Проституцията и просията вече няма да се разследват като престъпления
Проституцията и просията вече няма да се разследват като престъпления. Това следва от решение на Конституционния съд (КС), с което бе отменена норма от Наказателния кодекс (НК). Делото бе образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев. Той смята, че въпросният текст от НК противоречи на конституцията от 1991 г. КС се съгласява с неговите аргументи, макар че един от съдиите – Янаки Стоилов – е подписал решението с особено мнение. Въпросната норма действа от 1968 г., когато влиза в сила и самият НК. Той гласи, че се наказват всички, които продължително време не се занимават с "общественополезен труд" и получават нетрудови доходи по "непозволен или неморален" начин. Във втората алинея е записано, че на наказание подлежат и системно занимаващите се с просия. Досега тази норма се използваше за разследвания срещу проститутки и просяци. След решението на КС обаче това няма да е възможно. Всъщност, проблемът и според главния прокурор, и според мнозинството от съдиите е, че текстът задължава гражданите да полагат труд. В демократични условия обаче трудът е право, а не задължение. В искането си Гешев бе посочил, че чрез тези норми често се преследват жертви на престъпления, докато тези, които ги експлоатират, се отървават от наказанията. В подкрепа на неговата теза са се изказали и съдиите от Върховния касационен съд. В становището си те посочват, че когато отменената норма от НК е била приета, е била в сила конституцията от 1947 г. (т.нар. Димитровска). Тя постановява, че трудът е "дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин" и че всеки е "длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Подобна норма има и в т.нар. Живковска конституция от 1971 г. През 1991 г. обаче отношението на основния закон към труда се променя радикално. "Полагането на труд е право, а не задължение и то актуално не се свързва с отречения принцип за правото на труд като дълг и чест за всеки гражданин", пишат в становището си те. Освен това те посочват, че има законни начини за "нетрудови доходи" като например наем, доходи от разпореждане с финансови инструменти и други. Че нормата е противоконституционна е и мнението на бившия главен прокурор и експерт по трудово право проф. Васил Мръчков. Той също посочва, че според действащата конституция задължение за общественополезен труд няма. Мръчков посочва, че то е "отишло в небитието заедно с конституциите, които са го сътворили в едно безвъзвратно минало време". По делото пред КС е постъпило и становище от Българския хелзински комитет. Те също смятат, че въпросната норма трябва да се отмени. "Това, което е „общественополезен труд" и „морално" за една група хора, не е такова за друга. Такъв е случаят не само с проституцията, към която тази разпоредба се предполага да е насочена, но и към други дейности (например проповядването на определена религия срещу заплащане или "развалянето на магии" като източник на доход). Нито една норма на българското право не определя кой труд е "общественополезен". Така тези, които могат да станат потенциален обект на наказателно преследване не са в състояние да съобразят поведението си с изискването на закона", пишат от организацията. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков обаче е на различно мнение. Той смята, че целта на този текст не е да задължи някого да работи, а да криминализира получаването на доходи по непозволен или неморален начин. Мнозинството от съдиите в КС не са съгласни и отменят нормата.
Прочети цялата публикация