Емил Соколов за ФАКТИ: Изпращането на военна помощ за Украйна е стрес тест за демокрацията в България

"Правителството трябва да взема по-бързи решения. Нещо, което обаче е по-важно, е да се комуникира много ясно с хората. Много ясно, много категорично, да се обяснява каква е причината за забавянето, какви мерки са предприети и кога да се очаква конкретен резултат".

Това каза в интервю за ФАКТИ политическият анализатор и историк Емил Соколов.

"Украинците наистина гледат на нас като на братя и за пореден път ни молят, а не настояват. Истинското братско поведение е поведението на Украйна - ние не можем да ви принудим, защото не можем да определяме националния ви интерес. Нека сравним това с думите на посланик Митрофанова, която в последните месеци води активна кампания да ни обяснява как България се управлява от чиновници, как без Русия и СССР сме нищо", коментира той.

"За да не бъдем след 10 години детето, наказано в ъгъла, защото не си е написало домашното и защото е пропиляло времето си в училище с глупости, трябва да действаме сега и то по един доста прост начин - принципно, на страната на истината, на страната на справедливостта. Украйна е тази, която се бори за оцеляването си. Русия е тази, която се опитва да унищожи Украйна. Не е сложно", посочи още Соколов по повод изпращането на военна помощ на Украйна.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Г-н Соколов, в последните дни видяхме няколко отделни социологически проучвания, които дават първото място, ако изборите бяха сега, на ГЕРБ. Мислите ли, че това е възможно?

- “Продължаваме промяната” дойдоха на вълна от ентусиазъм. В момента, в който те дойдоха на власт, дойдоха много тежки кризи. COVID кризата, която продължаваше, но войната в Украйна, която е основният проблем, доведе до поскъпване на цените на електроенергията, оттам още по-висока инфлация. Всичко това усложни обстановката допълнително.

Беше абсолютно очаквано, че в някакъв момент някакъв срив в доверието и в популярността на правителството и на премиера ще има. Въпросът е, че някои от данните - доколкото можем да смятаме, че са достоверни, показват сериозен спад в процентите и на авторитета на парламента, и въобще на имиджа на премиера. Възможно е този спад донякъде да се дължи на това, че въпреки добрите намерения, ентусиазма и наистина желанието за промяна, при новите управляващи се наблюдава неопитност, която малко усложнява част от процесите, нещата се бавят. На фона на това, че има толкова високи очаквания към това правителство, това бавене създава напрежение, създава несигурност и хората започват да се изнервят защо нещата не се случват по-бързо.

От една страна, това са естествени процеси, от друга страна обаче, не бива този естествен процес да бъде оставен да върви на самотек. Той може наистина да създаде доста сериозна криза в доверието. От социологическите проучвания виждаме, че ГЕРБ все пак не вдигат подкрепата за себе си, стоят на едно ниво, но пък новите управляващи - всички партии в управляващата коалиция, губят леко подкрепа, като някои повече от другите.

За да се пресече този процес, трябва да се помисли как решенията в коалицията да започнат да се взимат по-бързо, как за някои решения да има бърза писта, за да не се стига до това няколко кризи или няколко важни решения да се струпват в една седмица и някои коалиционни партньори - БСП и ИТН, да се възползват от тази ситуацията, за да извиват ръце, така че да подобрят собствените си позиции.

- Това ли е, което трябва да направи правителството, за да оцелее в следващия месец - по-бързо да взима решения?

- На първо място, правителството трябва да взема по-бързи решения. Нещо, което обаче е по-важно, е да се комуникира много ясно с хората. Много ясно, много категорично, да се обяснява каква е причината за забавянето, какви мерки са предприети и кога да се очаква конкретен резултат.

Усмивките по време на кампанията бяха нещо чудесно - млади усмихнати хора, но когато имаме растяща инфлация, когато имаме непрекъснато увеличаващи се цени на храни, на горива, когато има сериозен конфликт в Украйна, който води до бежанска вълна в България, ако не се комуникира ясно, ако решенията се бавят, ако има забавяне - най-вече заради неопитност, това създава много сериозно напрежение. Няма къде да избие това напрежение, освен в негативни емоции и загуба на подкрепа.

