Николай Жейнов: Напоследък доста футболни марионетки се изреждат, да омаловажават протеста срещу БФС

Измина повече от седмица, откакто голяма част от футболна общественост у нас се обедини в национален протест срещу настоящото ръководство на БФС, а междувременно по родните медии се тиражират редица коментари и анализи от приближени до властта или хора от самия Изпълнителен комитет. Сред тях личат най-ярко имената на Венцислав Стефанов, Емил Костадинов и Йордан Лечков. Това принуди футболният агент и приближен до Димитър Бербатов - Николай Жейнов, да напише коментар по темата за родното издание „Тема Спорт“. В него той припомня последното участие на България на голям футболен форум и посочи разликите в подхода на двата лагера в амбициите за управлението на футбола у нас.

Предоставяме ви пълния текст на коментара без редакторска намеса:

Почти едно пълнолетие или по-конкретно казано -18 години без няколко месеца изминаха от последното участие на българския национален отбор по футбол на голям форум. Датата е 22 юни 2004 година, а България се изправи срещу Италия във все още последният ни, за жалост, мач на Европейско първенство. Сякаш беше вчера, когато Уейн Рууни и Кристиано Роналдо бяха голобради тийнейджъри и прохождаха във футбола, а световните звезди към онзи момент бяха Зидан, Дел Пиеро, Оуен, Тоти, Анри и т.н.

Футболът се промени доста за тези 18 години. Най-малкото изпълнителите, които тогава прохождаха, вече в по-голяма част са приключили с активната си кариера. Други вече се радват на успешна треньорска такава. А ние… Ние сме си все на едно и също място.

Забелязвам, че през последните дни доста футболни марионетки се изреждат да прокарват опорки, започват да омаловажат протеста срещу БФС и да се изявяват като непорочни морални стожери, които не са съгрешавали никога през своя живот. Това е доста иронично, имайки предвид, че именно част от тези хора са били основен фактор в застоя на българския футбол през последните 18 години. Основната причина за тези техни действия, струва ми се, е усещането, че кокалът се отдалечава – страхът е огромен, тъй като този протест наруши дългогодишната им зона на комфорт. Евтините опорки, които използват явно са последната спасителна сламка и една от последните надежди, че промяната може да се забави още някой месец. Наглост е марионетките да прокарват опорката, че Димитър Бербатов се криел зад хората. Не, той подкрепя хората. Димитър обиколи цяла България два пъти само за половин година. Надали има някой от глашатаите от сега събиращите се изпълкоми на БФС, който да се е видял с половината от клубовете, с които Бербатов се е срещал, за да чуе лично проблемите им.

Това, което всъщност направи Бербатов, е – да подкрепи изхвърлените 104 клуба и да покаже, че големите трябва да защитават по-малките, а не да ги газят безскрупулно, както правят фалшивите моралисти.

Огледайте се и се ослушайте внимателно. Кога беше единственият момент, в който недоволната тълпа спря нецензурните скандирания срещу онзи, на когото искат оставката? Когато Бербатов дойде и помоли хората да не обиждат, защото това не е начинът. И ако някой услужливо се прави на глух, върнете си интервюто му пред всички медии и го чуйте. Но по всяко друго време из цяла България се чува и вижда едно – бунт срещу Наглите, заради които футболът ни е в миналото. Вижте плакатите и транспарантите по стадиони, площади и улици, чуйте скандиранията – в София, Пловдив, Варна, Бургас, в Сливен, Ямбол, Перник, в големи и малки населени места.

Стига сте хвърляли прах в чуждите очи, а отворете своите. Макар и заслепени от его, власт и наглост, пак ще видите – накарахте хората в цялата страна да ви мразят и да бленуват за деня, в който ще освободите футбола от присъствието си.

Взимането на прибързани, половинчати, недомислени, че и на напълно неадекватни решения от 16 години насам водят до кръпка след кръпка, но отведоха българския футбол до пропастта. Разхищенията през всички тези години за какви ли не пътувания, софри и събирания за сметка на футболния съюз са безброй, ако се поразрови човек. Само запазването на самата залата за уж отменения Конгрес преди няколко седмици струва толкова, че да се обезпечат няколко детски школи поне за година. Упражненията по ръководство на футбола ни не могат да са до безкрай, в някакъв момент идва точката на кипене.

Липсата на опит е друга много евтина опорка, която се върти като латерна на фона на тоталната липса на какъвто и да е професионализъм от сегашните ни футболни ръководители. Всички тези действия и оплюване на Димитър Бербатов са продиктувани от едно качество, характерно за повечето хора в ръководството на родния ни футбол, а именно наглостта. А за жалост наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.

P.S. Да знаете, че си уговарям среща с Катрин Зита-Джоунс утре в 12:00 на пилоните на НДК. Ще я чакам.

Прочети цялата публикация