Италия на кръстопътя на стихиите

След Евровизия през май, италианският град Торино през изминалата седмица беше домакин на втори голям форум от началото на годината, този път свързан с околната среда и борбата с климатичните промени. Първоначално бе обявено, че в Торино ще се поведе среща на движението „Петъци за бъдещето”, инициирано от младата шведска екоактивистка Грета Тунберг. После тази среща прерасна в така наречения „Климатичен социален лагер”, който се проведе в продължение на няколко дни в парка Колета на града и който обедини, както представители на движението на Грета, така и на екологичната организация „Грийнпийс”, на движението „Бунт срещу унищожението” и на други екологични инициативи и групи. Кулминация на проявата беше 45-минутна блокада на 27 юли на кръгово кръстовище, водещо към магистралата за Милано. Там екоактивистите успяха да разпънат между небостъргачите, известни като „Кулите Ди Виторио”, голям транспарант, на който пишеше: „Спрете изкопаемите горива”. Самата Грета не присъства на всички тези прояви поради логистични причини, въпреки че до последно се очакваше нейното пристигане. Тя направи обръщение чрез видеоконферентна връзка към участниците. Организаторите на проявата пък обявиха, че други екоактивисти също не са могли да дойдат, защото не са получили изходни визи от родните си страни, без да навлизат в подробности. Целта на това мащабно мероприятие бе да привлече отново вниманието върху климатичните промени, върху факторите, които допринасят за този феномен и върху недостатъчните усилия на властите за справяне с тях.

Нямаше по-подходящо място от Италия за организиране на подобен форум. От началото на тази година, особено с настъпване на лятото, тя преживява по много фронтове ефекта от затоплянето. Суша, пожари, горещини – това са феномени, засегнали и други европейски страни, като например Португалия, Испания, Франция, Гърция. Така че по какво се отличава Италия от тях? Различното, че в останалите страни се усещат само някои от последиците от климатичните промени, докато в Италия към всичко гореспоменато, се добавят и зачестилите торнада, както и топенето на ледниците, което това лято доведе до истинска трагедия.

Горещини

От началото на лятото Италия преживя две горещи вълни. Втората приключи съвсем скоро, като пикът ѝ беше около 22 юли. В седмицата от 25 юли на различни места в Италия горещините бяха последвани от мощни бури с мълнии, градушки, свлачища и наводнения, докато по същото време на други места горещините продължаваха да царят. Същият метеорологичен модел се наблюдаваше и при първата гореща вълна това лято.

През изминалия месец юли на няколко пъти метеоролзите обявяваха даден ден за най-топлия за сезона. На 22 юли беше издадена червен код за рекордни горещини в 16 италиански града, сред които Милано, Рим, Болоня и др., където на места бяха регистрирани почти до 40 градуса по Целзий. Според Италианската метеорологична служба страната е усетила апокалиптичния ефект на африкански антициклон, наречен „Апокалипсис 4800”. Името не е избрано случайно и обяснява много добре ситуацията – температурите спадат под нулата само над 4800 метра надморска височина.

Метеоролозите казват, че през изминалите месеци май, юни и юли на настоящата година климатичната аномалия в Италия се е потвърдила, като температурите на национално ниво са били средно с два-три градуса над обичайното за сезона, отбелязва Франс прес. Климатичните аномалии бяха най-очевидни през месец юни, когато бяха регистрирани температури с 2,88 градуса над средното за месеца.

А първото шестмесечие на 2022 г. като цяло в Италия бе най-топлото, регистрирано досега, откакто се водят подобни статистики, като температурите са били средно с 0,76 градуса по-високи спрямо отчетените в предходни първи годишни шестмесечия, посочва телевизия Скай ти джи 24.

Сред горещите май, юни и юли, се очаква нещата да не се подобрят и през настоящия август, предупреждават метеоролози.

Първи рискови ситуации заради горещините, които биха могли да доведат и до жертви, бяха регистрирани на няколко места в Италия през юли. От горещината релсите на железопътна линия се деформираха и локомотив на товарен влак дерайлира в Специя, заради което движението бе спряно за известно време на 22 юли. А в същия ден поради същата причина температурата на релсите на открития участък на метролиния 2 в Милано достигна 57-60 градуса, което принуди ръководството на метрополитена да забави движението на метрокомпозииците от съображения за сигурност, съобщава телевизия РАИ Нюз.

Липса на валежи

За половин година в Италия е регистриран спад с 45 процента на валежите, което също допринася за температурните рекорди, отчетени през първото шестмесечие в страната, посочва Скай ти джи 24. Общата картина не се променя въпреки бурите в края на двете горещи вълни досега, за които бе споменато по-горе.

