Победителят в "Сървайвър: Почувствах се предаден

Македонецът Зоран Петровки беше избран за големия победител в новия сезон на "Survivor". След като продукцията беше прекъсната в родния ефир от няколко години, то вече България има нов носител на титлата "Последният оцелял", пише dir.bg.

В студиoто той най-накрая свали емблематичната си тениска, а една от участничките припомни,че победителят в Тур дьо Франс носи също жълта тениска. Дали заради нея или нещо друго, не кой да е, а точно той грабна сумата от 150 000 лв в "Survivor". На финала Зоран се изправи срещу две дами - Кари и Ганка. Те изтърпяха най-много от всичките си съперници на глад, срещи с различни екзотични животни и тропически бури почти всяка вечер.

Зоран Петровски е режисьор и съпруг на известната актриса Силвия Петкова. Защо е влязал в играта, какви са били плановете му, как го е посрещнал синът му, когато се е прибрал от Филипипините и има ли нещо, което е загубил покрай участието си там, разказва Зоран пред Life:

Здравей, Зоран! Първо искам да ти честитя победата в "Survivor". В началото на нашия разговор, не мога да не те попитам как се чувстваш вече извън предаването?

Към момента се чувствам страхотно. Вече започвам да осъзнавам и да премислям всичко, през което преминах там. Харесва ми начинът, по който играх, защото се опитах да променя играта и принципът, по който се играе тя в България. Сега, когато имам възможност да се видя отстрани, ми е доста интересно.

Харесваш ли начина, по който игра?

Да, определено. Бях си наложил правилo да бъда искрен. Когато казваш истината, ти излизаш чист от цялата игра и на последния съвет нямаше въпрос, който да ме смути, защото всичко в предаването мина по един страхотен за мен начин. Не съм правил подмолни неща. Когато исках да изгоня някого, просто имах нужните доводи защо го правя и винаги се обосновах.

Мнозина те определяха като най-големия стратег сред участниците. Сега, след като всичко вече приключи и имаш възможността да се погледнеш отстрани, би ли казал, че това е вярно?

Аз не се имам за стратег. Играх със сърце. Не съм мислил занапред в играта, а правих всичко каквото чувствах на момента. Късметът ми се усмихна и всяко нещо, случващо се там, ме правеше по-добър. Когато ме гониха, винаги имаше кой да ме спаси от другото племе. Накрая на играта се мобилизирах и спечелих три подред имунитетни битки. Бях заобиколен от мускулести мъже, но това не ми попречи (смее се).

Всъщност голяма част от тази екстремна игра е изграждането на правилна стратегия. Успя ли да направиш всички планирани коалиция и имаше ли моменти, които отчиташ като грешен ход твоя страна?

Там правиш коалиции с хора, с които те сходни като характери или нещо, което аз самия не притежавам, но искам. Първата ми такава беше с Кари. Тя е много добричка и си казах това е човекът. Разбрахме се да не разкриваме пред никой. Докрая така и не се разбра, че аз играя с нея. Когато искаха всички да я махат, аз и се отплатих.

Имаше ли човек, който те предаде и разочарова?

Почувствах се предаден още в самото начало на играта. Аз имах явна коалиция с Жоро, Борислава, Йоана. Те бяга отхвърлените хора.Избрах да играя с тях, тъй като знаеха как се развива тя, а за мен това щеше да бъде от полза и се оказах прав. Всичко се обърка, когато размесиха племената. Йоана и Борислава ме забравиха рязко. Това определено го усетих като забиване на нож в душата. След този случай аз казах, че повече няма да се доверявам и ще си играя моята игра.

Изключвайки себе си, според теб имаше ли някой друг, който също заслужаваше да победи?

Не, няма друг. (смее се). Тази игра е игра на ходове и коалиции. До преди години всичко беше за чест и достойнство. Но не е това същината на играта. Аз физически не бях подготвен, но съм голям инат и исках да докажа на тези, които ми казаха, че не ставам и не мога, че за мен не съществува такова нещо.

Видях, че на няколко пъти си послужи с манипулация. Прибягваш ли до нея и в реалния живот, или всичко бе в името на играта?

