„Билет до рая“ ще е любимият филм на хората, които не обичат киното (ТРЕЙЛЪР)

„Билет до рая“ не е най-лошият филм на света. Не е и най-хубавият. Той е в онази златна среда, която пълни телевизионните програми на националните оператори за години наред. Или както аз обичам да ги наричам - филми за хората, които не обичат кино.

Историята е безкрайно тривиална и се крепи изцяло върху плещите на актьорския състав. В случая това са Джордж Клуни и Джулия Робъртс. Двамата може само да стоят в един ъгъл и да се усмихват и това ще е достатъчно техен филм да се гледа от милиони по целия свят. Те просто са си изградили имената, които сега работят за тях, и в това няма нищо лошо.

„Билет до рая“ ни изпраща на остров Бали, където току що завършилата юристка Кимбърли (Ариел Карвър-О'Нийл) открива ненадейно любовта в лицето на местния производител на водорасли Гиди (Максим Бутие). След около месец те решават да се оженят, а това става повод за Дейвид (Джордж Клуни) и Джорджия (Джулия Робъртс) да заровят томахавките на проваления си брак, за да спасят детето си от грешката на живота му. Следват куп комични планове за саботаж на сватбата, които неминуемо водят до поврат в отношенията на разведената двойка.

Без особени проблеми мога да си представя как майка ми си щрака безцелно върху дистанционното в събота вечерта, докато се опитва да намери алтернатива на футболния мач, който баща ми предпочита, но не държи да гледа на всяка цена. Случайно по един от каналите излъчват „Билет до рая“ за 52-ри път и вижда приятно застаряващия Клуни. Щракането продължава още десетина канала, докато накрая родителите ми не се съгласяват да се върнат назад, защото участва и Робъртс. И така двамата си намират идеалния фон за вечерта, докато правят традиционното резюме на седмицата.

Филмът обаче няма никаква сериозна стойност. Той е точно това, което може да се очаква от него, и нищо повече. Оценката ми за него е 6/10, колкото давам по традиция на всяка една филмова версия на литературните чиклити.

Прочети цялата публикация