русакиев.

- Дали можеш да наречеш един човек "уважаеми" или не можеш, до голяма степен зависи и от самия него. Присъствието и изявите в 45-ото и 46-ото народни събрания на новия председател на комисията по култура предпоставиха това ми решение. Горещо защитавах Слави Бинев, когато беше предложен за същия пост, защото в моите очи той е УВАЖАЕМИ с големи букви. И щеше да бъде свръхполезен като председател на Комисията по култура и медии, защото е страхотен мениджър и разбира от това, което имаше да се прави. И продължава да е така, независимо от протестите на приятелите ми от артистичните гилдии тогава. Днес гилдиите мълчат. Явно те сега нямат проблем. Като нечлен на комисията и аз нямам.

- Присъединявам се към поздравленията и благопожеланията на Слави за Светло Рождество и щастлива нова година. Съдбата на Богочовека, чието Рождение ще честваме само след часове идва да ни каже, че Бог ни е дарил с най-голямото изпитание: избора. Но и Бог не ни подлага на изпитания, с които да не можем да се справим! Дори на Сина си е дал правото на избор и точно този избор е Великия символ, който една голяма част от човечество чества в нощта на 24 декември. Светла да ви е тази нощ, след която денят непрекъсанто нараства. Светли, здрави и щастливи да са ви идващите дни!

Прочети цялата публикация