Ново проучване показва как кучетата гледат филми

Поставянето на кучета в машина за ядрено-магнитен резонанс и наблюдаването на мозъците им, докато гледат домашни филми, звучи като забавление само за себе си. Бонусът от това всъщност е новата информация, която учените имат за кучешките мозъци.

Екип от учени са направили точно това, за да разкодират визуалната обработка, която се извършва в съзнанието на двойка кучета. Те открили интересна разлика между кучешкото и човешкото възприятие: кучетата са много по-внимателни към действията, а не към това кой или какво извършва тези действия, пише БГНЕС.

Това би могло да бъде важна част от пъзела на кучешкото възприятие и какъв е приоритетът на кучешкия мозък.

"Макар че работата ни се базира само на две кучета, тя предлага доказателство за концепцията, че тези методи работят при кучетата", казва неврологът Ерин Филипс.

"Надявам се, че тази статия ще помогне да се проправи път за още изследвания, за да увеличим разбирането си за животните"

Изследването, както отбелязва Филипс, е проведено върху две кучета - Дейзи и Бхубо. Екипът е заснел три 30-минутни видеоклипа със специфично за кучетата съдържание. То е включвало кучета, които тичат наоколо, и хора, които си взаимодействат с кучетата, като галят или дават лакомства. Други дейности са включвали преминаващи превозни средства, хора, които взаимодействат помежду си, елен, пресичащ пътя, котка в къща и кучета, разхождащи се на каишка.

На Дейзи и Бхубо бяха показани тези филми в три 30-минутни сесии с обща продължителност 90 минути. Това забележително постижение е постигнато чрез използването на техники за обучение, разработени от психолога Грегъри Бърнс, който за първи път успява да направи ядрено-магнитен резонанс на напълно будно, не вързано куче преди десет години.

Така че изследователите успяха да сканират мозъка на Дейзи и Бхубо, докато те седяха будни и се чувстваха удобно в машината, докато гледат специални кучешки домашни филми. Всъщност звучи доста приятно.

"Те дори не се нуждаеха от лакомства", казва Филипс. "Беше забавно, защото това е сериозна наука, а тези кучета гледаха видеоклипове на други кучета и хора, които се държат малко глупаво."

Видеоданните бяха сегментирани по времеви маркери, за да се идентифицират класификатори като обекти (като кучета, хора, превозни средства или други животни) или действия (като подушване, хранене или игра). Тази информация, както и мозъчната активност на двете кучета, беше подадена към невронна мрежа, наречена Ivis.

Двама души също гледаха видеоклиповете, докато бяха подложени на ядрено-магнитен резонанс; тези данни също бяха предоставени на Ivis.

Изкуственият интелект успя да съпостави данните от човешкия мозък с класификаторите с 99 % точност. При кучетата Ivis е малко по-несигурен. Той изобщо не се справи с класификаторите на обекти. За действията обаче изкуственият интелект съпостави визуалните данни с мозъчната активност с точност между 75 и 88 процента.

"Ние, хората, сме много ориентирани към обектите", казва Бернс. "В английския език има 10 пъти повече съществителни, отколкото глаголи, защото имаме особена мания да назоваваме обекти. Изглежда, че кучетата са по-малко загрижени за това кого или какво виждат и са по-загрижени за самото действие."

Той добавя, че кучетата имат значителни различия в начина, по който възприемат света, в сравнение с хората. Те различават само нюанси от това, което ние възприемаме като синя и жълта част на спектъра. За сметка на това имат по-голяма чувствителност към движенията.

Възможно е това да се дължи на факта, че кучетата трябва да са по-наясно със заплахите в заобикалящата ги среда, отколкото хората; или да е свързано с разчитането на други сетива; а може би и с двете. Хората са много визуално ориентирани, но при кучетата обонянието е най-мощно. Много по-голяма част от мозъка им е посветена на обработката на информация идващата от обонянието.

Съпоставянето на мозъчната активност с обонятелната информация може да се окаже по-сложен експеримент, но може да бъде и много поучителен. Както и провеждането на допълнителни, по-подробни изследвания на зрителното възприятие на кучетата, а в бъдеще евентуално и на други животни.

"Показахме, че можем да наблюдаваме активността в мозъка на кучето, докато то гледа видеоклип и да реконструираме това, което гледа", казва Бернс. "Фактът, че сме в състояние да направим това, е забележителен."

Прочети цялата публикация