Борисов няма с кого да управлява, освен с ДПС

Пред симпатизантки в Албена Бойко Борисов потвърди решението на партията си за вота на недоверие срещу кабинета. Очерта и програма за следващо управление с ГЕРБ - така, че да не пречи на привличането на други партии.

Изредените от Борисов позиции не са изненадващи - влизане на България в еврозоната, признаване на Русия за агресор, приемане на Северна Македония и Албания в ЕС, близък до нулевия бюджетен дефицит, газова диверсификация, етническа толерантност. Тези позиции са част от профила на ГЕРБ, друг е въпросът, че повечето от тях и досега са били само декларативни - като газовата диверсификация, или противоречиви - като еврочленството на Западните Балкани, при положение, че тъкмо кабинетът "Борисов" наложи ветото на Скопие. Трети пък са формулирани така, че да не пречат на привличането на други партии, които при по-конкретна формулировка биха имали проблем - БСП например може да признае, че Путин е агресор, но не и да одобри оръжие за Украйна.

Така опорните позиции на Борисов изключват само "Възраждане", но не съвсем. Той каза ласкави думи за избирателите на Костадинов, които трябва да бъдат представени в парламента и да се дебатира с тях. Не се знае дали за гласуване в парламента няма да му потрябва "златния пръст" на Костадинов, както пръста на Волен Сидеров преди години.

Евроатлантическият профил като фасада на корупционния

В точките на Борисов обаче нямаше нищо за борба с корупцията и за съдебна реформа, въпреки че кражбите и корупцията според него сега били в "небивало положение". Явно не можеш чак толкова да излъжеш, че си борец с корупцията, както с лекота си приписваш заслуги, че по твое време цените на бензина и хляба са били по-ниски.

Така евроатлантическите коалиционни опорки на ГЕРБ изключват партиите на протеста от все още управляващата коалиция. Друг е въпросът как България, а и Европа допуснаха толкова години евроатлантическият профил да служи за фасада на корупционния.

Борисов изглежда сам не е убеден в демагогията си, защото дори пред любимите си Жени-ГЕРБ и директни включвания от национални телевизии не можа да отправи ясно послание за алтернатива на властта. Преждевременното сваляне на правителството не носи на ГЕРБ добри стратегически перспективи и преодоляване на изолацията, в която изпадна, след като слезе от власт. ГЕРБ, или поне ГЕРБ начело с Бойко Борисов може да разчита единствено на ДПС - независимо дали ще успее да състави правителство в този парламент или ще се бори за власт на предсрочни избори.

Ако разпадът на ИТН бъде удържан до гласуването на вота на недоверие и след това се състави кабинет с мандата на ГЕРБ, той ще е силно зависим от путинофилско-националистическата "Възраждане", което ще нанесе тежки имиджови щети както на "евроатлантическата" ГЕРБ, така и на "етническата" ДПС. Отделно, че това крехко мнозинство от 125 депутати към този момент ще е нестабилно, зависейки от процесите на разпад в ИТН, които може да продължат. В покруса са и най-верни партийни остриета на Слави Трифонов като Ива Митева, която вече не иска нито да е председател на парламента, нито конституционен съдия, а партията напускат не само депутати, но и областни координатори и редови симпатизанти.

Правителство с третия мандат, който ИТН лелееха да вземат от президента, вече изглежда абсурдно, защото и Румен Радев, който открито играе срещу протестните партии, би се превърнал в съдружник на Трифонов, и то точно когато той губи партията си. Така че каквото и правителство на "новото мнозинство" да се състави в този парламент, то вероятно ще издържи по-малко и от кабинета "Петков", и партиите, които го подкрепят, ще отидат след това на избори с много по-нисък старт.

ГЕРБ - партията, обречена на самота

Ако при успешен вот на недоверие парламентарната рулетка не даде резултат и наесен отидем на избори, шансът на ГЕРБ да спечели следизборни коалиционни партньори извън ДПС клони към нула. Защото партиите на протеста, свалени от ГЕРБ, ДПС и Трифонов от власт, ще са обречени да бъдат заедно, независимо на власт или в опозиция. Единствената нова формация с шанс за парламентарно представителство се очертава партията на бившия служебен премиер Стефан Янев, но тя в най-добрия случай може да осигури аритметично мнозинство на ГЕРБ, не и да преодолее дълбокото обществено-политическо разделение. А ГЕРБ може да се върне на власт и само с един коалиционен партньор при много ниска избирателна активност и пълна мобилизация на избирателите си, което обаче няма да преодолее изолацията на партията и ниската ѝ електорална легитимност.

Така че не е много перспективна идеята да свалиш кабинета, за да дойдеш евентуално пак толкова нестабилно на власт. Защото не можеш да си гражданин за европейско развитие на България, докато еврото е в зоната на нощното ти шкафче.

*** Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прочети цялата публикация