Общуване с говедата

Бързам да уточня, че става въпрос за общуване с истински говеда, такива на четири крака. И изобщо общуване с домашните животни – помощници в бита, като кучето и котката, източник на храна, като кравата, кокошките, овцете, прасето, работна сила като коня, магарето, мулето, катъра, вола и т.н.

Днес ние с гордост заявяваме, че по-голямата част от населението в България, а и в световен мащаб, живее в градовете. Но само допреди сто години огромната част от населението е живяло на село. Ежедневното общуване с животните е било нещо неотменно от бита на българина през всичките столетия. Връзката с природата и живата връзка с животните е помагала и на подрастващия и на възрастния човек в много отношения. Младите хора са виждали естествения процес на живота, от излюпването на пиленцето и раждането на теленцето, което само за часове се изправя на два крака, през растежа и игривостта на всички млади животни – котенца, кученца, яренца и т.н. до половата зрялост и следващите процеси. Не е било нужно да се говори за птичките и пчеличките и да се посещават часовете по биология, връзката с животните е осигурявала нужните знания. Младите хора са виждали и естествената, а и насилствена в много случаи смърт на животните в дома. Но и тези сурови и печални уроци са част от живота.

Пълноценният и уравновесен живот на българина се е дължал до голяма степен именно на всекидневното общуване с животното. Психолозите твърдят, че връзката с животните предпазва младия човек, а изобщо човека от извършване на насилие спрямо друг човек. Вероятно е така.

Днес общуването в градовете се свежда основно до кучета и котки, до пойни птички и рибки, което пак е нещо, но не е достатъчно, предвид нуждата от непрекъснатото общуване с живота и природата, както се е случвало в отминалите времена. Дори да се опитваме да компенсираме като водим децата си да видят животни във фермата или ги водим на конна езда, това едва ли е достатъчно. Но такива са времената днес.

Прочети цялата публикация