“Възраждане“ се хваща за еврото, ще инициира референдум

Крайните проруски националисти от “Възраждане“ обявиха, че започват парламентарни консултации за провеждане на референдум по въпроса за влизането на България в еврозоната. "Вчера правителството на Петков извърши поредното си национално предателство. По предложение на министър-председателя Министерският съвет прие план за въвеждане на еврото като официална валута в България от 1 януари 2024 г. Решението не е взето единодушно - имало е гласуване, при което 10 министри са били за, а 7 са гласували против въвеждането на еврото“, се казва в изявление на Костадин Костадинов във Фейсбук. Той онясни, че “предателите“ се опитват да унищожат българския лев. “Още от днес започваме консултации с другите парламентарни партии, за да съберем поне 48 подписа на депутати под искането ни за референдум по темата. Ние вече имаме 13 (това са народните представители от Възраждане), трябва да съберем поне още 35. Логично е едно толкова съдбоносно решение да бъде взето от целия български народ, а не само от 10 министри на ПП и ДБ", каза Костадинов. По думите му, ако тези подписи не бъдат събрани, ще започнат събирането на подписи от граждани за свикване на референдум. Националният план за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година бе изготвен още през юни 2021 година, но тогава “Възраждане“ се занимаваше основно с коронавируса, който отне живота на повече от 37 хиляди българи. Преди два дни планът бе приет от МС. Той предвижда превалутирането ще се извършва чрез прилагането на сегашния фиксиран валутен курс между еврото и лева. След въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законни платежни средствa. Датата 1 януари 2024 г. бе спомената като възможна за България още през юли 2020 г.През януари миналата година тогавашният финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев сподели очакванията на правителството за присъединяване към еврозоната през 2024 година. Еврото съществува от повече от 20 години, но малка част от държави-членки на ЕС все още не са се присъединили– това са Дания, Швеция, Полша, Чехия, Румъния, Унгария, България и Хърватия. Хърватия очаква да стане член на еврозоната от 2023 година. Консервативната власт в Полша не желае да става член на еврозоната по политически, а не по икономически причини. Румъния има голям външен дълг и засега не изпълнява условията за присъединяване към еврозона. Очаква се въпросът да бъде преразгледан през 2025 година. Дания и Швеция са две от най-богатите страни в света, имат капацитет за управление на собствената си валута и засега нямат намерение да влизат в еврозоната, в която средният стандарт на живот е по-нисък от техния. Това обаче не е случаят с България. През 1996 година при управлението на правителството на Жан Виденов българската икономика е ударена от хиперинфлация и страната поема към фалита. Бързите реформи и налагането на валутния борд върза лева за германската марка, а по-късно към еврото. В момента курсът на българския лев продължава да е вързан за еврото и това осигурява неговата стабилност. Въпреки че БНБ е лишена от възможността да печата пари и да играе с курса на валутата, през осем години тя се провали и с правомощието си да контролира банковата система. Това доведе до зрелищния фалит на КТБ, а фалитът на ПИБ бе избегнат с капиталова инжекция от държавата. На този фон контролът на Европейската централна банка успя да предотврати подобни фалити в ЕС дори по време на гръцката дългова криза и финансовата криза през 2008 година.  

Прочети цялата публикация