Д-р Хюсейн Хюсейнов: 30 години от трагедията в Ходжалъ и призив за справедливост

ФАКТИ разговаря с Н. Пр. д-р Хюсейн Хюсейнов за 30-годишината от установяването на дипломатически отношения между България и Азербайджан, но и за перспективите пред тяхното развитие, не само в сферата на енергетиката, но и в икономиката, туризма и други.

Крехък ли е мирът не само в Южен Кавказ, но и за поуките от трагедията в Ходжалъ, Прочетете в интервюто...

- Г-н посланик, тази година се отбелязват 30 години от установяване на дипломатически отношения между България и Азербайджан. Как оценявате перспективите пред двустранните отношения? - Да, тази година отбелязваме тридесет години от установяването на дипломатическите отношения между България и Азербайджан. На 5 юни 1992 г. взаимното признаване, а тази година е юбилейна в двустранните ни отношения. България и Азербайджан имат традиционни приятелски отношения, което доведе до подписването на съвместната Декларация за стратегическо партньорство между двете държави през 2015 г. В момента България и Азербайджан си сътрудничат като стратегически партньори.Това се отнася до всички сфери като политика, отбрана, икономика, търговия, култура и други. Обръщам внимание на отношенията между двата народа и съм щастлив да посоча, че винаги е имало разбирателство и уважение между нас. Израз на тази политика беше реализирания през 2016 г. културен проект във Велико Търново. Той се отнасяше към реставрацията и консервацията на църкви, така и за реновацията на музея на Трапезица. Това е израз на уважението на Азербайджан към културата и религиозната самобитност на българите и България. Ние като мюсюлманска страна винаги сме се застъпвали за разнообразието и хармонията в отношенията между различните религии по света. Азербайджан винаги се е славил с традициите на толерантност и мултикултурилизъм. Инициативата от 2016 г. в България, която беше осъществeна от фонда "Heydar Aliyev" показва, че Азербайджан активно участва в инициативите по опазването на световното културно наследство. Наскоро чрез фонда " Heydar Aliyev " осъществихме хуманитарни помощи в България, свързани с борбата с пандемията от COVID-19. Подпомогнахме реконструкцията и реновацията на болница в Благоевград, а само преди дни връчихме 10 респираторни апарата произведени в Германия на софийската болница ИСУЛ. Те са особено необходими за лечението на болни от коронавирус, които се намират в реанимация. Това дарение е израз на политиката на посолството да помага на българите. Тази година са предвидени различни събития по случай 30-годишнината на двустранните отношения, в сферата на културата, образованието, туризма, селското стопанство и други. Очакваме в най-скоро време пряка авиолиния между София и Баку да бъде възобновена. Директната авиолиния бе открита през 2018 г. , за да се даде допълнителен импулс на развитието на двустранните отношения в сферата на туризма и бизнеса, но пандемията от коронавирус и въведените рестрикции доведоха до нейното временно закриване. - През последните години Азербайджан се наложи като стратегически износител на газ. На какво се дължи това? - През миналата година Азербайджан достави на Европа 19 млрд. куб. м. синьо гориво. Основните ни потребители са Италия и Турция. След тях се нареждат България и Гърция.

Президентът на Азербайджан, Илхам Алиев посочи, че Азербайджан може да увеличи доставките на газ, ако получи такива искания от своите търговски партньори. Ще ви дам пример по ТАНАП доставяхме 6 млрд. куб. м. годишно, но миналата година бяха доставени 8,5 млрд. куб .м.

Очакваме завършването на интерконектора между Гърция и България, който ще позволи на България да получава пълния договорен обем на азерски газ в размер на 1 млрд. куб. м. Имаше молба от българска страна вместо от незавършения интерконектор Комотини - Стара Загора тези количества да минават през алтернативното трасе Сидирокастро - Кулата. С разбиране се отнесохме към молбата на България и започнахме да доставяме по алтернативното трасе. Направихме това, защото въпросът за диверсификацията на енергоресурси е много важен днес. Вече официално е обявено, че на 1 юли 2022 г. интерконекторът Комотини - Стара Загора официално ще заработи. По този начин България ще може да получава цялото количество договорен азерски газ. Няма да коментирам спекулациите, че Азербайджан няма повече газ, но само ще припомня, че сегашните ни запаси на Азербайджан от 2,6 трилиона куб. м. газ са достатъчни за следващите 100 години. Освен това изнасяме и петрол за Европа. Трябва да припомня, че за последните 17 години ние доставяме нефт и газ на европейския пазар без прекъсвания и това доказва Азербайджан като надежден и непрестанен доставчик на енергийни ресурси за Европа. Отнасяме се сериозно към доставките на газ и петрол и разбираме важността на диверсификацията при доставките. Предсказуемостта при доставките е в основата на доверието. Трябва да отбележа, че през последните години Азербайджан обръща сериозно внимание на развитието на не-петролния сектор на икономиката си. Силно акцентираме върху развитието на сектора на високите технологии, строителството, инфраструктурата, селското стопанство и други. - Азербайджан успя да разреши дългогодишен конфликт с Армения. Крехък ли е мирът? - Радостен съм, че войната с Армения вече е в миналото. В момента има всички предпоставки в региона да се възстанови дългосрочен мир, сигурност и стабилност. На тази основа ще бъдат положени добросъседските отношения между Азербайджан и Армения. Все пак трябва двете страни взаимно да се признаят като две съседни независими държави без териториални претенции. Ние признаваме териториалната цялост и суверенитет на Армения и очакваме същото от тях. Да, в миналото имаше кървави и тъжни събития между двата народа. Едното от тях стана в град Ходжалъ на 26 февруари 1992 г.