Трябва ясно говорене и по-бързи действия. От една страна, добре е, че разбираме за конфликтите вътре в коалицията и нещата са открити, но това не може да продължава вечно. Не може за всяко нещо да се води мини война в коалицията, която да преминава и в медиите, и в публичното пространство. Въпреки че коалиционните партньори успяват да изгладят въпросите, горчивият вкус в устата на хората остава. Това ще се натрупва и в един момент ще доведе до качествени и количествени промени в нагласите на хората, които вече започваме да забелязваме в социологията.

- Темата за Северна Македония отново е на дневен ред. Вие като историк мислите ли, че има някакво решение - и от наша, и от северномакедонска страна?

- Темата за Северна Македония ще продължава да бъде много сложна. “Има такъв народ” продължават да застъпват линията на ВМРО или линията на Държавна сигурност. Това да се чудим какво да измислим, за да попречим на Северна Македония да стане член на Европейския съюз, най-точно е линията на ДС.

Като излезем от въпроса какво не правим правилно ние, съществува и обективният проблем какво не прави Северна Македония. Тъй като Северна Македония има своите каракачановци, ВМРО-та и клонове на комунистическите служби, също не прави процесa по-лек. Историческите спорове, които наблюдаваме, смятам за наистина силно преекспонирани. Намирам абсолютно ненужно да се спори чий е Гоце Делчев или цар Самуил. Северномакедонската страна и българската страна трябва да проявят доза зрялост. Да се говори за идентичност и как тези хора са македонци - към периода, в който са живели, не е реалистично. Когато тези хора са живели, Македония е било географско понятие.

След като обаче вече е възникнала македонската нация, няма нищо лошо македонците да празнуват тези фигури. Опитите на двете страни да демонстрират абсолютна собственост над исторически личности е нещо много необичайно. “Този е мой, този е твой” - звучи малко като развод. Това не е исторически спор. В историята такива нелепи спорове не се водят. Това е един силно идеологизиран спор, който е приведен до това ченгетата и от едната, и от другата страна да не могат да поделят кой кого притежава. Наистина е нелепо. И двете страни са виновни, че участват и продължават да налагат този дискурс и наратив. Започват да се разнасят и идеи за референдуми, което просто е нелепо - да се решава на кого принадлежи дадена фигура, когато в историческите периоди, в които са живели тези хора, такива деления въобще не е имало.

Ние пренасяме нашите предразсъдъци и преднамерености от настоящето в миналото и правим ситуацията абсолютно комична в момента, въпреки че темата е много сериозна. И за България, и за Северна Македония е много важно Северна Македония да стане част от Европейския съюз. Разбира се, България трябва да е склонна да подходи по-добронамерено, но и Северна Македония трябва да прояви зрялост. За съжаление ченгетата и от двете страни на границата правят всичко възможно истерията да продължава, а профанизирането на тези теми да тече с пълна сила.

- Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба е на посещение България. Как обобщавате неговото посещение досега?

- Първото нещо, което стана ясно е, че Генчовска по никакъв начин не става за министър на външните работи и че колкото по-рано си подаде оставката, толкова по-добре. Тази жена, освен да води спорове с Кирил Петков, които след това оповестява публично, всъщност не провежда друга политика. Не съм видял нито едно конкретно нейно решение. Отново виждаме, че кадруването на “Има такъв народ” се оказва изключително слабо и поставя България в унизително положение.

По отношение на визитата на външния министър на Украйна, отново на дневен ред е въпросът с военната помощ за Украйна. Казвам отново, защото реално той не е спирал да бъде на дневен ред, въпреки че виждам как част от управляващите, включително за съжаление “Продължаваме промяната” да се подвежда, че това не е на дневен ред. Когато в Европа се води война вече два месеца, няма как да не е на дневен ред изпращането на военна помощ на страната, която е нападната и чието цивилно население бива избивано. Разбира се, че този въпрос е на дневен ред. Решението по него вече закъснява много.

Изпращането на военна помощ за Украйна е стрес тест за демокрацията в България. Вече няколко пъти изобщо не се представяме добре в този стрес тест. Най-големият проблем, който виждам, е, че изпращането на военна помощ в Украйна се превръща в арена на апаратни битки, мерене на его и всякакви процедурни врътки, само и само решението да се отложи.

