115 години от рождението на Райна Стоянова - певица и артистка от висока класа

Райна Стоянова / 1907 – 1977/ едно почти забравено днес име, беше сред големите български мецосопрани от 30-те до 50-те години / Ана Тодорова, Илка Попова, Диана Герганова, Констанца Кирова, Таня Цокова/. Това бяха певици от висока класа, достойни да украсят всяка голяма световна сцена, които имаха и международна кариера, но работиха много за своята любима Софийска опера. Райна Стоянова твори четвърт век като се превъплъти в 65 големи и малки роли в един изключително обширен репертоарен диапазон. Името ѝ остана в аналите на националната ни оперна сцена, а един съхранен запис – на Сцената с писмото / голямата ария на Шарлота/ от „Вертер” на Масне, съхранен в Златния фонд на БНР, може да увери всеки в голямата ѝ певческа и музикантска дарба.

Родена е в София на 4 април 1907 в София, под знака на Овена в културно семейство. Като дете взема уроци по цигулка и пиано, участва в детски театрални представления. Като гимназистка е вече солистка на училищния хор. В последния клас взема уроци по пеене при водещите тогава вокални педагози Иван Вулпе и Димитър Попиванов. Постъпва в Музикалната академия, но скоро я напуска, за да учи в Милано, а след това и във Виена. В австрийската столица става ученичка на прочутата педагожка професор Роза Папир. Тя ѝ дава солидна школа, насочва я и към камерната музика. Още като студентка, през 1932 г. Райна Стоянова дебютира на сцената на Академичния театър във Виена в две трудни мецосопранови роли – Амалия в „Луиза Милер” на Верди и Сузуки в „Мадам Бътерфлай” на Пучини. Големият успех и отваря пътя към Виенската опера и Европа, но тя предпочита да се върне в родината, както тогава правят повечето наши певци, получили образованието си на Запад. Свързва живота си с големия наш музикант, композитора- класик, Веселин Стоянов / 1902-1969/. На 22 май 1940 година изпълнява главната роля в неговата забележителна опера „Саламбо“, вдъхновена от романа на Флобер в постановката на Драган Кърджиев и Асен Димитров като нейни партньори са големите Петър Райчев и Христо Бръмбаров.

Но своя сценичен дебют тя прави седем години преди това, на 10 февруари 1933 в Софийската опера, като Кръчмарката в „Борис Годунов” на Мусоргски. По това време на същата сцена блестят вече утвърдените примадони Илка Попова, Ана Тодорова, Констанца Кирова. Но Райна Михайлова успява да се наложи и да защити своето място. Подготвя и изнася с успех роля след роля: Сляпата от „Джоконда”, Кармен, Орфей, Леонора от „Фаворитката”, Нанси от „Марта”, Марина Мнишек от „Борис Годунов”...Верди, Пучини, Моцарт, Гуно, Масне, Вагнер, Римски- Корсаков, Лорцинг, Вебер, Голдмарк, Владигеров, Маестро Атанасов, Прокофиев, Пипков... Различни автори, стилове, епохи. Райна Стоянова, както твърди в спомена си за нея големият Асен Найденов, е: „певица с истински мецосопранов глас, отлично школуван, артистка с драматичен талант, прекрасна, стройна фигура за сцената, с чар, с музикална памет, безгрешна, винаги точна... Особено силна и драматична беше нейната Шарлота във „Вертер“, а също Саламбо в операта на Веселин Стоянов и Фрика от „Рейнско злато” на Вагнер...”

Най- ярките ѝ роли, както споделя и самата тя в едно от редките си интервюта, са: Кармен, Марина Мнишек, Шарлота, Саламбо от операта на нейния съпруг, големият наш композитор, пианист и педагог Веселин Стоянов / 1902 – 1969/, Леонора от „Фаворитката” на Доницети Елена от „Хубавата Елена” от Офенбах, Фрика от „Рейнско злато” , Елен Безухова във „Война и мир“ на Прокофиев. Като истински голям артист, Райна Михайлова не се изживява като примадона, а поема и второстепенни и третостепенни роли, за да бъде често на сцена и да е полезна на ансамбъла. Така от средата на 30-те до края на 50-те години тя е сред стълбовете на нашата опера. Играе често, участва в ред първи изпълнения на български и чужди творби, успоредно с това много активно концертира като камерна и кантатно-ораториална изпълнителка. Гостува със забележителен успех във Виена, Дрезден, Залцбург и Берлин. Слиза от сцената след 25 силни сезона, в отлична форма, след което бива забравена, както немалко бележити певци от нейното поколение.

Прочети цялата публикация