Учени: Ако искате да погледнете назад във времето, трябва да погледнете към небето

Сетивата ни са заседнали в миналото. Виждаме блясък от мълния, a след това минават секунди, докато чуем тътена от далечен гръм. Чуваме миналото. Това, което виждаме също е минало.

Докато звукът изминава около километър на всеки три секунди, светлината изминава 300 000 километра за секунда. Когато виждаме светкавица от мълния на три километра, виждаме нещо, което се е случило преди стотна милисекунда. Това не е съвсем далечното минало.

Но поглеждайки по-далеч, можем да надникнем и по-назад във времето. Можем да виждаме секунди, минути, часове и години в миналото със собствените си очи. Поглеждайки през телескоп, можем да погледнем още по-назад в миналото.

Секунда назад във времето

Ако наистина искате да погледнете назад във времето, трябва да погледнете нагоре към небето. Луната е най-близката ни небесна съседка – свят с долини, планини и кратери.

Освен това е на около 380 000 км, така че на светлината ѝ отнема 1,3 секунди, за да достигне от Луната до нас. Ние виждаме Луната не такава, каквато е, а такава, каквато е била преди 1,3 секунди.

Луната не би се променила много от момента на наблюдението ни, но това закъснение от 1,3 секунди се усеща, когато центърът за управление на полетите говори с астронавтите на Луната. Радио вълните пътуват със скоростта на светлината, така че съобщението от центъра би отнело 1,3 секунди, за да стигне до Луната и дори най-бързите отговори ще отнемат още 1,3 секунди, за да се върнат.

Минути и часове

Не е трудно да се погледне и отвъд Луната, което ще рече и по-назад във времето.

Слънцето е на около 150 милиона км, така че го виждаме така, каквото е било преди около 8 минути.

Дори нашите най-близки планетни съседи, Венера и Марс, са на десетки милиони километри, така че когато ги наблюдаваме ги виждаме такива, каквито са били преди минути. Когато Марс е много близо до Земята, ние го виждаме такъв, какъвто е бил преди около три минути, но в други моменти, когато е по-отдалечен, на светлината ѝ отнема повече от 20 минути, за да пропътува от Марс до Земята.

Това би създало някои проблеми, ако сте на Земята, опитвайки се да контролирате марсоход (космическият апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс). Ако управлявате марсохода с 1 км в час, тогава изоставането, поради ограничената скорост на светлината, означава, че той може да бъде на 200 метра по-напред от мястото, където го виждате, и би изминал още 200 метра, след командата да спре.

Не е изненадващо, че Martian Rovers (марсоходите) не чупят скоростни рекорди, пътувайки със скорост само 5 см в секунда (0,18 км/ч или 0,11 мили/ч), следвайки внимателно програмирани алгоритми и използвайки бордови компютри, за да се избегнат опасности от повреда и да се предотвратят възможни пробиви.

Нека да отидем и малко по-далеч в космоса.

Най-близо до Земята, Сатурн все още е на повече от милиард километра, така че ние го виждаме такъв, какъвто е бил преди повече от час.

Когато светът следеше „потапянето” на космическия апарат Касини в атмосферата на Сатурн през 2017 г., се чу ехо от космически кораб, който вече бе унищожен преди повече от час.

Години

Нощното небе е пълно със звезди и тези звезди са невероятно далечни.

Разстоянията се измерват в светлинни години, което съответства на разстоянието, изминато от светлината за една година. Това е около 9 трилиона км.

Алфа Кентавър, най-близката звезда, видима за невъоръженото око, е на разстояние 270 000 пъти повече от разстоянието между Земята и Слънцето. Това са 4 светлинни години, така че виждаме Алфа Кентавър, както преди 4 години.

Някои ярки звезди са още по-далечни. Бетелгейзе, в съзвездието Орион, е на около 640 светлинни години. Ако Бетелгейзе избухне утре (а той ще избухне един ден), ние няма да знаем за това векове наред.

Дори и без телескоп можем да видим много повече. Галактиката Андромеда и Магелановите облаци са сравнително близки галактики, които са достатъчно ярки, за да се видят с невъоръжено око.

Големият магеланов облак е само на 160 000 светлинни години, докато Андромеда е на 2,5 милиона светлинни години. За сравнение с тези цифри, съвременните хора кръстосват Земята само от около 300 000 години.

Милиарди

С невъоръжено око можем да погледнем милиони години в миналото, но какво бихме казали за милиарди?

Е, можем да го направим и с любителски телескоп.

Quasar 3C 273 е невероятно ярък обект, по-ярък от отделните галактики и захранван от огромна черна дупка.

Но е 1000 пъти по-слаб от това, което може да види невъоръжено око, защото е на 2,5 милиарда светлинни години. Затова, можете да го откриете с телескоп с 20-сантиметрова бленда.

По-големият телескоп ви позволява да надникнете още по-далеч в космоса. (Колкото по-голяма е блендата и видимата звездна величина, толкова повече светлина може да събере. Зрителното поле на телескопа намалява с увеличаване на блендата, но разделителната мощност се увеличава.

При използване на окуляр на телескоп с диаметър 1,5 метра, Quasar APM 08279 + 5255 е само слаба точка, което не е изненадващо, тъй като е на 12 милиарда светлинни години от нас.

Земята е само на 4,5 милиарда години, а дори самата Вселена е на 13,8 милиарда години. Сравнително малко хора са виждали APM 08279 + 5255 със собствените си очи и по този начин са погледнали назад, почти през цялата история на нашата Вселена.

Затова когато погледнете нагоре, не забравяйте, че не виждате нещата такива, каквито са сега; виждате нещата такива, каквито са били.

Без никакъв проблем можете да видите години назад в миналото. А с помощта на телескоп можете да видите милиони или дори милиарди години в назад със собствените си очи, пише The Conversation, цитиран nauka.bg.

Прочети цялата публикация