- Тази година Азербайджан ще отбележи 30-та годишнина от трагедията в Ходжалъ на 26 февруари. Какво бихте казали за този тъжен спомен от времето на войната през 90-те години в този регион?

- Наистина трагедията в Ходжалъ е едно от най-тежките престъпления срещу човечеството, останало запечатано завинаги в съзнанието ни ни като най-ужасяващото в най-новата ни история. Това е кървава страница от политиката на геноцид и етническо прочистване срещу азербайджанския народ. И застава редом до страшните кланета в Катин, Лидице и Сребреница.

В нощта на 25 срещу 26 февруари град Ходжалъ е обграден от три страни и след масирана атака е превзет. Въпреки че оцелелите жители на града - деца, жени и възрастни хора - бягат в гората през заснежените проходи, някои от тях, измръзнали и изтощени от студа, биват убити с особена жестокост.

Местни и чуждестранни журналисти, които пристигат с хеликоптер няколко дни след клането, стават свидетели на зловеща сцена. Имало е скалпирани трупове, отрязани уши, крайници, вътрешни органи, избодени очи. По мъртвите тела са установени множество порезни рани, както и такива от куршуми, мирни граждани са били прегазени от тежка военна техника и изгорени живи.

Припомням отделни факти, засвидетелствани от журналисти на различни страни, посетили мястото на трагедията:

Times (Лондон), март 1992: “Две групи, очевидно семейства, са покосени заедно, децата са сгушени в обятията на своите майки. Някои от тях, измежду които малко момиченце, са с ужасни наранявания по главата: оцеляло е само лицето ѝ”;

Известия (Москва), март 1992: “Камерата разкрива трупове на деца с отрязани уши. Лице на жена е наполовина отрязано. Трупове на мъже са скалпирани”;

Le Mond (Париж), март 1992: “Сред труповете на убитите жени и деца в Ходжалъ, чуждестранните журналисти, посетили Агдам, са видели труповете на трима души, които са били скалпирани и чиито нокти са били изтръгнати. Това не е азербайджанска пропаганда, а самата истина.”

По време на геноцида в Ходжалъ са убити 613 невинни граждани - 63 деца, 106 жени и 70 възрастни хора; 8 семейства са напълно унищожени; 25 деца остават пълни сираци, а 130 губят единия от родителите си; 1275 души са взети за заложници, като 150 от тях все още са в неизвестност; 487 души остават инвалиди.

Извършените в Ходжалъ деяния са грубо нарушение на правата на човека, безскрупулно пренебрегване на международните правни актове като Женевските конвенции, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Декларацията за правата на детето, Декларация за защита на жените и децата в извънредни ситуации и по време на въоръжени конфликти, както и други важни документи от международното хуманитарно право. В очите на световната общност тези злодеяния няма как да бъдат оправдани.

- Какво можем да кажем за признаването на тази трагедия от международната общност?

- До този момент националните законодателни органи на 17 държави, както и повече от 24 щата на САЩ, Организацията за ислямско сътрудничество и Съветът за сътрудничество на тюркоезичните държави, са приели редица резолюции и решения осъждащи клането на мирни граждани в Ходжалъ, окачествявайки го като престъпление срещу човечеството и акт на геноцид.

В решението си от 22 април 2010 г. Европейският съд по правата на човека прави важно заключение по отношение на престъпленията извършени в Ходжалъ, квалифицирайки поведението на извършителите на тези зверства като „деяния от особено сериозен характер, които по тежест могат да представляват военни престъпления или престъпления срещу човечеството”.

Съгласно международното право държавите носят отговорност за разследване на подобни зверства, като тези извършени в Ходжалъ, както и подвеждане под наказателна отговорност на извършителите. До момента обаче никой от отговорните за престъпленията в Ходжалъ не е бил изправен пред съд.

Целенасочените атаки срещу азербайджанското мирно население по време на последната война в региона през 2020 г. и бомбардирането на гражданската инфраструктура на градове като Гянджа, Барда, Тертер, намиращи се на значително разстояние от зоната на военните действия, са израз на същите терористични тактики използвани през 1992 г. в град Ходжалъ.

Вярваме, че последователните мерки, предприети в рамките на международното право, ще доведат до прекратяване на безнаказаността и подвеждане под отговорност на извършителите на тези тежки международни престъпления, както и ще предотвратят повтарянето на такъв вид ужасяващи нарушения в бъдеще.

- Като последен въпрос бих искал да чуя Вашият коментар за настоящата ситуация в Украйна.

- Настоящата ситуация в и около Украйна е източник на силно безпокойство. Нейното сериозно изостряне заплашва мира и сигурността в цялата зона на ОССЕ и подкопава общата ни визия за сигурността на Европа.

Тази ситуация трябва да бъде разрешена чрез мирни дипломатически средства, в пълно съответствие с нормите и принципите на международното право, управляващи междудържавните отношения, сред които са зачитане на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите, равнопоставена и единна сигурност в Европа без разделителни линии, както е записано в заключителния Акт от Хелзинки.

Всички държави, които са част от ОССЕ, са поели ангажимент да спазват тези принципи една спрямо друга. На този критичен етап, повече от всякога, диалогът е жизненоважен. Призоваваме за незабавен диалог за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на ситуацията и подкопаването на сигурността и стабилността в зоната на ОССЕ

Азербайджан изразява своето дълбоко съжаление, че ескалирането на ситуацията вече е довело до жертви. Изказваме искрените си съболезнования на семействата на загиналите и ранените.

Прочети цялата публикация