Ниагарският водопад пази зловещи тайни

Ниагарски водопад е името, дадено на група от водопади, намиращи се на границата между САЩ и Канада – по-точно между щата Ню Йорк и провинция Онтарио. Най-големият от тях е Подковата, предимно на канадска територия, следван от Американския водопад и Булчинския воал. Тези водопади не са най-големите в света, но заедно имат най-големия поток на вода в света, а височината им е 50 метра.

Освен че са много впечатляващи, водопадите са дом на безброй призраци и някои зловещи тайни, пише pochivka.blitz.bg.

Историята на Ниагара

Никой не е съвсем сигурен откъде идва името Ниагара, но няма съмнение, че някое от племената там живеещи наоколо, е използвало име, което го е вдъхновило. Един от първите европейци, видели водопадите, е французинът Самюел де Шамплейн през 1604 г., пише weird-world.net.

Веднага след „откриването“ си Ниагара става голяма туристическа атракция и дори в началото на 19-и век братът на Наполеон Бонапарт – Жером, го посетил със своята нова булка.

За съжаление там има и голям брой смъртни случаи при инциденти, злосторни действия и, разбира се, от безумци, които на фона на водопадите са правили най-откачени номера. Затова не е странно, че на Ниагарския водопад има много призраци.

Девойката от мъглата

Най-старата история, свързвана с водопада, идва от местна приказка, свързана с бога на гръмотевиците. Млада девойка изгубила съпруга си, а с него и надеждата си. Тя плавала със своето кану по реката, пеейки песни за смъртта, докато един ден не я хванало течението и не я тласнало към водопада.

Тя щяла да бъде хвърлена от водопада и да умре, когато Хено – богът на гръмотевиците, който живеел във водопада, я хванал. Той я взел и заедно със синовете си ѝ помогнал да преодолее скръбта си.

Един от малките синове се влюбил в девойката и те се оженили, а скоро след това им се родил и син. Тя съжалявала само, че не можела да види отново своя народ. Тогава Хено разкрил заговор на една голяма змия да избие народа ѝ и ѝ позволил да се върне при тях, за да ги предупреди.

Змията била бясна, че планът ѝ се провалил, но Хено се надигнал от водопада и я поразил. Тялото ѝ, обаче, паднало и наводнило дома на Хено, който бил принуден да напусне Ниагара заедно със семейството си и да се засели на небето. Оттогава гръмотевиците се чуват в облаците и отекват надолу по водопадите, където някога живеел богът.

Съвременни истории

Историята за призрака от кабинка номер 7 е по-съвременна и типична история за призраци. Момчето в нея било на 16 години и се казвало Тревър. Той посетил водопадите с майка си и сестра си. Той бил гневен млад мъж, който чувствал, че майка му предпочита сестра му, след като баща им ги напуснал.

Във въпросния ден семейството се качило на лодката на Девойката от мъглата, посетило Пещерата на ветровете и накрая се качило в кабинка номер 7, за да се повозят над водопада Подкова. Имало само две места и майката казала на момчето да даде мястото си на сестра си. Последвал спор и майката заявила, че никога повече не иска да говори с него. Когато той слязъл се хвърлил във водопадите.

Сега Тревър се вози с кабинка номер 7 – мястото, където разбрал, че семейството му не го е грижа за него. Той може да бъде видян със сълзи на очи, докато кабинката се спуска към дъното на водопадите.

Пещерата на злите духове

Освен коренни богове и неспокойни момчета, Ниагара си има и прокълната пещера. Пещерата на злите духове е кръстена така от индианците сенека и свидетелство от европейски пътешественик разкрива защо.

През 1669 г. Робер Кавалие дьо ЛаСал дошъл при водопадите. Той бил петият бял човек, стъпвал по тези земи. Той видял пещерата и попитал своя местен водач за нея, но му казали да не влиза.

Когато попитал защо, водачът казал, че когато били създадени първите хора, Великият дух ги обичал и им дал земя, на която да се радват. Но хората станали лоши и направили военни съюзи, което ядосало Великия дух.

При Големия водопад Онгуиаарха скалите започнали да падат от неговия гняв и се отворила Дяволската дупка. Тя се превърнала в бързей и това позволило Злият дух да бъде освободен. Странни звуци се чували от пещерата и един смел млад мъж влязъл да провери какво става. Той се върнал като беснеещ лунатик, чиято коса от черна станала бяла като сняг. Оттогава никой не е влизал в пещерата.

ЛаСал пренебрегнал предупреждението и решил да влезе. Злият дух му прошепнал в ухото, че ако се върне вкъщи, ще има дълъг и пълноценен живот с много поколения наследници и името му ще бъде записано за поколенията във велика империя. Но ако тръгнел на запад, щял да умре сам, далеч от хората, и хората му ще бъдат разнасяни от животни под тропическото слънце.

Изследователят излязъл от пещерата и открил, че тези неща вече са започнали да се случват, тъй като хората му го били изоставили, за да се върнат в Монреал. За едно десетилетие той бил разорен и решил да направи това, което духът му казал да не прави – той заминал за Луизиана, за да създаде колония.

По средата на експедицията той бил убит от собствените си мъже, а тялото му било захвърлено в Мисисипи.

Легендата за пещерата се пази и до днес и, въпреки че никой не ѝ обръща много внимание, си струва да се напомни, че на проклятието му трябвали 20 години, за да засегне ЛаСал. Така че кой знае колко хората са пострадали от него без да осъзнават, че причината за тяхното падение е шепотът в тъмното от тази пещера в Ниагара.

Прочети цялата публикация