Това, което управляващите от “Продължаваме промяната” трябва да направят, за да излязат от ситуацията, е много просто - темата трябва да започне да се дискутира, да влезе в Комисия по външна политика и след това да влезе в пленарна зала.

Реалностите са няколко. Ракетните установки C-300 не са пригодни за изпращане, но имаме доста муниции и боеприпаси, които бихме могли да изпратим на Украйна или поне на хартия в българския резерв такова нещо има. Има обаче съмнения дали резервът не е бил опоскан от "блестящата" политика на ГЕРБ по усвояване. Не е сигурно дали резервът не е усвоен.

Затова обаче казвам, че управляващите трябва да комуникират ясно. Като техен симпатизант и избирател бих искал да чуя, че ще проверят какво има в резерва, ще видят кое е налично и използваемо и тогава ще преценят какво да пратим, като това ще се случи в кратък срок. Никакви отлагания, никаква процедурни, апаратни игри. Изпращането на оръжие за Украйна е стрес тест за демокрацията и не може да се превръща в арена на детински боричкания. Трябва да се вземе решение и то трябва да е съобразено с реалностите.

Правителството на Кирил Петков трябва да се справя с много кризи. Корупцията, буквално разяла държавността в България, което всъщност е наследството от управлението на ГЕРБ, е много сериозен проблем. Трябва да се провери какво има в резерва, трябва да се направи бърза инвентаризация и да се прецени какво трябва да се изпрати. И това трябва да бъде ясно комуникирано.

В политиката най-лошият вариант е да нямаш позиция. Лошата позиция не е толкова лош вариант, колкото да нямаш позиция. Когато отлагаш да вземеш решение, това е незащитимо. Няма как да защитиш нещо, което го няма. Липсата на позиция не може да бъде защитена, когато тя продължава вече два месеца. Точно такива грешки наливат вода в мелницата на ГЕРБ и са автоголове, които управляващите трябва да спрат да си вкарват. Иска се ясна комуникация и ясно разчертаване на това какво следва, как следва и защо следва. Забавянето заради процедури няма място. Не само във въпроса за Украйна, а принципно. Във всеки един проблем няма място за отлагане. Нещата трябва да се случват малко по-експедитивно, за да може общественото доверие да се върне и да се докаже, че правителството работи.

- А работи ли то наистина?

- Правителството наистина работи. Работи по много и най-различни теми. Виждаме, че ще намалят такси за ДДС, случват се събития в екологията - особено около Плана за възстановяване и устойчивост, има прогрес по въпроса с поставянето на соларни панели. Разработват се проекти как България да бъде модернизирана, как да заживеем по-добре, движи се съдебната реформа - закри се спецправосъдието, увеличават се стипендиите за докторанти, увеличават се учителските заплати, прави се опит и лекарите да живеят по-достойно. Тоест работа се върши, но трябва да има ясни приоритети, не трябва едно нещо да изостава за сметка на друго.

Виждаме как военната помощ за Украйна изостава за сметка на вътрешнополитическите проблеми. Заради това изоставане, самата военна помощ започва да се превръща в сериозен вътрешнополитически проблем. Аз съм абсолютно убеден, че това се дължи на неопитност. Не съм видял в някакъв момент недоброжелателност или опит да се обслужват вредни за България интереси. Както каза Стефан Гамизов вчера пред Вашата медия, огромен успех е, че това правителство не е криминално. Въпросът е, че добрите намерения в политиката могат да създадат доста проблеми, ако са последвани от неопитност или несигурност в преценката. По-добре е да сбъркаш един-два пъти, но да вземеш решение и да покажеш, че си готов да решаваш проблемите, отколкото да отлагаш и през това време опозицията да трупа точки и дивиденти.

- Казвате, че изпращането на военна помощ на Украйна е стрес тест. Ако не изпратим помощ в рамките на няколко дни, ще изпадне ли страната ни в тежка международна изолация?