Пожари

Съчетанието на горещини и спад на валежите естествено увеличи риска от пожари в страната. Според данни на програмата на Европейския съюз „Коперник” за наблюдение на Земята, на климата ѝ и на околната ѝ среда, досега през 2022 г. пожарите са унищожили 27 571 хектара гори и земи в Италия, отбелязва Франс прес. За някои пожари се смята, че са причинени умишлено и се води и разследване.

Суша

Сушата, която е най-тежката връхлетяла Италия за последните 70 години, доведе до рекорден спад в нивото на основни реки и езера. В областта Ломбардия езерата Маджоре, Комо и Гарда са с по-ниски равнища в сравнение с обичайното за този период от годината. А река По, която е най-голям воден резервоар на полуострова, на места е като лунен пейзаж. Обсерваторията за наблюдение на По отчете в някои участъци на реката ниво, което е със седем метра по-ниско от обичайното за сезона, посочва Франс прес. Ниско е и нивото на река Тибър, която прекосява Рим.

На 4 юли бе обявено извънредно положение заради сушата в пет северни области и властите деблокираха сума 36,5 милиона евро за справяне с последиците от бедствието там. Извънредното положение ще е в сила до 31 декември в областите Ломбардия, Пиемонте, Венето, Емилия Романя и Фриули Венеция Джулия. Там се въведоха рестрикции върху ползването на водата за поливане, миене на улиците, за декоративните градски чешми и фонтани, за поливане на морави и голф игрища. На 21 юли областният управител на Ломбардия Атилио Фонтана предупреди, че може да се изчерпа и водата, използвана за селскостопански цели. Според най-големия италиански селскостопански синдикат Колдирети сушата заплашва над 30 процента от националната селскостопанска продукция и половината от стопанствата в долината на река По, където например се произвежда и прочутата пармска шунка, предадоха АНСА и Франс прес. В сектора на оризодобива например много фермери се готвят за риска от 100-процентен спад на добива. Заради проблемите с водата някои фермери или намаляват наполовина площта на оризовите култури, или пък ги заменят с по-малко зависимия от напояването слънчоглед.

Друга последица от сушата е намаленото производство на електроенергия от водноелектрическите централи. Повечето от тези централи се намират именно в планинските масиви на Северна Италия и произвеждат по принцип 20 процента от електричеството в страната. Заради сушата спадът в производството на електроенергия там е от 40 процента.

Сушата извади наяве недостатъците на Италия, констатираха Ройтерс, Франс прес и Скай ти джи 24. Освен проблемите за селското стопанство и проблемите във ВЕЦ-овете, тези дни се заговори и, че Италия няма ефикасна политика за управление на водните ресурси, предаде Франс прес. Това, според Франческо Чофи, преподавател във факултета по хидрология в университета „Сапиенца” в Рим, влошава нещата. Според него е нужен широкообхватен национален план за модернизиране на водоснабдителната система в страната и за разработването на средства за превенция на водните кризи.

Според последните данни на Националния статистически институт от 2020 г., 36 процента от водните запаси в Италия се губят годишно заради остарялата водопреносна система. На някои места тези загуби достигат до 70 процента, като например в град Киети, който е главен град на областта Абруцо, в Централна Италия.

Самият министър на екологичния преход на Италия Роберто Чинголани казва, че управлението на водната инфраструктура в страната е отчайващо и че водопроводите губят средно по 42 процента от водата, течаща по тях, заради това, че са просто стари или пък заради течове в тях, предаде Ройтерс. Чинголани припомня, че за сравнение в Израел поради такива причини се губят едва 3 процента от водата. На много места в Италия водопроводните тръби и резервоари са отпреди 50 години и това сега се превръща в проблем. Не на последно място са и кражбите на вода.

В опит да се справи с националната криза правителството планира да задели 4,4 милиарда евро от близо 200-те милиарда евро, които Италия получава от ЕС от механизма за възстановяване на икономиката след пандемията. Тези пари ще бъдат използвани в идните четири години за подобряване на управлението на водните ресурси на страната. От тази сума 900 милиона ще отидат за ремонти на течове, а 800 милиона за модернизиране на напоителните системи за земеделието, посочва Ройтерс. Правителството смята освен това, че Италия не улавя и съхранява достатъчно дъждовна вода и планира да инвестира и в тази насока за изграждането на десетки резервоари.

Но правителството на Марио Драги, начертало тези планове, сега е в оставка и не се знае кой ще дойде на власт и какви ще бъдат неговите приоритети.