Там където се налага, го правя. Разбира се, не в личния ми живот. Част от манипулацията ми беше да се опитам да разделя Анелия и Ганка. Те двете играеха заедно. Казвах ѝ, че не трябва да бъде Ани и Гани, а само Ани, че тя е смела и ще успее. Когато дойде време за първия съвет, Анелия сподели пред водещия, че те не са Ани и Гани, а тя е отделен човек. (смее се). Тя ми е много близка и много я харесвам.

За кои от участниците би казал, че към днешна дата сте най-близки?

Не мога да кажа един човек, който ми е най-близък. Изградих различни връзки с различните хора. Например с Кари си имаме взаимно уважение, но много рядко се виждаме. С Анелия също сме близки. Борислава е другото момиче, с което се виждам често, но взаимоотношенията ни с нея са винаги с двете крайности. Или ще сме щастливи, или ще се караме. Една седмица не си говорим, след това отново се сдобряваме и всичко е наред (смее се).

Когато влезе в предаването, вярваше ли, че ще спечелиш голямата награда?

В живота имам дългосрочни мечти. Не си мечтая днес да получа някакъв страхотен проект, а искам да бъда успешен режисьор. Когато си поставя летвата много високо, преминавам през малки и краткосрочни победи, докато стигна до голямата. Така и в играта. Защото там не отидох на почивка, а се записах с идеята да бъда на финал. Имаше момент, в който някои от участниците скочиха срещу мен, че аз съм там заради парите. Цял живот се грижа сам за мен и семейството си, смятам, че 150 000 лв не са никак малко пари.

А всъщност каква беше мотивацията ти да се запишеш за участие, какво те подтикна да го направиш?

Винаги съм искал да участвам, но досега не ми е достигало смелост и време, за да го направя.

Ясно е, че ти си големият победител, но имаше ли нещо, което загуби?

Не се сещам и не чувствам, че съм загубил нещо. Мога да каза, че единствено спечелих от него. Доста хора ме спират по улиците и ме поздравяват за играта. А още по-хубавото е, че 90% от тях са мъже, поне жена ми няма да ревнува (смее се).

Как се чувстваше в последните дни от престоя ти там?

Докато всички хора започваха да потъват там, аз израствах. Накрая те брояха секундите, а аз владеех пространството (смее се). Беше ми спокойно и смело мога да заявя, че вървейки към финала, набирах по-голяма скорост.

Как те посрещнаха двамата със сина ти, когато се върна у дома, без присъствието на всички камери?

Когато се върнах, се чувстваше все едно ме е нямало само ден. Силвия беше направила парти изненада на морето.

Както всички знаем, снимките на предаването се проведоха на самотен остров, далеч от всички ваши близки. В този ред на мисли, какво ти липсваше най-много?

Само семейството ми липсваше. Нито телефон, нито нищо. Имаше играчи, които още в самото началото на играта се побъркваха, защото не знаеха колко е часа примерно.

Неведнъж сподели, че това, което правиш в игрите, е заради сина ти. Какво обаче бе първото нещо, което ти каза той, когато се прибира при тях?

Аз постоянно си ги визуализирах по време на игрите и не само тогава де. Когато започваха индивидуалните игрите, аз нямах победа. Тогава си представих моето дете как сега е вкъщи и гледа баща си, който губи. А когато в неговите очи аз съм супергерой, не мога да си позволя да падам.

Ако трябва да определиш своя най-хубав и най-лош момент като чувство във формата, кои биха били те?

Най-лошото там бяха всички насекоми, заради които не можах да спя. А един от най-хубавите е момент, който ще го помня винаги. Събуждам се една вечер и гледам момиче, което трепери и плаче. Видях, че това е Кари. Отидох при нея и ѝ казах, че тази вечер може да ѝ е всичко друго, но не и студено. Взех брадвата, нацепих дърва и запалих огън. Този момент ми е един от най-емоционалните в предаването.

И за финал - за какво планираш да похарчиш печалбата от 150 000 лв.?

Аз реинвестирам в себе си и в нещата, които правя. Имам фирми, които са за заснемане на дигитално съдържание и тези неща имат нужда от специална техника, затова инвестирам в тях, за да ставам по-добър в работата си.

Прочети цялата публикация