"Баща ми подаде донос срещу мен": истории на руснаци, които осъждат войната в Украйна

"В момента много хора просто губят разсъдъка си"

Кирил, 32 години, системен анализатор от Москва:

Когато започна т.нар. "специална операция", бях просто ужасен и начаса започнах да публикувам антивоенни коментари. Един от моите роднини, който обожава Путин, реагира веднага. Засипваше ме с всевъзможни пропагандни видеоклипове, беше просто непоносимо.

Отначало се опитвах да не му обръщам внимание, после започнах да споря с него, но накрая просто спрях да му обръщам внимание. Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че срещу мен имало сигнал и ме помолиха да дойда с тях. В участъка ми показаха скрийншоти от моя профил в Instagram, както и кореспонденцията ми с въпросния роднина. Обясниха ми, че това далеч не е първият случай, в който хора подават сигнали срещу свои роднини заради позицията им против войната.

Не ме огорчи толкова доносът, колкото това, че хората очевидно изобщо не желаят да изслушат чуждото мнение. В момента мнозина просто губят разсъдъка си, но трябва да намерим сили да им простим, а не да ставаме като тях. Мислех да напусна Русия още преди войната, но не мога да изоставя семейството си. А и някъде дълбоко в мен е скрито желанието да остана в Русия - това е една прекрасна страна, но не и при този режим.

"Баща ми подаде донос срещу мен, защото съм против войната"

Анна, 21 години, студентка от Москва:

На 10 април леля ми се свърза с мен и ми каза, че полицията е дошла у нас и иска да говори с мен. Даде ми телефона, а полицаят ми каза, че собственият ми баща е подал сигнал срещу мен, защото съм писалa антивоенни коментари, дискредитирала съм руската армия и съм призовавала към убийство на руснаци. Да, писала съм коментари, но в тях определено нямаше такива призиви. Полицаят каза, че трябва да отида в участъка. Иначе те щели да ме намерят. В крайна сметка ме пуснаха, след като подписах обяснително писмо.

Израснала съм при баба ми и леля ми, но често посещавам баща ми. През 2014 година гледахме заедно Олимпийските игри и между другото обсъждахме и Украйна и Майдана. Тогава вече бях в опозиция, спорех с него, а той се присмиваше на възгледите ми. Никога не съм имала големи очаквания към баща си, така че този случай не ме огорчи особено.

Води се война, случват се ужасни неща и хората очевидно не искат или не могат да ги приемат, трудно им е. Някой ден бих искала да напусна страната, но в момента нямам средствата за това. В момента е много важно да си внимателен, включително по отношение на роднините си - защото се оказва, че дори те може да те докладват в полицията.

"Не искам детето ми да ходи на училище в Русия"

Ксения, 30 години, бивша учителка от Ростов на Дон:

Живея на 16-ия етаж и още на 28 февруари нарисувах две знамена на балкона си: руско и украинско. След това започнах да разлепвам листовки с надпис "Не на войната" във входа и в асансьора. Два дни по-късно полицията дойде. Казаха, че са получили обаждане от съседи, които съобщили за знамената и казали, че съм терористка. Накараха ме да пиша обяснения и това беше всичко.

Докато бях на работа в училище, полицията дойде отново. Отведоха ме в участъка, където ме разпитаха. Домоуправителката се оплакала от мен и пратила в полицията снимки от асансьора. Получих предупреждение и се върнах в училище, където обаче ми казаха да напиша молбата си за напускане, защото в противен случай щели да ме уволнят, а това щяло да бъде още по-лошо за мен. Директорът ми каза, че щом съм толкова против държавата, не бива да работя за нея, а училището е именно държавна институция. Оттогава не съм работила, живея от социални помощи.

Вече съм много по-предпазлива, опитвам се да мълча. Но не искам да живея повече в Русия и не искам детето ми да ходи тук на училище. Много съм объркана, нямам никакви спестявания и просто не знам какво да правя.

"Определено знам как изглеждат лошите хора"

Антон, 36 години, бизнесмен, бивш активист от щаба на Навални в Краснодар:

Аз съм привърженик на мирните решения на проблемите и отколешен противник на сегашния режим в Русия. Но в момента не съм особено активен в политически план. Преди около месец написах във VKontakte, че съм против войната. Нейните пламенни поддръжници веднага ме изтриха или пък най-малкото изразиха несъгласие с моята позиция. В един общ чат един от приятелите ми каза, че бил обиден и пишел оплакване.

Преди няколко дни полицията ме покани на разпит. Отидох с адвоката си, за да дам обяснения за тази публикация. Когато ме попитаха за фразата, в която казвам, че съм против войната, аз уточних, че съм против всяка война. Полицаите разбират ситуацията, но работят доста хладнокръвно - основното за тях е да съберат материал и да ме накарат да кажа няколко думи. Вместо да залавя убийци, полицаят е зает с онлайн постинги.

Не виждам нищо страшно в това да ме проверяват. Страшно е обаче, че човек може да напише политически донос за нечии думи. Странни времена като сегашните са изпитание за човешката личност. Не казвам, че съм добър човек, но определено знам как изглеждат лошите хора.

"Чувствам се много потиснат"

Арсений, 25 години, инженер от Калуга, губи работата си, когато "Сименс" се изтегля от Русия:

Когато войната започна, влязох в доста агресивен спор с някои от колегите ми. Единият заплаши да ме докладва. Няколко дни по-късно при мен дойдоха униформени и ми казаха, че трябва да дам показания.

Бях малко притеснен, защото знам в каква държава живеем. Разчистих всичките си устройства и профили в социалните медии и се оадих се на един познат, който е добър адвокат. Притискаха ме да обясня защо смятам, че "специалната операция" е лоша. Разминах се само с предупреждение. След това спрях да общувам с въпросния колега.

Вторият подобен инцидент се случи на едно стрелбище. Занимавам се със спортна стрелба, имам разрешително за оръжие. Бяхме с приятели, които иронично обсъждаха успехите на руската армия, но там тренираха офицери от Росгвардия, които ни гледаха много лошо. Няколко дни по-късно дойдоха със заповед за конфискация на оръжието ми.

Сега не говоря открито, изтрих почти всичките си профили в социалните мрежи и започнах да филтрирам информацията. Чувствам се много потиснат, но се опитвам да остана оптимист.

Имената на всички събеседници са променени от съображения за сигурност.

Автор: Ирина Чевтаева

Прочети цялата публикация