Кривошиева с разтърсващи признания

Ирен Кривошиева влиза в обувките на Анастасия в новия сериал на Нова тв "Лъжите в нас", а съдбата, която пресъздава, се оказва доста нелека. И съвсем не опира само до актьорски майсторлък, а най-вече до човешки прочит, какъвто именно прави и актрисата.

В скорошно свое интервю за show.blitz.bg, тя говори напълно откровено, искрено, без сценарий, споделяйки чувства и мисли.

Разкрива душата си по неподозиран начин, а едно специално съвпадение с реалния ѝ живот, ще ви накара много да се замислите за силата на случайностите.

- Ирен, твоята героиня в "Лъжите в нас" - Анастасия изглежда много силна личност, а цялата история на сериала дотук отключва много наболели за обществото ни теми…

- Когато започнахме да снимаме сериала и се запознах със сценария, си помислих – хората искат смях и зрелище, ще кажат, че пак правим драма, че те си я имат вкъщи предостатъчно… В следващия момент обаче, идва друго прозрение. Целият сериал показва, че съвременният зрител не желае нито да мисли, нито да чувства. Иска да го кара по-леко, по-отгоре. Вярно, животът е доста труден, но когато човек спре да мисли, го прави само още по-труден.

Усетих това още от самото начало – на сватбата, когато Рая (Радина Думанян, б.а.) цитира какво е любовта според Апостол Павел, отделно Сава (Орлин Павлов, б.а.) има цял разказ, в който обяснява за един човек, който бил брат и какво бил направил.. Сценарият е основан на притчата на заблудения син, който взима цялото богатство, похарчва го и се връща вкъщи, баща му го посреща, казва да заколят най-угоената овца, защото изгубеният му син се е завърнал.

Та, същата тази притча се открива във всички взаимоотношения – в тези между мен и брат ми, между сестрите Рая и Ирина, а всъщност човекът, който един вид обединява всички, това съм аз. Образът ми не е никак лесен, а и сериите се снимат разпокъсано. Всеки сам трябва да си прозре и изгради образа, който пресъздава, а зрителите да вникват в посланията.

- Има ли героинята ти Анастасия нещо общо с теб – характер, ценности, поведение?

- Тя е пълната ми противоположност. Няма общо с мен, но има общо с баба ми. В сериала аз играя по-възрастна, отколкото съм, но помня всичко, което в живота ми е разказвала баба ми, на която ѝ се случва абсолютно същото. Взимат ѝ една кооперация в центъра на София, изселват я, натикват я в едно мазе… това го има и при моята героиня. Анастасия не говори за майка си. В реалния живот това е за мен баба ми. Цялата тази смяна и тормоз, които по-богатите хора са имали през 1944 г., е много силно застъпена тема. Задават се въпроси, чийто отговори се разгръщат с всеки следващ епизод.

- Интересно съвпадение се е получило между реалната история на баба ти и тази, която следва героинята ти в сериала… Това изненада ли те?

- Вълнение е, защото думите, които казва моята героиня, са почти същите, които съм чувала и от моята баба преди години. Но има и още едно съвпадение – в живота аз също имам сестра, по-голяма от мен. Имам дори цяла книга, описваща взаимоотношенията ни. На практика, това, което се случва в сериала със Сава, се е случвало реално и с мен.

Луксът около фамилията, който се вижда в сериала, всъщност е естествен, наследствен. Не е като днешния лукс, който предимно се демонстрира, без истински да се притежава. Това имане днес съвсем не е онова – то даже не е лукс, а обикновено снобеене.

- Вероятно заради това заглавието е именно "Лъжите в нас", защото всички пазим нещо скрито дълбоко в себе си и от време на време укротяваме съвестта си заради него…?!

- Точно така е! Много правилно! Всеки лъже себе си, по един или друг начин, за нещо. А тези, които имат повече от другите – дали коли, къщи или апартаменти, си мислят, че са повече от тях. А не са! Материалното днес го имаш, утре го нямаш. Важно е какво имаш в ума си, в душата. Затова са и всичките тези сложни взаимоотношения в сериала – защото душата на героите е болна, при цялото им имане.

- Ти самата правила ли си си досега ревизия на съвестта?

- Живея доста динамичен живот. А съвестта, която ме гложди и която ми дава и въпроси, и отговори, е навсякъде с мен. Когато нещо се случи, тя се показва. Но в хода на живота, ако имаш отворени очи, ще видиш това, което те изобличава – защото то се вижда всеки ден, във всяка една случка.

- Нали затова казват, че ако вечер си лягаш и спиш спокойно, значи си с чиста съвест и в мир със себе си…

- Да, така е, но пък аз не мога да спя нощно време. Цяла нощ се разхождам, просто нямам мира. Има една молитва, която често си повтарям, а в нея се казва – "Господи, моля те, прости ми за всички грехове, които днес съм извършила". Да, тази молитва дава възможност на човек да се успокои, да продължи нататък, но ако дълбоко в себе си не осъзнава, просто тъпче на едно място. По същия начин, както и моите герои, и роднините им, във филма тъпчат на едно място.

