От бутикови зали, общи продукти до онлайн тренировки. Как Covid промени фитнеса

Преминаване към по-малки, направо “бутикови” спортни зали, за да оцелееш. Тоза е само едно от проявленията на Covid пандемията при най-малките във фитнес индустрията - инструкторите - предприемачи, предлагащи групови тренировки. Вирусът обаче промени и бизнес модела на някои от големите български фитнес вериги, като например две от тях вече предлагат общ продукт, който освен че позволява клиентите им да могат да ползват залите и на двете вериги с една карта, влиза и в пряка конкурентна битка с картите “Мултиспорт”, защото подобно на тях се предлага през работодателите. И не на последно място, превключване към онлайн тренировки и дори онлайн фитнес зали, а в същото време на живо в редица фитнеси вече ударно работят машини за пречистване на въздуха и куп други екстри за по-малко рисков престой на клиентите. Канят се гост инструктори, които допълнително обогатяват продукта на фитнес залите. Най-общо така изглежда голямата промяна за фитнес индустрията, която заради вируса няколко пъти бе в тотален локдаун, установи проверка на Mediapool. Сн. Pixabay.com Има и няколко случая на затворени фитнес зали и обявени за продан, но предимно индустрията оцелява с разсрочване на стари кредити и взимане на нови. Част от загубите се компенсират и с намаления през тази година Данък добавена стойност (ДДС) от 20 на 9 на сто. Напред към бутиковата спортна зала “Пандемията ни удари със страшен шок и ужас, защото бяхме един от малкото бизнеси, които бяха затворени изцяло за по няколко месеца в съответните локдауни. След края на първото затваряне започнахме да работим с 30 до 50% максимум от клиентите. Имаше огромен спад, защото хората много се изплашиха. Да не говорим, че има хора, които въобще не се върнаха в залата, а спортуваха 5 пъти в седмицата. Дори сега - работим с около 50% от старите си клиенти”, разказа пред Mediapool Росен Димитров, основател на Be shape by Rosen. Той се занимава с аеробни занимания и по-специално със спининг от 92 - 93 година и реално е един от първите спининг инструктор в България. Наред с това в момента е единственият в България мастър инструктор по програмата “Schwinn cycling indoor”. Това е международна спининг програма, призната в САЩ и редица държави по света. Росен Димитров, треньор по спининг За да оцелее при тази тежка ситуация, Росен започва да търси отговор на въпроса как да минимизира риска за клиентите си от среща с вируса, т.е. да даде повече сигурност на клиентите си, че залата е безопасна. А наред с това и да свие разходите си, защото заради отлива на клиенти приходите му изтъняват с всеки ден. “Аз реших и от този декември затворих залата, защото осъзнах, че трябва да се пренасоча към по-малка рамки. Т.е. да наема по-малка, бутикова зала за аеробика. За мен това е бъдещето, защото хората са много наплашени и няма да се престрашат да влизат в големи зали, където има много хора”, посочва още той. От 10 години до този декември Росен е движел своя бизнес в зала в столичния квартал Люлин в София. Добрата новина е, че Росен вече е намерил своята нова "бутикова" зала и предстои да я стартира през януари. Под бутикова зала Росен разбира помещение, в което свободно могат да тренират между 15-20 души. За сравнение в старата му зала са тренирали 50-60 човека едновременно, като тя е била разделена на две подзали. По-малката площ със сигурност гарантира и по-малък наем. На директен въпрос защо залага на този бизнес модел, Росен добавя - “Уютът при създаването на спортно семейство е голяма предпоставка хората да си вярват и да не се притесняват. Хората, които се познават вътре в залата, имат доверие един на друг и смятам, че това ще им е много голям плюс да могат със спокойствие да тренират”. Росен прави аналогии и с ресторантьорството - друг силно пострадал бранш от пандемията и заключава, че връщането във фитнесите е далеч по-трудно. “При нас не е както при ресторантите - да отвориш и хората веднага да отидат на вечеря или на обяд. При нас хората имат нужда от време, за да се върнат в залата. Установих, че са им нужни поне 3 месеца, за да си променят навика и да се върнат в залата”, показват неговите наблюдения. Общи продукти при големите Covid пандемията се оказва мотор за общи продукти между големите български фитнес вериги с цел запазване на клиентите и привличане на нови. Конкретният пример дойде от веригите “Атлетик Фитнес” и Pulse Fitness & Spa. “Пандемията беше провокаторът за общия продукт, който като идея отдавна витаеше във въздуха. Тя ни провокира да предложим един общ продукт за корпоративния пазар, да станем като алтернатива на картите Multisport. На практика даваме възможност с една карта да могат да се посещават всичките зали и на Pulse и на “Атлетик”, неограничен брой пъти”, разказа пред Mediapool Петър Ангелов, изп.