Любовта към морето, претворена в уникални СНИМКИ под вода от фотографа Пламена Милева

Пламена Милева е един от най-добри подводни фотографи у нас. Тя е родена в черноморския град Варна, през 2001 година завършва магистратура във факултета по Изобразителни Изкуства към Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методии". Любовта към морето, с която Пламена е закърмена още от най-ранна детска възраст, я привлича към подводната фотография, с която тя започва да се занимава през 2010 година. Тогава с раждането на сина си тя заснема и първата си фотография под вода, когато той е едва на 3 месеца. Фотографиите на Пламена с модели под вода добиват широка популярност. Тя е носителка на над 50 награди от световни конкурси, обиколила е света и продължава да търси нови предизвикателства в професията си (първоначално само хоби).

За работата си тя споделя: „За мен фотографията е специална. Чрез нея аз изследвам красотата във всичките ѝ измерения. Тя ми дава изразните средствата, за да предам емоциите и копнежите ми към съвършеното човешко творение.“

Пламена, ти си закърмена с любовта към морето. Началото на кариерата ти е раждането на твоя син, но разбираме, че и мъжът ти се занимава с подводна фотография. Коя е твоята муза в работата - морето, детето или любимият човек? Муза без музи не може. Важното е да имаме очи за всяко хуваво нещо в живота, което ни се случва. Не мога без морето ( казвала съм, че кръвта ми е солена на вкус), не мога без момчето ми, веднъж появило се на този свят. Не мога и без любовта. Човек, който не обича според мен, няма как да се наслади пълноценно на изживяванията си. Ти споделяш, че първите ти опити в сферата не са били задоволителни за теб и се е наложило да снимаш сина си повторно, въпреки студеното време и раздразненото хлапе. Винаги ли си толкова самокритична и случва ли се да търсиш мнението на други хора за одобрение? Майка ми беше строг, но справедлив човек. Възпита ме да бъда упорита, последователна и педантична във всичко (за добро или лошо). Това ме направи твърде взискателна както към мен, така и в очакванията ми към хората. Самокритичността също е следствие от това възпитание. Майка ми казваше „Или ще бъдеш най-добрара, в това което правиш, или изобщо не се захващай!“, както и „ Няма не мога, има не искам“.

Какво за теб е най-важно, за да бъдеш удовлетворена от крайния резултат? Всъщност най-важен е имено добрият краен резултат. Нещата при мен никога не са се случвали лесно, но това не е било претекст да се откажа. Напротив, това е било стимул да докажа, че аз мога и ще се справя, колкото и усилия да ми коства, поне що се отнася до нещата, които са под мой контрол. Моята преценка за успешен резултат винаги е била най-важната. Ако аз съм удовлетворена от постигнатото, ничия чужда критика не би могла да ме разколебае. Вярвам в себе си и своите възможности. Как се подготвяте за фотосесията? Какви са спецификите на подводната фотография?

Най-лесно се снима в басейн, защото обстановката е стационарна и водата е с добра видимост. Много по-сложно е снимането в морета, океани или в изори, където трябва да се съобразиш със спецификата на средата. Трябва да бъдат взети под внимание приливите, отливите, подводните течения, кое е най-подходящото време за снимки. Голямо предизвикателство за мен са дълбочинните фотосесии, снимките на потънали кораби.

Как преминава един твой работен ден?

В конкретния ден всичко преминава като на изпит. Хапвам леко, за да предотвратя появата на киселини под водата, моделът идва и се заемам с направата на нейния водоустойчив грим и стайлинг. Избраната дестинация, често пъти изисква ангажирането на допълнителен екип и лодка. Ако сесията е дълбочинна, тогава осигуряващият водолаз се спуска с модела, позиционира го, връзва го с тежести и в близост се скрива още една бутилка, до която моделът може да достигне лесно в случай на необходимост. Осигуряващият водолаз има задачата да подава въздух на модела от резервния шланг на неговата бутилка, а комуникацията под вода се осъществява с предварително конкретизирани знаци. Колко време издържат под вода моделите? Не е необходимо моделите да издържат дълго под вода. От 20-40 сек. са напълно достатъчни. Има 2 начина за протичането на една фотосесия. Първият е на принципа на апнея- т.е. модела поема дъх, раздишва и се потапя във водата да позира. Вторият е с осигуряваща водолазна техника. В такива случаи важна роля играе осигуряващият водолаз, който се грижи за безопастността на модела.

Разкажи ни най-трудната ситуация, в която те е поставяла работата ти?

Най-сложните подводни фотосесии са тези, които носят динамиката на бързо променящите се обстоятелства и крият някакъв риск. Винаги съм си мислила, че като много педантичнен човек, осмислящ всеки детайл, почти няма как да ми убягнат евентуални грешки, които да предвидя, но истината е, че природата е много по-велика сила и не винаги всичко зависи от теб. В този ред мисли, подводната фотосесия, която ме е „изправяла на нокти“ е тази, която направихме в Тенерифе, с моя модел Jessica Aristi и скатове, на 18 м. дълбочина.

