Когато са излагали африканци, индианци и лапландци като животни в зоопарк

До началото на 20 век африканци, индианци и лапландци са били излагани по света като животни в зоопарк, а жадните за сензации посетители са изпитвали превъзходство. Поглед назад към жестокото колониално минало.

Хора, изложени като животни в зоопарк: общо 267 мъже и жени от бившата белгийска колония Конго били наблъскани плътно един до друг в покрайнините на големия парк в брюкселското предградие Тервурен. Доведени били по разпореждане на крал Леополд Втори и изложени на показ под сламения покрив на уж автентична колиба от конгоанско село, за да бъдат разглеждани от удивената европейска публика.

По време на Световното изложение през 1897 година покрай мъжете и жените от Конго са преминавали дневно по 40 000 посетители, за да задоволят жаждата си за сензации. Тъжната равносметка от изложението - смъртта на седем конгоанци.

В памет на тези жертви Кралският белгийски музей за Централна Африка Тервурен организира специална изложба "Човешки зоологически градини - ерата на колониалните изложения". Тя е отворена до 5 март 2022.

"Пещерняци, подвластни на примитивни инстинкти"

Белгия относително късно става колониална сила. На Берлинската конференция за Африка през 1884/85, на която 14 европейски нации си поделят африканския континент, белгийският крал получава Конго като частна колония - територия, която е около 80 пъти по-голяма от самата Белгия.

Неговият някогашен музей за Африка и споменатата в началото изложба на хора от Конго още на входа са демонстрирали пред посетителите претенцията за превъзходство на бялата раса: на месингова табелка под златния портрет на Леополд, изобразен редом с две благодарни чернокожи деца, пишело: "Белгия внася цивилизацията в Конго".

Действителността обаче е била доста по-различна: Конго е бил подложен на безогледно ограбване на ресурси, хората са били превърнати в евтина работна сила или в екзотичен обект на примитивно удивление. Напливът от хора към "човешката зоологическа градина" е бил огромен, казва историкът и антрополог Маартен Кутение, който е един от тримата организатори на сегашната изложба в Брюксел.

"Те са показвали хората от Конго едва ли не като пещерняци, които постоянно танцуват с полички от слама и са подвластни на примитивни инстинкти", казва той пред ДВ. "Не са ги показвали като нормални хора", добавя Кутение и обяснява, че това е било обичаен феномен по онова време. По онова време е имало изложби на всякакви хора - европейци, латиноамериканци, африканци. И са ги показвали навсякъде по света - и в Европа, и в Америка, и в Азия, и в Африка. А механизмът винаги е бил един и същ: човек е гледал с превъзходство на "различните" и "чуждите".

В разцвета на европейския колониализъм множество подобни "човешки изложби" с африканци, "червенокожи", хора от Огнена земя или лапландци са обикаляли по света като странстващ цирк за увеселение. В същото време е било придавано голямо значение на псевдонаучната антропология за "расовите типове", увековечена на едно табло от 1903 година. От него става ясно, че расистките фантазии за превъзходство над определени типове хора са приравнявали всички неевропейци с маймуни, а колониалните владетелки са били убедени в собственото си "цивилизационно влияние".

В Германия също е имало "изложби на хора". Карл Хагенбек от Хамбург, който е бил търговец на животни и основател на зоологическата градина в града дори превърнал организирането на подобни изложения в свой бизнес. А през 1931 година Фридрих Вилхелм Зиболд показал на мюнхенския Октоберфест изложбата "Диваци от Южните морета". Първото подобно "колониално изложение" в Германия се организира в Берлин през 1896 година. Повече от 106 африканци от тогавашните германски колонии са били примамени с фалшиви обещания, за да участват като "екзотичен изложбен обект" пред удивената публика. Те са били подложени на многобройни унизителни медицински и "расови" прегледи.

И днес тази расистка концепция е жива

Расистката концепция за "човешки зоологически градини" съществува и до днес, убеден е Маартен Кутение. Негови колеги с по-тъмен цвят на кожата почти ежедневно са сблъскват с подобно отношение - например при търсенето на работа или на ново жилище.

"Механизмът е все един и същ - дефинира се някаква различност, като основание да се каже: Аз съм по-добър от теб. Тези манипулации не са вродени. Малките деца не са расистки настроени. Възрастните възпитават децата в расизъм и ги учат, че хората са различни и че на някои от тях трябва да се гледа като на по-малоценни", казва Кутение.

Прочети цялата публикация