-директор на Българска асоциация за здраве и фитнес (БАЗФ) и съсобственик на веригата “Атлетик Фитнес”. Общият продукт, подобно на картите Multisport, се предлага на клиентите през работодатели им. Колкото повече служители има една фирма, толкова по-ниска цена се получава за единичната карта и тя със сигурност е по-ниска от месечната такса за спортуване във фитнеса, която се предлага директно на клиенти. Петър Ангелов, изп.-директор на Българска асоциация за здраве и фитнес. Сн. Личен архив Самият Ангелов добавя, че от началото на годината собствениците на няколко фитнеса са му се обадили, че затварят или продават фитнесите. “Не виждат смисъл да продължават и нямат ресурс затова в условията на пандемия”, казва той. На горещия въпрос как оцеляват другите Ангелов посочва - с нови заеми и с разсрочването на стари кредити. Той също потвърждава, че при груповите занимания се наблюдава най-голям спад в посещаемостта в следствие на пандемията. “Ние имаме около 50% спад на общия брой на посещенията във фитнесите, а специално при нас на груповата тренировка отливът е около 70-80%”, казва още собственикът на “Атлетик”. Друго интересно наблюдение е, че в условията на Covid най-малко клиенти са изгубили инструкторите, работещи към фитнес залите. “Хората, които тренират с фитнес инструктори, са по-мотивирани. Самият инструктор ги мотивира, те по-трудно се отказват в сравнение с един човек, който не тренира с инструктор”, обобщава още Петър Ангелов. В опит да убиеш Covid във въздуха “Ако има едно позитивно нещо от коронакризата, това е, че накара собствениците на бизнесите да обърнат повече внимание върху качеството на услугата. Ние, например закупихме доста машини, които са за пречистване на въздуха, така че нашата зала е с доста добро качество на въздуха. Отделно имаме машина, която хвърля йони във въздуха, което според производителя убива коронавируса на 99.9%. Направихме разграничителни линии на земята в цялата зала, да са се гарантира 1.5 метра отстояние между клиенти и уреди. На всеки един уред поставихме дезинфектант. Това според мен трябва да го има във всяка зала като мерки за безопасност”, посочи пред Mediapool Тони Танев, управител на “Кофит клуб”. И той, подобно на Росен, споделя, че пандемията променя навиците на хората и връщането им в залата се оказва дълъг или невъзможен процес. “Самите хора започват да си променят и навиците. Например, някои започват да тичат навън, да тренират на лостове, други спират въобще да тренират. После много трудно може да се върне един човек обратно в ритъм”, добавя Танев. И споделя, че е имал клиенти, които са му казвали периодично - не мисля да се връщам в залата, защото скоро пак ще ви затворят. И във фитнеса на Тони отливът на клиенти след локдауните е около 50%. Тони Танев, управител на “Кофит клуб”. Сн. Личен архив Дигитализацията е другата новост, с която Covid променя фитнес индустрията. “Въведохме повече дигитални услуги - кеш автомати, за да няма досег на пари, въведохме QR контрол на достъпа до центровете ни, за да няма никакво пипане на предмети и четци”, разказва още Петър Ангелов. Наред с това неговата верига от фитнеси предлага и онлайн зала, в която ако човек не може да стигне до залата, може да продължи да тренира от вкъщи. В нея има налични видеа с тренировки, възможности за получаване на личен режим, а също и течащи тренировки на живо. “Сега това е безплатно за нашите членове, но след време може би ще стане платена услуга”, казва Ангелов. Росен също добавя, че по време на локдауните онлайн тренировките са го запазили в бизнеса. Той е раздал част от колелата от залата си под наем на своите клиенти и тренировките по спининг са продължили онлайн. “За” и “против” зеления сертификат По отношение на последното проявление на пандемията - въведения “зелен сертификат” Тони Танев посочва, че след като той дава право на фитнеса му да работи, би го избрал пред локдаун, т.е. пред ново тотално затваряне. “При сертификата имаше известен проблем в началото. Все пак във фитнес средата клиентелата е предимно по-млада и доста бяха изкарали вируса. И докато се вземе решение за издаване на сертификати и на база антитела, имаше известно объркване. В момента хората свикнаха”, добавя той. Росен пък директно приема зеления сертификат за състояние пред локдаун. “Ние сме пред тотален локдаун. Ще обясня защо. Ваксинираните хора в България като цяло бяха 20%, сега да са достигнали до 30%. Но това е за цяла България, аз нямам статистика за София колко са ваксинирани. (По последни данни са 39% - б.