- Но ти нямаш проблем със съвестта? Или…

- Аз съм от хората, които каквото им е на душата, това им е на устата. Старая се да се съобразявам, разбира се, но когато споделям, ми олеква. Един вид се изповядвам и започвам наново с греховете (смее се).

А колкото до сериала – има и още един важен извод, за който не знам колко хора си дават реална сметка – колко силно, всъщност, е така нареченото наследствено обременяване. Ние сме обременили по някакъв начин нашите деца с това, което сме им дали, с абсолютно всяко нещо, което сме извършили.

- Синът ти Влади попада ли в този смисъл? Въпреки че не е актьор и не се занимава с театър и кино, по един или друг начин, той ще е сравняван винаги с баща си – с големия Стефан Данаилов, а също и с теб?!

- Да, в неговия случай е така. Но и извън това – имам предвид, че отношенията ни с децата се градят, до голяма степен, на това, което самите ние сме видели в себе си. Всичко, което е в нас, се предава, така че, каквато и лъжа да сме прикрили, тя няма как да бъде крита дълго.

Права си за това, че Владо ще е сравняван винаги, но и той отдавна е осъзнал това и е прогледнал за много неща.

- Може би защото ролята на добрия пример е оказала своето влияние?

- О, несъмнено. Най-хубавото, което в момента се случва с Владо, освен факта, че е мой син и на Стефан, е, че може да види, каквото пожелае, само ако си отвори очите. И той го прави! Много деца на мои колеги актьори, просто не могат да излязат от това и да си отворят очите. Владо, Слава Богу, го направи, вероятно му е помогнало и това, че дълго време е живял в Америка.

- Неговата професия е много различна от актьорската, но пак е свързана с хората – той е лекар!

- Да, наистина е така. Голяма радост изживява той сега. В Америка много трудно приемат в болниците студентите, които са завършили семестриално, както е той сега. А всеки, който си вземе дипломата знае, че трябва да отиде задължително на практика, ако иска да работи по специалността. И Влади беше приет – точно там, където най-много искаше. В момента щастието му е голямо.

- Да се върнем отново на "Лъжите в нас". Кажи ми с кого се разбираш най-добре от екипа на сериала?

- С Орлин (Орлин Павлов, б.а.) сме били в една къща, спали сме и в една стая в продължение на един месец. Говоря за "ВИП Брадър". От тогава сме си много близки. Но аз съм близка и с всички останали, не само актьорите, но и с целия екип на сериала, в това число гримьорите, стилистите, с всички.

- Тази роля отваря ли апетит и жажда в теб да продължиш да се изявяваш на малкия екран по-често оттук нататък?

- Не знам… не мога да кажа, но определено имам желание. Чувствам се добре. Надявам се да продължа да работя веднага след края на "Лъжите в нас" в друг проект, за да не губя ритъма, чувството, това желание.

- А в какви образи се чувстваш по-комфортно? Когато си по-драматична или обратното...

- Да ти кажа честно, много ми се играе комедия, но истинска, не такава фалшива, с простотии и псувни. Истински хумор ми се играе. Във всяка комедия има много драма и във всяка драма – комедия, затова ми се играе такъв образ – много жизнен, весел.

- Като говорим за истински хумор, няма как да не направя волна или неволна асоциация с голямата Стоянка Мутафова, с която, знам, че бяхте близки…

- Ооо, тя ми е направо на сърцето! Винаги ми е казвала, че мога да играя много смешни образи. И винаги се е смеела много с мен. Казваше ми: "Ти си много голям чешит и можеш да играеш такива образи". Може би затова си мисля и, че ако играя много драматични образи, сигурно животът ще ми е много весел и обратното (смее се).

- Вярваш ли, че получаваш в точните моменти помощ Отгоре и от нея, и от Стефан Данаилов?

- О, да, Стефан ми помага със сигурност, защото знам, че той много държеше на работата. За него киното и театъра бяха преди всичко! Каквото и да съм му говорила, това остана непроменливо.

- А Стефан Данаилов давал ли ти е някога съвети кое как да изиграеш, например? Така, както Стоянка Мутафова ти е споделяла?

- Не, никога не ми е казвал нищо. Ние сме снимали, но не ми е казвал директно. Обаче една гримьорка, която е гримирала много през годините и мен, и него, ми сподели какво е приказвал той за мен (смее се).

Докато го е гримирала преди години, на съседния стол в гримьорната седял режисьор. Двамата са си приказвали, станало въпрос за мен и Стефан казал: "А тази е много талантлива актриса, но особен човек!" (смее се)

Стефан беше много серт човек, не правеше комплименти, точно пък на мен. Но е споделил това пред други хора. Сигурна съм обаче, че и в момента много добре следи и знае какво правя.

Прочети цялата публикация