Все повече мистериозни инфекции с маймунска шарка

Първи случай на маймунска шарка беше регистриран (19.5) и в Германия. Здравният министър Карл Лаутербах коментира, че пренасянето на инфекцията в страната е било само въпрос на време. Инфекциите с маймунска шарка при хората досега бяха свързвани най-вече с региони в Африка.

Смята се, че инфекциите, които в момента се регистрират във Великобритания, Испания, Португалия, САЩ и Канада, са от западноафриканския вариант, при който болестта протича по-леко, отколкото от централноафриканския щам. Въпреки това, Институтът "Роберт Кох" призова за повишена бдителност и в Германия.

Какви са симптомите?

Маймунската шарка причинява у хората кожен обрив с пъпки и мехурчета, които след известно време се пукат. После върху тях се образуват струпеи, които рядко оставят трайни белези. Обривът изглежда различно в зависимост от фазата на болестта. На външен вид тя прилича на варицела или дори на сифилис. След около три до четири седмици заболяването приключва. Само в много редки случаи, най-вече при малки деца, то може да протече фатално.

Инкубационният период на маймунската шарка е от 7 до 21 дни. Симптомите обикновено се появяват след 10 до 14 дни. Освен обрив по тялото е възможно да се появят главоболие, болки в мускулите и гърба, втрисане, умора, както и подуване на лимфните възли.

Как да се предпазим от маймунската шарка?

Не съществува конкретно лечение, нито ваксина срещу болестта. Медицински експерти казват, че ваксинацията срещу едра шарка (вариола) също предпазва сравнително добре от маймунска шарка, защото и двете зарази имат сходен причинител, поради което имунната система обикновено е в състояние да реагира на инфекцията.

Благодарение на мащабната ваксинационна кампания, обичайният вид едра шарка се смята за изкоренен в световен мащаб от 1980 година насам. Въпреки това според експертите на "Роберт Кох" голяма част от световното население вече не е достатъчно защитено.

По какъв начин се предава инфекцията?

При първия случай, появил се преди около две седмици, британските здравни власти успяха лесно да проследят източника на заразата. Пациентът очевидно беше пренесъл редкия вирус от пътуване в Нигерия. Проследяването на четирите по-нови случая се оказва много по-трудно. Засегнатите мъже не са пътували преди това до Африка и не са били в контакт с други регистрирани болни.

Повечето от случаите, за които е съобщено досега, са свързани с мъже, които са имали сексуален контакт с други мъже. Въпреки това много британски експерти подчертават липсата на доказателства, че маймунската шарка се предава на хората при полови контакти.

Проф. Джими Уитуърт, професор по международно обществено здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, посочва: "Най-вероятният път за разпространение е близкият контакт. Това включва докосването на кожата, завивките или ползването на общи вещи. Не е необходимо непременно да се приема, че реалното предаване става по полов път чрез генитални или орални секрети".

В статията на института "Роберт Кох" се посочва, че маймунската шарка трябва да се разглежда като потенциално възможна причина в случаите, когато става дума за обриви с неясен произход, приличащи на едра шарка. А хомосексуалните мъже следва "незабавно да потърсят медицинска помощ", ако получат необичайни кожни обриви, предупреждават учените.

Класическа зооноза

Маймунската шарка е регистрирана за първи път при хора през 1970 г. в Демократична република Конго. Изолирани случаи е имало в страните от Централна и Западна Африка. Като цяло обаче Световната здравна организация оценява ендемичния риск като изключително нисък. Патогенът, причиняващ маймунската шарка, вероятно циркулира сред гризачите. Маймуните са смятани за гостоприемници, които предават вируса, без сами да се заразяват от него.

"Инфекциите могат да се предават чрез контакт със секрети на заразени животни", се посочва още в доклада на института „Роберт Кох“. Трансмисията се получава предимно чрез ухапване - например от катерици, плъхове и примати, при боравене с животни и домашни любимци, контакт с животинска кръв и секрети, поглъщане на месни продукти като заразено маймунско месо или при капкова инфекция.

Автор: Александър Фройнд

Прочети цялата публикация