а.) Представете си 30% ваксинирани и толкова много зали колко процента се пада от хората да бъдат със зелен сертификат и да идват на тренировки. Ние дефакто работим на 20-30% от старите си клиенти”, мотивира тезата си треньорът по спининг. Photo by Andrea Piacquadio from Pexels Изпълнителният директор на Българска асоциация за здраве и фитнес Петър Ангелов посочва, че браншът не е против зеления сертификат, но пита защо сертификатът не се изисква от всички бизнеси и от държавната администрация. “Зеленият сертификат доведе до още по-голям спад на клиенти. Причината - нашите клиенти са извадка от народа. Ние не сме против зеления сертификат, но настояваме той да бъде въведен за всички и за държавните служители - 440 000 заедно с общинските. Нямаше равнопоставеност! Защо само някои браншове трябваше да спазват изискването за зелен сертификат?”, казва риторично Ангелов. Тревогата сметки за ток и работещият стимул 9% ДДС Изригващите сметки за ток са сред проблемите, които в момента най-силно тревожат фитнес индустрията. “Цените на тока не започнаха да се покачва от октомври или ноември, за които месеци бе дадена компенсация от държавата от по 110 лева за мегаватчас. Поскъпването започна от юли. Преди него ел. енергията беше около 11 стотинки на киловатчас или 110 лева за мегаватчас, а в момента е 450. Това прави тройно - четворно поскъпване”, пресмята Петър Ангелов. Подобни са сметките и на Тони Танев. “Дадоха ни по 110 лева компенсации за октомври и ноември. Радвахме се, но кризата с тока е много сериозна сега. Ако сме плащали юли - август по 100 лева на мегаватчас, сега вече е по 550 лева. При спаднали приходи и 5-6 пъти по-скъп ток, доволни сме от компенсациите, но смятаме, че са крайно недостатъчни”, казва той. И Росен и Тони и Петър Ангелов са на мнение, че един от работещите стимули е намаляването на ДДС от 20% на 9% за фитнес индустрията. (Заради пандемията данъкът бе намален и за ресторантьори, книгоиздателите, памперси и др.). Благодарение на намаления данък фитнес центровете са успели да намалят час от загубите си в условията на пандемията. Браншът приветства и преминаващия в момента проект в НС, който запазва намалената ставка на данъка и през 2022 г. Сн. Pixbay.com В същото време фитнес индустрията определя като неработеща държавната мярка за подкрепа на бизнеса - “60 на 40”, главно заради нови изисквания по нея. “Новата помощ се оказва неработеща, защото се гледа прихода от предходната година, а ние тогава за определени месеци не работехме и приходът ни е 0. Т.е. няма как да се възползва бизнеса от това подпомагане”, посочва Тони Танев. Той добавя, че неговият фитнес е получавал подпомагане по тази схема през първата година на пандемията, когато е трябвало да се докаже 20% спад на приходите. “Много болна тема е мярката 60 на 40. Тя рабатеше докато условията, за да кандидатстваш за нея бяха да имаш 20% спад в приходите спрямо съответния период на предходната година. От май месец тази година промениха схемата и заложиха спад от 40%. Това за мен е без логика. Няма бизнес, който има спад от 40% да може да продължава да съществува и в момента”, смята и Петър Ангелов. Бъдещето - защо не ваучери за физическа активност? Изпълнителният директор Българската асоциация за здраве и фитнес Петър Ангелов недоумява защо фитнес индустрията по време на пандемията е сравнявана с дискотеки, нощни барове и ресторанти, където човек не отива да се грижи за здравето си, а отива за доброто настроение. Ангелов добавя, че редица здравни министри са посочвали пред него, че са съгласни с бранша, че физическата активност е профилактика за здравето, но това не е било отразено по никакъв начин в мерките на държавата. “Ние с частен капитал в България се грижим за общественото здраве, изпълняваме обществени функции, дори и против действията на държавата. По никакъв начин не ни отличиха и подпомогнаха затова”, добавя Петър Ангелов. Photo by William Choquette from Pexels Неговите очаквания от новото правителство е да стимулира гражданите да извършват профилактика на здравето си през активно спортуване, което осигуряват фитнес залите. Конкретната идея е подобно на ваучерите за храни, държавата чрез облекчения за работодателите да отпуска за работници и служители ваучери за профилактика на здравето във фитнес залата. За подобни ваучери от години наред настоява и българската СПА индустрия. Тепърва ще стане ясно дали някои от тези стимули ще станат факт.

Прочети цялата публикация