Едрият бизнес в България почти не плаща данъци

Данъчната система на България е такава, че позволява едрият бизнес почти да не плаща данъци. Топ 10 на най-големите по приходи частни предприятия в страната са платили едва 71 млн. лв. данъци през 2020 г., което е нищожна сума и представлява едва 2.6% от събраните средства от данък печалба за годината, става ясно от анализ на сдружение "За Земята". В същото време приходите на въпросните дружества са 6.3% от общите приходи на бизнеса в страната. "Видно е, че най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големите данъкоплатци. Очевидно е, че за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест", пише в анализа на "За Земята". Според екосдружението по-големият проблем е, че корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България (2.1% от БВП при средно 3% за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат обикновените граждани - веднъж с данъка върху доходите си (през 2021 г. в България ДДФЛ носи с 42% повече средства от корпоративния данък), но още повече с масивните "невидими" данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест. Екосдружението предлага данъчна реформа, чрез която България да се присъедини към "златния триъгълник на европейското данъчно облагане", при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. За целта е необходимо за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. "Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните "оптимизации", изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес", смята "За Земята". Анализът включва данни за оборота и платените данъци от компаниите в топ 10 за 2019 г. и 2020 г. - "Аурубис България", "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България", "Бией Глас България", "Кауфланд България енд Ко", "Астра Биоплант", "Сакса", "Лидл България енд Ко", "Аркад ЕКК - Клон България" и ЕЛД. Излиза, че съотношението "данък/приходи" е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за 2019 г., което означава, че държавата прибира едва между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми. През 2020 г. сред 10-те предприятия се обособяват две групи по отношение на показателя "данъци/приходи". В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък между 0.6% и 0.8% от приходите си. Във втората група влизат три компании с българска собственост (двете дружества на руската "Лукойл" - рафинерия и верига бензиностанции, както и строителният джойнт венчър със Саудитска Арабия "Аркад ЕКК", който бе с кратък срок на съществуване). "Няма да е грешно да наречем цялата тази група "българска", тъй като интересите на "Лукойл" от много години имат значително отражение по етажите на властта. Също и продължението на газопровода „Турски поток“ през българска територия, върху което работи "Аркад ЕКК", е осъществено със значителни политически протекции", пишат от "За Земята". Оттам посочват, че "българската група" използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0.3%, тъй като чуждестранните предприятия не разполагат със "социален капитал" в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. Данък, съответстващ на 0.6-0.8% от приходите на "чуждестранната група", не е някакво върхово постижение, твърдят още от "За Земята". Според анализа редица държави в света (особено такива като България - със затруднена събираемост на данъците) са въвели чувствително по-висок минимален процент на данъка, облагайки приходите, а не печалбите на компаниите. "За Земята" подробно разглежда казуса "Лукойл", като посочва, че за последните 15 години (2006-2020 г.) "Лукойл Нефтохим Бургас" отчита общо над 86 млрд. лева приходи от продажби, а за същия период предприятието декларира сумарна загуба от 2.2 млрд. лева. "Ясно е, че нито едно частно предприятие не може да работи продължително, щом година след година реализира загуби за стотици милиони. Въпросът е къде се отчитат загубите и къде – печалбите. През 2020 г., когато "Лукойл Нефтохим Бургас" декларира в България над 500 млн. лева загуба и затова почти не плаща данък печалба, компанията-майка внася милиарди като корпоративни и други данъци в руската хазна", изтъква "За Земята". Оттам припомнят, че постепенно в последните години тази практика се промени и от 2016 г. до 2020 г. "Нефтохим" е платил 33 млн. лв. корпоративен данък. "За Земята" смята, че данъчната реформа от 2007 г. и 2008 г. (със сваляне на преките данъци върху печалбата и доходите до 10%) не се е отразила особено добре на България. Тя е трябвало да изсветли икономиката и да привлече повече чуждестранни инвестиции, но отминалите години са показали по-скоро отлив на преки инвестиции. Освен това България се превърна в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС - с коефициент на Джини 40 при около 30 средно за ЕС, по данни на Евростат. Трудно е да не се забележи връзката между покачващото се неравенство и ниските преки данъци: преди данъчната реформа коефициентът на Джини за България беше около средния за ЕС, изтъква екосдружението. Според него ниските преки данъци не означават, че данъчното бреме е ниско, защото косвените данъци (ДДС и акцизи) действат невидимо и тежестта им пада върху хората. "За Земята" смята за куриоз ситуацията, при която доскоро приходите от акцизи върху цигарите носеха повече приходи в бюджета от данъка върху печалбите на фирмите.

Прочети цялата публикация