Собствениците на медии публично да декларират бизнеси и политически пристрастия

Действителните собственици на медии в България, техните бизнес интереси и политически връзки публично да бъдат декларирани. Да се сложи край на регистрирането на медии като собственост на офшорни фирми, което реално прикрива кой стои зад тях. И не на последно място - ограничаване на мултимедийната собственост, т.е. една компания да се явява собственик и на вестници, и на телевизии и на телекоми. Това са едни от водещите препоръки в доклад на Международния институт за пресата (IPI), който уточнява, че ясни правила и завишаването на изискванията към собствениците на медии, ще гарантира по-висок медиен плурализъм в България. Изследването детайлно описва бившия медиен магнат Делян Пеевски като пример за завземането на медиите. То директно цитира констатациите по глобалния закон "Магнитски", съгласно който през юни 2021 г. няколко лица, сред които и Пеевски и 64 свързани с тях фирми бяха санкционирани от Министерство на финансите на САЩ. "Пеевски е преговарял с политиците да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на получаване на защита от криминални разследвания", се посочва в мотивите на закона "Магнитски", цитирани от доклада, в който многократно се посочват примери как в България "корупцията на политиците и медиите" вървят ръка за ръка. Изследването също така припомня, че България е класирана като най-корумпираната страна в Европейския съюз според "Трансперънси интернешънъл". В страната тече борба между политици, олигарси, медийни магнати и организираната престъпност и техните усилия да спечелят контрола върху държавните институции като съдилища, прокуратура, медийни регулатори, като цялото това нещо е скрито зад мрежа от слухове и политически скандали, банкови фалити, обществени протести и политизирани съдебни преследвания, пише в анализа. В тази битка за власт голяма част от медиите са обезценени, превърнати в оръжие за защита пред обществото на частни и политически интереси, като същевременно са ползвани като инструмент за демонизиране на опонентите на съответните медийни собственици. Докладът отбелязва как медиите на Пеевски (тогава собственост на майка му Ирена Кръстева) бяха отявлени критици на Бойко Борисов и ГЕРБ, но след като спечелиха изборите през 2009 г., медийната група взе рязко завоя и "обяви Борисов за новия месия на българската политика". Докато ГЕРБ афишираше кампании за прекратяване на корупцията, Борисов изгражда силна мрежа от покровителства, подкрепяна от медии, притежавани от олигарси, посочва още анализът. "И докато Борисов се ползваше с вярната подкрепа на медиите, трупането на богатство, власт и влияние от Пеевски нарастваше". "Пеевски успя да подкопае медийната независимост и да превърне пресата в говорител на определени политически и бизнес групи. Това промени драстично ролята на медиите - вместо да обслужват публичния интерес, те обслужват частните интереси на група от хора", коментира Орлин Спасов, лектор в Университета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски" и съосновател на фондация "Медийна демокрация". В доклада се очертава и техниките, по които в България се притискат независимите медии. "Сериозни независими медии, които имат възможността да стоят извън този корумпиран сектор и да реализират разследваща журналистика, са взети на прицел от тези, които изобличават. Те са изправяни пред съдилища чрез обидни частни съдебни дела, или чрез скалъпени обвинения, съставени от политизирани прокурори", се посочва още в доклада. SLAPP делата- използвани за заглушаване на критиците От журналистическата организация посочват, че българските съдилища обикновено се произнасят в полза на журналисти по дела за клевета, но въпреки това правните заплахи и обвиненията в клевета у нас са се превърнали в мощен инструмент за сплашване на разследващите репортери и допълнително задушаване на свободата на печата. Става дума за т.нар. SLAPP (стратегически съдебни дела срещу публично участие), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване. Дават се и конкретни примери за такива дела у нас. Един от тях е това, че през 2019 г. Росен Босев, тогава репортер на в. "Капитал", беше осъден за клевета по заведено дело от Стоян Мавродиев, бивш председател на КФН, заради изказване на Босев, че Мавродиев е свързан със схема за пране на пари за печалби от трафик на наркотици и за използва позицията си в КФН, за да накаже вестника. Въпреки че не оспори фактите, съдът все пак реши, че коментарите са клеветнически и е наложена глоба от 500 евро. Тогава съдия Петя Крънчева отказа да си направи отвод, макар че преди делото Босев е писал за предполагаеми недостатъци в нейната работа. Сред примерите е и решението на Софийския градски съд да осъди на първа