Съдбата на младите момичета в Буркина Фасо

„Мисълта да прекарам живота си с мъж, когото никога не съм срещала, е твърде тежка“, това споделя Мари от Буркина Фасо, предава Ройтерс.

Тя дори не е присъствала, когато семейството ѝ я урежда да се омъжи за непознат от близкото село в северната част на страната и никой не я пита дали иска този съюз.

Отчаяна, 20-годишната Мари, се измъква от семейната къща една вечер, миналия месец, и върви с часове до град Кая. Нейната цел е да стигне до приют, управляван от монахини, където да може да продължи своето образование, което е изоставила. Тя оставя телефона си, така че семейството ѝ да не може да се свърже с нея.

„Дядо ми искаше да ме омъжи и родителите ми не казаха нищо“, каза Мари, която не пожела да използва истинското си име. „Те не могат да кажат нищо, защото не могат да не му се подчинят“.

Принудителните бракове в Буркина Фасо са незаконни, но въпреки това са често срещани и често включват момичета под 18 години.

В една поразена от бедност страна, изправена пред нарастващо насилие от ислямистки бойци, омъжването на дъщери означава едно гърло по-малко за хранене. Цена за булка или зестра могат да донесат така необходимите пари или стоки.

И все пак, подобни бракове довеждат до ранна бременност, прекъснато образование и злоупотреба, твърдят правозащитни организации.

Според правителството на Буркина Фасо е имало над 650 случая на принудителни бракове и 2200 детски бракове между 2019 и 2021г. И все пак, вероятно са много повече, тъй като се извършват тайно.

Повече от 100 млади жени са потърсили убежище при монахини в приюта „Sainte Maria Goretti“, където Мари скоро ще възобнови обучението си.

„Някои бяха изнасилени, а други бяха бити“, каза сестра Вероник, която работи в приюта.

Вероник се грижи за момичета като 16-годишната Евелин, чийто дядо щял да я принуди да се омъжи за по-възрастен мъж, след като нападение в селото им ги накарало да избягат.

„Чух това и избягах, за да дойда тук“, разказва Евелин, също псевдоним. „Все още съм дете и искам да уча“.

Родителите на Евелин я намерили в приюта, но социалните работници ги убедили да я оставят, за да продължи образованието си.

Сестра Вероник казва, че много момичета трудно се приспособяват, след като напуснат дома, но скоро процъфтяват.

"Малко по малко, с времето и с добра воля... те заобичват живота.", казва тя.

Прочети цялата публикация