А италианците досега не гледаха особено отговорно към пилеещата се вода и към въпроса за пестенето, защото в Италия се плащат средно по 2 евро на кубичен метър потребена вода, според данни на Европейската федерация на асоциациите в сектора на водоснабдяването, предаде Ройтерс. Домакинствата в съседна Франция плащат двойно повече, а в Дания плащат по 9,32 евро за кубичен метър вода. Не е изненада тогава, че в Италия се потребява най-много вода от домакинствата в ЕС, близо 250 литра на глава от населението дневно. Във Франция цифрата е 150 литра, а в Дания – 105 литра, посочва Ройтерс.

Необръщащи особено внимание на пестенето, италианците останаха неприятно изненадани от новината в средата на юли, че супермаркет от веригата Конад (Conad) в Реджо Емилия, в провинция Емилия Романя, въведе ограничение за клиентите да купуват до 6 стека с бутилки минерална вода, съобщи в. „Република”. Това ограничение продължи само за един уикенд и бе въведено заради проблеми в производствения капацитет на производителя на минералната вода. Но то може да бъде подновено във всеки един момент, ако ситуацията се влоши.

Топене на ледниците

Италия освен равнини, долини, планини, плажове, острови, вулкани има и ледници. Сред тях най-популярен е ледникът Мармолада в северната част на страната. Той е известен още и като „Кралицата на Доломитите” и се издига на над 3300 метра височина. Намира се провинция Тренто и от него извира река Авизио. Той се извисява и над езерото Федая.

В този живописен пейзаж на 3 юли се разигра огромна трагедия. Голям къс лед и скали се откъсна от Мармолада и предизвика лавина, която помете 11 туристи и алпинисти. Това ужаси италианците, но и породи много въпроси дали смъртта на тези хора е можела да бъде избегната.

Според доклад на Междуведомствената група към ООН за изменения на климата, публикуван на 1 март, топенето на ледовете и снега е една от десетте големи заплахи за хората и инфраструктурата, причинени от глобалното затопляне. Така че не може да се каже, че Италия не е била подготвена психически за бедствие, като това с Мармолада. Седмици преди трагедията туристи и планински водачи са подавали сигнали за опасността, която представлява ледникът, който е станал по-крехък заради глобалното затопляне и рекордните температури тази година в Италия. В навечерието на трагедията например на Мармолада бяха регистрирани 10 градуса по Целзий. Всичко това е довело до ускоряване на топенето му и водата се е насъбрала под ледената шапка, което го е превърнало в рисков и нестабилен.

Близки на жертвите на Мармолада се питат защо никой не е предупредил директно туристите и алпинистите за това. Но властите казват, че не мога да спрат хората да ходят в планината. Дори сега, когато Мармолада е затворен за посещение, има хора, които всеки ден нарушават забраната. Властите обмислят въвеждане на система с флагчета като по плажовете, която да показва кога е най-безопасно да се ходи в района, както и механизъм за по-внимателно наблюдение на ледниците като цяло

И премиерът на Италия Марио Драги, и президентът Серджо Матарела определиха трагедията на Мармолада като последица от климатичните промени. Драги заяви, че правителството трябва да анализира случилото се и да вземе мерки, за да не се повтаря подобно нещо. А Матарела каза, че трагедията на Мармолада е илюстрация на онова, което климатичните промени, ако не са управляеми, могат да предизвикат по света.

И в потвърждение на опасенията, че трагедията може да се повтори, на 18 юли бе съобщено за появата на нова пукнатина на ледника Мармолада.

Заради трагедията прокуратурата на провинция Тренто започна разследване. В хода му бе намерена и снимка на планинския водач Ханс Петер Айзендър от май, на която се вижда езеро точно на ледника, което показва до какво е довело покачването на температурите там, посочва телевизия Ти Джи Ком 24.

В интернет пък се появиха съпоставителни кадри за състоянието на други италиански ледници. На тях там където преди десетилетия е имало сняг, днес има само голи камъни. През последните 50 години италианските ледници са изгубили 30 процента от повърхността си, като са намалели от 527 квадратни километра на 370 квадратни километра, предупредиха през юли учени от Националния съвет за научни изследвания на Италия, цитирани от в. "Стампа".

Торнада

Италия се превръща и в страна на торнадата. Анализ на Националния съвет за научни изследвания показва, че е имало 445 торнада с висока интензивност в Италия от 1990 г. до 2021 г. Най-рискови в тази насока са областите Лацио, Пулия и Калабрия. Само през 2021 г. регистрираните торнада са били 69. Последният подобен феномен в страната е от съвсем скоро - на 27 юли торнадо стресна жителите на Виесте, в областта Пулия.

Една топла и слънчева Италия може и да се нрави на туристите, които са само за кратко там. Но за местните жители съчетанието на горещи вълни, суша, пожари, липса на дъжд, топящи се ледници, торнада превръща Италия в кръстопът на природните стихии с всичките рискове и негативни последици от това.

Източник: БТА

Прочети цялата публикация