Почитаме гибелта на Апостола на свободата - 149 г. от смъртта на Левски

На 19 февруари България отбелязва 149 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Иванов Кунчев, останал в историята с името Левски. Той е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство. Левски е заловен от турците на 27 декември 1872 г. до Къкринското ханче край Ловеч. Откаран е в Търново, за да бъде разпознат. Впоследствие е отведен в София, където епредаден на съд.Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. "Каквото съм правил, в полза народу е" - казва Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски днес се намира в центъра на  София, където е издигнат негов паметник. При почитане на паметта на Апостола има разминаване между датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари. В наши дни отдаването на почит и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се извършват ежегодно в два последователни дни - на 18 и 19 февруари. Всяко поколение мери себе си и стореното с моралния ръст на Апостола на свободата, заявява президентът Румен Радев в послание по случай 149-ата годишнина от саможертвата на Левски, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Достоен син на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се пренесе в жертва за неговото освобождение. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни движение може да има успех само ако остане чисто народно дело. Че националната революция не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости, се казва в словото на Радев. Като идеолог и организатор на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа не само за въоръжена борба, но и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде достояние само на просветен и духовно извисен народ, осъзнал силата и достойнствата си. За да живеят всички в свободна България „под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр. за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът“, посочва президентът. Той отбелязва, че Левски не допусна нито безспорният му авторитет в национално-освободителното движение, нито нечии претенции да се налагат и да си присвояват народното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И ако никога не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е къс и ще изисква и воля, и жертви, той винаги залагаше на първо място себе си. „Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа“, беше неговото верую. И следвайки тези принципи докрай прекрачи със смъртта си в безсмъртието, заявява Румен Радев в посланието си. По думите му, заветите на Левски и днес будят умовете и стряскат съвестта на българите. И всяко поколение година след година мери себе си и стореното с моралния ръст на Апостола. Затова нашата почит към Васил Левски изисква не само смирение пред гибелта му, но и дързост да го следваме в делата му. Историята няма да прости, ако не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „всичко се състои в нашите задружни сили и против тях не може противостои и най-силната стихия.“ Ако не упорстваме в народното дело и не следваме докрай народната воля, заявява Румен Радев. Събрал в себе си сила и непреклонност, всеотдайност и мъдрост, жертвоготовност и безпрецедентна нравствена чистота, Левски остава нашия морален съдник и непреходен символ на вярата в собствените ни възможности, на българското достойнство и независимост, завършва посланието на президента.      

Прочети цялата публикация