Психичното здраве на българите се влошава, а реформите се бавят

Пандемията е влошила психичното здраве на българите, като повече хора търсят консултации с психиатър и невролог и консумацията на антидепресанти се увеличава. Това се случва на фона на все по-изострящите се стари проблеми в областта на психиатричната помощ като недостъпна и зле финансирана медицинска помощ, липса на специалисти и на услуги в общността, както и стигма към хората с психични разстройства. В същото време реформите в системата, които са разписани на хартия, се бавят. Това стана ясно на кръгла маса "Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“ в София, в която участваха водещи специалисти по психиатри, експерти от неправителствения сектор, които оказват социални услуги за хора с психични заболявания, представители на СЗО и др. Психиатричната помощ е недостъпна 70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. Въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 30 до 120 лева. При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – НЗОК поема само 50% от стойността им, докато реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%. Пандемията е увеличила психичните разстройства Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве и анализи изнесе данни за влиянието на Covid-пандемията и големия стрес в обществото върху психичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие. Медиците са сред най-засегнатите Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда много по-често от депресивни и психични проблеми в сравнение с общото население и това влошава качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Той постави на фокус и недофинансирането на лечението на психични заболявания у нас. Реформите закъсняват "Трагедията на българското общество е липсата на адекватна грижа както за хората с чести психични заболявания, така и за пациентите с тежка психична болест. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве. И въпреки че за системата за психиатрична грижа може да се осигури огромно европейско финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, закъсняват необходимите реформи. Така 70% от хората с психични проблеми не получават никаква грижа.“, каза доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас. Д-р Цветеслава Гълъбова – директор на психиатричната болница "Св. Иван Рилски“ – представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г. Основната идея на Стратегията е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения. Проблем е, че все още Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на стратегията. "Още сега е ясно, че в нейното финансиране са заложени само 26 милиона лева по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лева национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала, който е най-големият проблем в системата, са орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, заяви д-р Гълъбова. Лошо финансиране и кадрови колапс Психиатърът акад. Дроздстой Стоянов обясни лошото финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. "При липса на икономически мотив за инвестиране в психиатричната грижа, мотивът на националната политика в сектора трябва да е мислене за бъдещето“, обясни акад. Стоянов. Той очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. "От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, допълни Стоянов. Чуждият опит и ролята на личните лекари Проф. д-р Петър Маринов – председател на Асоциацията на експертите по психично здраве – сподели опита на шведската провинция Готланд в превенцията на самоубийствата след продължителна депресия и други психични разстройства. Той акцентира върху обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Маринов препоръча да не лекуват безсънието само по себе си, а да го разглеждат като соматичен симптом на депресия или друго психично заболяване. Проф. Маринов обясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да е индикатор за психичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката. Терапевтично резистентна депресия Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, говори за предизвикателствата на т.н. терапевтично резистентна депресия, която е 1/3 от всички случаи на тежка депресия и не се повлиява от настоящите антидепресанти. При болните с резистентна депресия, в сравнение с болни само с депресия, се наблюдават 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20 пъти по-висок суициден риск; по-лошо качество на живот, свързано със здравословното им състояние (38-50% са с влошено качество на живот). Хората с депресия не са желани работници Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не за да си "почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние. Депресията е водеща причина за неработоспособност По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1. Тежките психични разстройства са 19.5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14.54%, тревожните разстройства са 8.4%, а голямото депресивно разстройство е 6.2%, сочат данни от изследването "Барометър на депресията“ в ЕС. Изключени от социалната система Миряна Сирийски – управител на Фондация "Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания – обясни, че тези хора са изключени от системата за социално подпомагане. Системата на ТЕЛК не може да прецени обективно тяхното страдание, а по света съществуват въпросници, които могат да подпомогнат тази дейност. Психологът Дияна Видева от Асоциация "Деметра“ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното насилие в първите пет месеца на 2022 г. Според нея домашното насилие в България се е увеличило с 30%, като са предприети мерки за закрила на 1173 жертви на домашно насилие. Правени са изследвания, според които 47% от малтретираните жени са били с депресия, а 45% с посттравматично стресово разстройство. Дияна Видева призова за това да се развият специализираните услуги за хора с депресия, като се интегрират социални и здравни услуги. Всички присъстващи се обединиха около общ консенсус: Депресията като социално значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на национален съвет по психично здраве. Подобряване на достъп до диагностика, лечение и услуги на пациентите с депресия. Модели на финансиране на психиатрични заболявания с плавен преход към комплексно остойностяване на лечението и грижата за хората с психични заболявания. 

Прочети цялата публикация