След 350 години "Тартюф" се завръща нецензуриран

Започващият утре театрален фестивал "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София" ще представят рядка нецензурирана версия на комедията "Тартюф" от Молиер. Тя е поставена на сцената на "Комеди Франсез" от Иво ван Хове, а българската публика ще може да я гледа на киноекран - както стана модерно в последните години, не само заради коронавируса да се срещаме със световните драматургични постижения, пише "Сега".

През 2022 г. се отбелязват 400 години от рождението на големия френски актьор, драматург и театрален организатор Жан-Батист Поклен (1622–1673), влязъл в историята на театъра с артистичния си псевдоним Молиер. Създател на комедии-балети в кралския двор на Луи XIV и на пищни дворцови спектакли, той пише и поставя близо 30 оригинални пиеси, най-популярните сред които са блестящите "Тартюф", "Мизантроп", "Скъперникът", "Училище за жени", "Дон Жуан" и др. Именно Молиер утвърждава комедията като пълноправен сценичен и драматургичен жанр.

"Тартюф" парадоксално е най-играната негова пиеса, част от репертоара на театри из цял свят, но е и най-неизвестната в оригиналния си вариант. След първото ѝ представление през 1664 г. тя е цензурирана от Луи XIV. Пиесата става популярна в обновената от Молиер версия от 1669 г. "Измамникът Тартюф" – единственият публикуван и приет за окончателен вариант на пиесата.

Оригиналът е забравен и едва наскоро е възстановен в хода на литературно изследване на Жорж Форестие със съдействието на Изабел Греле. Именно той е избран от световноизвестния белгийски режисьор Иво ван Хове за постановката му във водещия театър във Франция "Комеди Франсез", който посвещава настоящия си сезон на годишнината на Молиер. Премиерата на "Тартюф, лицемерът" се състоя в рождената дата на френския класик през месец февруари. Иво ван Хове описва оригиналната версия като много по-енергична и динамична. Режисьорът се фокусира върху кризата, която привидно благочестивия Тартюф предизвиква, когато навлиза в живота на едно богато семейство, което се разпада. В центъра на вниманието са страстната връзка на Тартюф с младата съпруга на богатия Оргон, конфликтът между баща и син и противопоставянето между прогресивната и консервативната визия за света. Така от комедия на нравите, Иво ван Хове превръща "Тартюф, лицемерът" в социална драма.

"За мен тази версия в три действия беше същинска находка. Тя е наситена с жестока, почти дивашка енергия", разказва Ван Хове пред литературния консултант на "Комеди Франсез" Лоран Мюлайзен. "Разбира се, губим второ действие с красивите сцени между Валер и Мариана, а Дорина заема по-малко централно място в пиесата. Пето действие също е изгубено, но именно то винаги ме е възпирало да поставям пиесата. Идеята за деус екс махина, която спасява семейството на Оргон и наказва Тартюф, за мен е без всякакъв драматичен обрат. Всеки знае, че Молиер променя края на "Тартюф", за да може най-накрая да получи разрешение от Луи XIV да постави пиесата си. Но все пак, когато губим едни неща, печелим други."

Според Ван Хове в основата на пиесата в оригиналния ѝ вид е борбата за укрепване на стария ред. "Особеното е, че на върха на пирамидата стои идеята за матриархата", казва той. "Съзнателно избрах да дам ролята на Тартюф на млад и привлекателен актьор. Той е като проекционна повърхност за останалите персонажи в пиесата, сравнима с главния герой във филма „Теорема“ на Пазолини".

Иво ван Хове е белгийски режисьор, чиято кариера започва да се развива основно в Холандия. От 2001 г. той е артистичен директор на известния театър Тунелгруп Амстердам, днес Международен театър Амстердам. Добива популярност с ярките си съвременни интерпретации на класиката и мащабни сценични продукции, съчетаващи театър и кино. Той поставя из цял свят – от Ню Йорк през Париж до Буенос Айрес и е носител на много престижни награди. Създава силен творчески тандем със сценографа Ян Версвейвелд.

"Тартюф, лицемерът" е на "Варненско лято" на 1 юни от 18:00 ч. в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център – Варна. Прожекциите в София са на 16, 17 и 18 юни от 18:30 ч. в залата на Френския културен институт.

Прочети цялата публикация