Няколко случая на маймунска шарка са потвърдени в Европа

Няколко случая на маймунска шарка са потвърдени в Европа, съобщи в четвъртък Евпейският център за контрол и превенция на заболяванията (ЕCDC). Заболяването се разпространява основно в Западна и Централна Африка, но известните до момента в Европа случаи не са свързани с предходно пътуване до тези страни. Първият случай е докладван от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) на 7 май и се смята, че е внесен. На 14 май 2022 г. в Обединеното кралство бяха идентифицирани още два случая, като и двамата живеят в едно домакинство, но без скорошна история на пътуване и без контакт с предходния случай, съобщен на 7 май. Други четири случая бяха потвърдени от UKHSA на 16 май, също без скорошна история на пътувания до ендемични райони и без да са контактни на случаите, съобщени на 7 и 14 май. Всички докладвани на 16 май случаи са мъже, които правят секс с мъже. Освен това на 18 май и Португалия съобщи за пет потвърдени случая на маймунска шарка и повече от 20 предполагаеми случая. Всички случаи са на млади мъже. Испания също съобщи за осем предполагаеми случая. Предаване и симптоми Маймунската шарка е вирусно заболяване. Предаването на хора може да стане чрез контакт със заразено животно или човек, или с човешки телесен материал, съдържащ вируса. Предаването между хората най-често става чрез големи дихателни капчици. Предаването не става лесно, необходим е продължителен контакт лице в лице. Вирусът може също да влезе в тялото чрез телесни течности, през рани по кожата, през очите. Симптомите на заболяването включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и изтощение. Обикновено се развива обрив, който започва от лицето и след това се разпространява в други части на тялото, включително гениталиите. Обривът преминава през различни етапи и може да изглежда като варицела или сифилис, преди накрая да образува струпеи (корички), които по-късно падат. Разликата във външния вид от варицела или сифилис е равномерното развитие на пъпките. Инкубационният период обикновено е от 6 до 16 дни, но може да бъде до 21. Когато коричката падне, човек вече не е заразен. Предистория От 2018 г. в Обединеното кралство са регистрирани 7 случая на маймунска шарка (през 2021, 2019 и 2018 г.), главно с история на пътувания до ендемични страни. Това обаче е първият път, когато вериги на предаване се съобщават в Европа без известни епидемиологични връзки със Западна и Централна Африка. Това са и първите регистрирани случаи в световен мащаб сред мъже, правещи секс с мъже. Смята се, че вирусът на маймунската шарка има умерена преносимост сред хората. Рискът от последващо предаване при близък контакт е висок Като се има предвид необичайно високата честота на предаване от човек на човек в описаните сега случаи и вероятното предаване без история на пътуване до ендемични райони, вероятността от по-нататъшно разпространение на вируса чрез близък контакт, например по време на секс, се оценява като висока. Вероятността от предаване между индивиди без близък контакт се счита за ниска. Степента на предаване в общността в момента не е известна. Въпреки това, в засегнатите страни от ЕС/ЕИП започва целенасочено тестване на лица с такива клинични прояви. Клиничната изява на маймунската шарка обикновено е лека. Проучвания, проведени в европейски страни, отчитат смрътност от 3.6%, като тя е по-висока сред децата и младите хора. Имунокомпрометираните са особено изложени на риск от тежко заболяване. Повечето хора се възстановяват в рамките на седмици. Препоръки ЕСDC препоръчва съмнителните за това заболяване случаи да бъдат докладвни от медиците на здравните служби. Службите по обществено здраве трябва да предприемат стъпки за повишаване на осведомеността относно потенциалното разпространение на маймунска шарка в общности на мъже, правещи секс с мъже или такива, които имат случайни секс контакти или множество сексуални партньори. Подозираните случаи трябва да бъдат изолирани, тествани и уведомени незабавно. За положителни случаи трябва да се започне проследяване на контактни. Ако в страната има налични ваксини срещу едра шарка, трябва да се обмисли ваксинация на високорискови близки контактни след оценка на съотношението риск/полза. При тежки случаи може да се обмисли лечение с регистриран антивирусен препарат, ако има такъв в страната. ECDC следи отблизо ситуацията и е в контакт с държавите-членки на ЕС.   

Прочети цялата публикация