Фотосесията беше замислена като хармонично единство между дивото и човешкото женско тяло, красиво и натурално със своята голота. Първият ден, когато отидохме беше почти обяд. Оказва се че скатовете, се оттеглят по обяд към дълбочините, нахранени от водолазите преди това. На втория ден проведох брифинг с екипа. Дадох своите наставления, че ако нещо възпрепядства осигуряващия водолаз, вторият трябва да поеме неговите функции. В случаят вторият водолаз, грижещ се за безопастността на модела беше инструктор по гмуркане, към съответния водолазен център, който бяхме наели и никога не беше участвал в такива фотосесии, а моят модел беше красива дама при това гола. Главният осигуряващ водолаз се оказа лек, с не достатъчно количество баласт и не можа да потъне до необходимата дълбочина от 18 м. Нямаше връщане назад. Това наложи неговите функции да се поемат от втория водолаз. Пазейки дистанция от модела, както се бяхме уговорили, за да не влиза в кадър, тъй като работя с широкоъгълна оптика покривайки 180 градуса от равнината, той изчакваше за подаден сигнал. Но с късия осигуряващ шланг, който водолазите обичайно използват, се губеше много време. Аз бях на около метър и половина от модела, без плавници, за да не размътвам допълнително водата. Скатовете прелитаха над главите ни, в очакване на дневната дажба храна, а моделът се измъкваше от прегръдките им с финеси красота. Това огромно същество с лекота можеше да нарани или отнесе на някъде модела, който без въздух, на тази дълбочина, с тежести, без маска на лицето, нямаше никакъв шанс. Разконцентриран осигуряващият водолаз, не видя как моделът след последната схватка със ската, беше останал без въздух. Тя подаде сигнал, но осигуряващият водолаз, очевидно, се бе размечтал. Изтръпнах. Без малко щяхме да удавим момичето. Няма да забравя какъв скандал се заформи под водата между нея и водолаза . Думите бяха излишни. Все пак Jessica е най-добре технически подготвеният модел, с който съм работила и бързо се съвзе от тази крайно рискована ситуация. Последва пълна концентрация и най-хубавите кадри бяха заснети, въпреки случилото се.

А най-интересната? Всяка фотосесия се надявам да е достатъчно интересна и запомняща се за зрителя, защото това е моят приказан свят. Бих разказала за най- емоционалната в положителен план подводна фотосесия, която съм имала. Тя се осъществи 2015 година отново с моят модел Jess и костенурките на остров Тенерифе. Поради динамично променящите се обстоятелства, предпочетохме фотосесията да се проведе на принципа на апнея. Влязохме във водата малко преди залез слънце. Това е любимото време за подводни снимки за мен. Jess се гмуркаше и позираше с тези уникални праисторически същества. Имахме голям късмет. И шестте костенурки, които обитаваха залива, се завъртяха около нас. Беше една истински презареждаща и много успешна фотосесия. Когато излязохме от водата, над нас се извиваше двойна дъга, а на брега имаше много хора. Беше някакъв католически празник на Мадоната на светлината. Хората ни посрещната от брега с паеля и вино. Преоблякох се възможно най-бързо и се включих за няколко минути в образуваната процесия. Такива дни в човешкия живот са малко и носят уникалния отпечатък на късмета и божията благословия.

Посетила си десетки места по света, кое от тях те впечатли най-много? Къде все още не си била, а мечтаеш да се гмурнеш?

Била съм наистина на много места и още толкова поне се надявам да посетя. Най-емоционални моменти съм имала все пак на остров Тенерифе, където живях 8 месеца. Най-голямата ми мечта е да видя китовете в полинезийското кралство Тонга, Тихия океан.

Към днешна дата ти си развила успешна кариера и си носител на над 50 награди от световни конкурси. Коя е най-значимата награда за теб, в какво се състои нейният чар? Две са наградите с особено висока стойност за мен. Едната е първата получена на световен конкурс през 2013 г., Ocean Art Contest, първо място в категорията Fashion & Divers category. И втората е тази, която получих на световното първенство по подводна фотография в Ейлат, Израел през 2014. – Трето място в категорията с модел, DSLR камери, специалната награда на кмета на Ейлат и снимка на корицата на луксозното им издание. Особеното в този коинкурс е, че се провежда в реално време. Нямаш право на никакви корекции по снимките. Така че от особено значение е не само композицията, но и качеството на предадените файлове. Синът ти проявява ли интерес към водата и фотографията или е твърде рано да се каже?

Синът ми Никола е само на 11 години. Започна да тренира плуване на 4 години и половина, а сега е в отбора по водна топка на Акваспорт. Той обожава водата. Тази година се гмурка за първи път като водолаз след изкаран курс. Не бих искала да го насочвам към каквото и да било занимание. Той сам трябва да избере това, което иска и ще му бъде интересно да прави.

Пламена, за теб фотографията е нещо специално, ти споделяш, че чрез нея изследваш красотата във всичките и измерения. Чрез нея предаваш емоциите и копнежите ти към съвършеното. Ако те предизвикаме да направиш снимка на себе си, как би пресъздала своите емоции и копнежи? Върху какво ще акцентираш? Благодаря за този въпрос, който никой до този момент не ми беше задавал. Аз много пъти съм казвала, че моята същност е като на герой от приказките. Вярвам в добродетелите, в любовта, в силата на природата, красотата на човешките постъпки и приятелството. Това са идеали, които следвам и с които се чувствам конфортно. Спомням си, че докато живеех на Тенерифе и имах възможност да се гмуркам по-често, един ден сънувах, че са ми са се появили хриле и мога да дишам спокойно под водата. Затова си представям себе, може би не точно като русалка, но със сигурност красива, като тези от приказките, а до мен са сините китове - майка със своето малко. Като за финал, би ли споделила върху какво си се съсредоточила сега и каква е основната ти цел за 2022-ра година? Подводната фотография с модели създава мотиви за приказност, които са нестандартен и запомнящ се начин за презентация на дейността на дадена марка или моден бранд. Искам да съсредоточа усилията си върху опознавателната част на това изкуство от хората и да насоча вниманието на потенциалните клиенти към възможностите, които дава това изкуство.

Прочети цялата публикация