Именит наш скулптор издъхна в САЩ

В навечерието на Нова година на 92 години почина в САЩ скулпторът Михаил Симеонов, емигрирал отдавна там. Талантливият творец се прочу с отливката на слон пред ООН и със статуите на Паисий Хилендарски в столицата и на Захарий Зограф пред историческия музей в Самоков, припомнят от "24 часа".

"Един дълъг лъкатушещ път изпълнен с много труд и препятствия завърши, но приключението продължава към тайните на вечността. С нетленните си паметни творби той все пак ще ни напомня вечно, че не пътят, а преодоляването му, устремен към хоризонта, си заслужава, че неспирното движение е единственият начин да запазиш равновесие", написаха в негова памет от семейството му.

Сред значимите творби на скулптора преди емиграцията са "Иконописецът Захарий Зограф" (в НХГ), "Въстанието на Асен и Петър, 1186" (галерия във Велико Търново), каменната скулптурна група "Работници" (металургичен комбинат "Кремиковци"), "Момче с птица" в Пловдив и други.

View this post on Instagram

A post shared by HRISTO SHOPOVkom️ ️ (@hristoshopovkom)

Симеонов е роден през 1929 г. в Пловдив. Приет е да учи философия в Софийския университет, но две години по-късно постъпва в Националната художествена академия, където завършва монументална скулптура през 1954 г. През единадесетте години (1954-1965) преди неговото отпътуване от България, той създава публични произведения на изкуството. Статуята му на Паисий Хилендарски в столицата предизвиква скандал. Паметникът е създаден през 1965 г. Първоначално е монтиран в южната страна на храма "Света София", но според редица мемоари Тодор Живков не го харесва и след среща с автора, в присъствието и на Дечко Узунов, отменя възложената му работа върху паметник на Априлското въстание. Бронзовият отец Паисий напуска мястото си, за да се върне по-късно отново край столичния храм. Заслугата за това се приписва на Светлин Русев.

През същата, 1965-а година Михаил Симеонов получава 45-дневна виза за Тунис и заминава за Африка без намерение да се връща в родината. Шест години по-късно се премества в Ню Йорк.

В Тунис той става част от художествена група, известна като Еcole de Tunis. Една от скулптурите му, статуя на арабския поет и философ Ибн Халдун, привлича вниманието на президента Хабиб Бургиба. Бургиба му поръчва портретен бюст, както и скулптура за дългата 150 метра мраморна стена на националния монумент "Мъчениците от Бизерта". Вдъхновен от културата на древен Картаген, през 1967 г. Симеонов създава скулптурна група от абстрактни символи, която нарича "Неделя сутрин".

Най-голяма известност му носи проектът "Отливка на приспан слон", бронзова статуя на африкански слон в естествена големина. Проектът се ражда през 1946 г. и е реализиран през 1980 г., като е направен студен калъп на див кенийски мъжки слон, приспан за 72 минути. На слона не е нанесена никаква вреда. Бронзовата статуя, направена по калъпа, е открита на 18 ноември 1998 г. от генералния секретар на ООН Кофи Анан и поставена пред главната квартира на ООН в Ню Йорк като дар от правителствата на Кения, Намибия и Непал.

В словото си Кофи Анан цитира писателката Исак Динесен, която пише "Слоновете се движат спокойно, така, сякаш имат уговорена среща в края на света". В интервю за вестник "Ню Йорк таймс" Михаил Симеонов обяснява, че се е вдъхновил за тази творба, след като прочел "Обществения договор" на Жан-Жак Русо.

Прочети цялата публикация