Хартиените спомени и незаменимата любов към тях

 Могат ли спомените ни да запечатват мирис, вкус или пък някакъв вид специално ухание? Все още технологиите не са достигнали до онзи така върховен етап от своето динамично развитие, в който да можем да се наслаждаваме на скъпоценните си спомени едно към едно, както в действителност са се случили. Вероятно и тези времена съвсем скоро ще настъпят, но на този етап моментите, които сме запомнили в мислите си, се “прожектират” единствено и само благодарение на нашата силна памет и въображение. И точно заради това все още, когато отворим носталгично някой стар семеен албум със  снимки, почти винаги можем да опишем в подробности атмосферата, която е съпътствала тези незабравими за нас спомени и да разкажем с няколко думи за всичко, което ги е съпровождало . Като например през пролетта на 1996 г., когато в онзи късен майски следобед, до току що цъфналите черешови дръвчета, малкият Людмил е направил своите първи самостоятелни крачки. Паднали бели листенца се настилат в крачетата му като килим, а техният незабравим сладникав аромат на секундата събужда в съзнанието ни цялата носталгична картина от този специален за нас  момент. Ако пък имаме напечатани хартиени спомени на отрупани трапези с храна, то вероятността да се сетите за вкуса на консумираното ястие или пък насладата от отпитото утоляващо жаждата питие е почти гарантирана

Прочети цялата публикация