- България няма да изпадне веднага в тежка изолация, но това, което каза Кулеба беше много ясно - ние не можем да ви накараме да ни помогнете, тоест “всеки сам си преценя”, преценете си, но забавянето на помощта води до загубата на още цивилни животи. Посланието е ясно - вие знаете какво трябва да направите, ние няма да ви накараме да го направите, от вас зависи. Това е посланието, което отправя към България, Европейския съюз и НАТО - от нас зависи да се заявим ясно, защото това е цивилизационен избор. От този избор зависи къде ще стои България след тази война, от коя страна на преговорите ще е и как ще гледат на нея съюзниците ѝ - като на надежден съюзник, който може да стои с гордо изправена глава, или като на някой, който се е скатавал, чудил се е какво да измисли, мотал се е и не е помогнал по никакъв начин.

Всякакви клишета за братоубийствени конфликти са абсурдни. Днес Румен Радев отново се опита да обясни на украинците колко братоубийствена е тази война и Кулеба му отговори, че по-скоро братя могат да бъдат украинците и българите, отколкото украинците и руснаците. Аз бих добавил, че и българите и руснаците няма как да са братя. Няма как да си брат с народ, който извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна. Нищо братско няма в това. Украинците наистина гледат на нас като на братя и за пореден път ни молят - не настояват. Казвам това, защото истинското братско поведение е поведението на Украйна - ние не можем да ви принудим, защото не можем да определяме националния ви интерес. Нека сравним това с думите на посланик Митрофанова, която в последните месеци води активна кампания да ни обяснява как България се управлява от чиновници, как без Русия и СССР сме нищо, къде сме тръгнали да се правим на отворени и не се ли виждаме какво представляваме.

Ясно е кой е нашият брат в ситуацията. Ясно е на кого трябва да помогнем. Ясно е защо трябва да помогнем. Както каза министър Кулеба, Украйна води и наша битка. Битката за Украйна по някакъв начин е битка и за България, за това ще вземем ли достойно мястото си сред цивилизованите държави, или ще продължаваме да се лутаме. Топката вече е в нашето поле. Затова призовавам за повече експедитивност, по-ясна комуникация и организиране на процесите. Няма как военната помощ да не е на дневен ред 60 дни след началото на толкова смъртоносен и кървав конфликт в Европа.

Разбирам притесненията, че БСП може да се оттегли от коалицията или да изпаднем в политическа криза, но не може БСП да си позволява това, което и ИТН си позволяват - да се рекетира правителството. Време е втвърдяването на тона, което вече започна да се случва към ИТН, да бъде приложено и към БСП - и от страна на “Продължаваме промяната”, но и от страна на “Демократична България”.

Забелязвам десинхронизация между тези две формации - ПП и ДБ, които са идеологически близки и конкретно по въпроса за Украйна имат доста общо. Невъзможността им да се координират се експлоатира доста от БСП и ИТН, които допълнително усилват липсата на координация, опитвайки се да правят договорки, сметки, извиване на ръце. ПП и ДБ трябва да вземат ясна позиция възможно най-скоро - в рамките на следващите няколко дни, и тази позиция е, че България трябва да помогне военно на Украйна. Да, трябва да се провери какво е налично в резерва, защото е възможно ГЕРБ да са опоскали немалко неща. Да, има много хора, които са против, но това е инвестиция в бъдещето на България.

В следващите 2-3 години може ефектите от това решение да не станат ясни, но в следващите 10 те ще бъдат. Ще стане ясно от коя страна е България. Черно море е стратегически регион за ЕС и НАТО. Ние или ще бъдем един от надеждните съюзници в този стратегически регион, който ще среща подкрепа и ще бъде подкрепен, насърчаван, или ще бъдем ненадеждния, скрития с наведена глава в ъгъла уж член, но не точно. За да не бъдем след 10 години детето, наказано в ъгъла, защото не си е написало домашното и защото е пропиляло времето си в училище с глупости, трябва да действаме сега и то по един доста прост начин - принципно, на страната на истината, на страната на справедливостта. Украйна е тази, която се бори за оцеляването си. Русия е тази, която се опитва да унищожи Украйна. Не е сложно. Ситуацията е черно-бяла. В политиката рядко има черно-бели решения и това е едно от тях.

Прочети цялата публикация