Защо Европа няма влияние в украинската криза?

Белязани от загубата на десетки милиони животи на тяхна територия в двете световни войни, много страни от Европейския съюз се отнасят с неохота към военните разходи. Сега, докато руският натиск по украинската граница се засилва, те се изправят пред една неприятна реалност: Европа продължава да бъде силно зависима от мощта на САЩ, за да предотврати друг потенциално голям конфликт на своя територия. Поради половинчатото отношение към отбраната и сигурността в продължение на десетилетия, "ЕС няма почти нищо, което да сложи на масата", казва Пьотър Бурас, старши сътрудник по политиката в центъра за анализи Европейски съвет за външни отношения. "Така че Русия може просто да я пренебрегне". Предвид, че президентът на САЩ Джо Байдън е най-авторитетният глас, противопоставящ се на руския президент Владимир Путин на европейския континент, някои водещи политици в ЕС знаят пред какво са изправени. "Трябва да направим избор. Или инвестираме сериозно в нашия колективен капацитет за действие, или приемаме да бъдем обект, а не субект на външната политика", заяви миналата седмица върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Как се стигна дотук? "Никога повече война", пише на книгата за посетители на военното гробище Сен Симфориен на юг от Брюксел, където лежат някои от първите и последните жертви на Първата световна война, германски войници, редом с бивши врагове. Тела от войната 1914-1918 г. се откриват и до днес на бойните полета в Източна и Западна Фландрия, на 100 км оттам. Мемориали и паметници на загиналите във войната са пръснати из целия континент. След една също толкова брутална Втора световна война, отнела живота на 36,5 милиона европейци, беше ясно, че нещата трябваше да се променят драстично. Германия, започнала и двата световни конфликта, и съседна Франция трябваше да бъдат свързани с тесен икономически съюз, който да направи войната практически невъзможна. Съюзът, който в крайна сметка прерасна в ЕС, започна от търговска общност, фокусирана върху въглищата, стоманата и селското стопанство - не върху войници и бомби. Опитът за създаване на Европейска отбранителна общност и потенциална европейска армия беше политически мъртвороден и никога не стигна по-далеч от ратификацията от Франция през 1954 година. След като Съединените щати изиграха решаваща роля в спечелването на двете световни войни и след това разработиха ядрен арсенал, за да се изправят срещу Съветския съюз, от политическа гледна точка за Европа беше естествено да разчита на Вашингтон. Защо това е проблем? Участвайки в създадената през 1949 г. Организация на Северноатлантическия договор, европейците можеха удобно да разчитат на военната мощ на САЩ, която нарасна значително през десетилетията, докато разходите на много от западните й съюзници изоставаха. Гробището Сен Симфориен е близко до централата на НАТО, наречена Върховно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. То неизменно се оглавява от американец, започвайки с ген. Дуайт Айзенхауер през 1952 година. Точно пред централата има ресторант, наречен "Chez L'Oncle Sam" ("При чичо Сам"), добре известен с бургерите и тексаско-мексиканската си скара и НАТО се чувства така и до днес. ЕС се превърна в глобална икономическа сила, но никога не разви съответно влияние в сигурността и отбраната. "Често хората бяха описвали ЕС като икономически гигант, но също така политическо джудже и военен червей. Знам, че това е клише. Но като много клишета, то беше основано на истина", заяви Борел. Това беше болезнено очевидно по време на балканските войни през 90-те години. Люксембургският външен министър Жак Поос заяви, че това е "часът на Европа", но за успеха бяха необходими водени от САЩ войски на НАТО. Влошавайки нещата, процесът на взимане на решения в ЕС стана по-тромав с разрастването на блока, като всяка отделна страна можеше да заплашва с правото си на вето по въпросите на външната политика и отбраната. Тази седмица мнозина в европейски столици потръпнаха, когато унгарският премиер Виктор Орбан отиде да посети Путин. Той се стреми към по-тесни отношения чрез по-голям внос на природен газ в момент, когато останалата част от ЕС иска да се дистанцира от Москва. Усилията за увеличаване на европейските разходи за отбрана или за интегриране на оръжейни системи като цяло се провалиха. Ето как НАТО резюмира ситуацията на своя сайт: "Общото богатство на съюзниците с изключение на САЩ, измервано чрез БВП, надхвърля това на САЩ. Но останалите съюзници харчат за отбрана общо по-малко от половината от това, което харчат САЩ". Американските президенти изразяват от половин век насам недоволство от зависимостта на Европа от американската армия. Благосъстояние срещу оръжия За това изоставане съществуват политически и исторически причини. САЩ имаха намерение да превърнат 20-ти век в своето време, а с това вървяха и огромните разходи за отбрана. За разлика от тях следвоенните западноевропейски демокрации изградиха своите социални държави. Разходите за болници и училищни чинове винаги са надхвърляли тези за танкове и всеки намек за военни разходи в подкрепа на една агресивна позиция може да доведе до протести. Дори и днес, 15 години след като обещаха да харчат 2 на сто от брутния си вътрешен продукт за отбрана, 13 европейски страни членки на НАТО все още не се справяха. Миналата година големи страни като Испания с 1,02 на сто, Италия с 1,41 на сто и Германия с 1,53 на сто все още бяха далеч от тези цифри. Привържениците на ЕС отбелязват, че съюзът получи Нобелова награда за мир през 2012 г. за поддържане на мира на континента. Вместо твърда сила, той иска да бъде гигант на меката сила със своето световно лидерство в помощта за развитие, икономическо сътрудничество и култура. Но на фона на руско-украинската криза меката сила не предоставя необходимото възпиране. Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Борис Джонсън, представляващи двете европейски ядрени сили, имат пряк контакт с Путин, докато ЕС като цяло изглежда отново изключен от дипломатическите усилия. "В дългосрочен план тази ситуация може да се промени само, ако самите европейци спрат да превиват гръб", написа Александър Мателаер от Кралския институт за международни отношения "Егмонт". "Само от позиция на относителна сила може да се постигне прогрес на масата за преговори с Москва". По БТА

Прочети цялата публикация