инстанция сайта Mediapool и журналиста Борис Митов да заплатят солидарно обезщетение от 60 000 лева на съдия Светлин Михайлов за "клеветнически твърдения". Решението е обжалвано от Mediapool. Пред IPI Александър Кашъмов, който е и адвокат на изданието по делото, определя решението като "значим удар по свободата на пресата" в страната. "Размерът на обезщетението и с разходите за процеса са непропорционално високи и биха могли да имат смразяващ ефект върху медията, което е равно на цензура", казва той. Припомня се още, че през 2019 г. съдът замрази и банковите сметки на Mediapool и личните сметки на Стояна Георгиева и Борис Митов. "През годините журналисти от онлайн платформата за разследвания "Биволъ" се оплакваха от правен тормоз и полицейски разпити заради техните разследвания на банки и измами. В края на 2021 г. българска компания заведе дело за клевета срещу медията, като поиска безпрецедентно един милион лева (500 000 евро) обезщетение за вреди. Ако "Биволъ" загуби делото, сайтът може да бъде принуден да затвори", пише още в доклада. Обръща се внимание и на това, че Комисията за финансов надзор (КФН) през 2015 година наложи глоби за общо 80 000 лева на "Икономедиа" заради поредица от публикации проблемите в банковата индустрия. Глоби имаше и срещу "Зов нюз". След обхалване, санкциите срещу "Зов нюз" бяха отменени. Същото стана и с по-голямата част от тези срещу "Икономедиа". Налагането на тези глоби обаче показва, че КФН е използвана от държавата, за да заглуши неудобни журналисти, пише още в доклада. Проблемът с регионалните медии Според организацията положението за регионалните журналисти е още по-тежко, като дава пример с журналистът от Габрово Емилия Димитрова, която разследвала служителка от местната администрация, използваща позицията си, за да изпраща пациенти в частен старчески дом, собственост дъщеря ѝ. Въпросната служителка подала жалба за клевета и поискала обезщетение от 10 000 лева, но в крайна сметка загубила делото. Докладът обръща специално внимание на проблемите на регионалните медии у нас. "В България, в унисон със световната тенденция, през последните години бяха закрити десетки регионални медии, въпреки съществената им роля за общностите извън София. Финансовата криза в местната журналистика я излага на все по-силен политически и икономически натиск", пишат от международната журналистическа организация. Псевдопрозрачността може да убива медии В доклада се припомня, че в България през 2010 г. е приет закон, който изисква печатните медии да регистрират действителните си собственици в Министерството на културата. "Докато на хартия законът има за цел да хвърли светлина върху това кой контролира медиите, данните, които са регистрирани рядко се проверяват, защото Министерството на културата няма ресурси за прилагане на правилата", пише в доклада. Там се припомня, че споменатият Делян Пеевски е провал да "реши този проблем" през 2018 г. Тогава той и други депутати от ДПС внася законопроект, който задължава всички медии, включително онлайн сайтовете, да разкриват своите източници на финансиране, включително чрез държавни и европейски средства. На теория това би трябвало да подобри прозрачността на медиите чрез деклариране на тяхното финансиране, но на практика всъщност се цели в онези медии, които получават дарения от читатели или грантово финансиране, докато по-широките изисквания за прозрачност не са заложени. Липсва, например изискване за прилагане на взети банкови кредити, чрез които се издържат медии. Именно така се издържаха редица медии докато се стигна до фалиралата КТБ. БНТ и БНР В доклада е обърнато внимание и на свалянето на дългогодишния журналист Силвия Великова от ефира на БНР през 2019 година, както и последвалото спиране на програмата на програма "Хоризонт" за няколко часа. Разказва се и за избора на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ, отново през 2019 година. Припомня се, че той е работил в партийната телевизия на "Атака" , както и че е смятан за близък до ГЕРБ и Бойко Борисов. Посочва се и това, че по време на протестите през 2020 година, няколко пъти демонстрантите се събираха пред БНТ с настояване за оставката на Кошлуков. От IPI посочват, че макар че двете обществени медии трябва да бъдат редакционно независими, според доклада на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода, "формалните правни процедури за назначаване на генералните директори и управителните съвети на обществените медии не предоставят адекватни гаранции за независимост от на правителството или друго политическо влияние". "От години медийни анализатори и експерти критикуват политизирането на медийните регулатори и органите за финансов надзор, които също участват в регулирането на медиите", пише още в докладът.  

Прочети цялата публикация