Крайречна гора край Ихтиман е подложена на сеч

Крайречна ивица гора, растяща покрай брега на река Мътивир недалеч от Ихтиман, е подложена на сеч. Това установи проверка на екипа на природозащитната организация Световен фонд за дивата природа - WWF. Специалистите на неправителствената организация се натъкват на няколкостотин метра изсечена ивица растителност по течението на реката, като прочистването ѝ с тежка техника продължава и в момента. Преобладават дървета от бяла върба, дива круша, джанка както и храстовидна растителност - ръбест чашкодрян, кучешки дрян, шипка и др. Проверката показва, че част от отсечените дървета са с диаметър на ствола повече от метър. Експертите на WWF предупреждават, че премахването на крайречната растителност крие сериозни рискове за местните хора и биоразнообразието. "В обществото ни битува погрешното схващане, че прочистването на речните корита от дървета и храсти е превенция срещу наводнения. Напротив, повечето регулации в Европа и Северна Америка забраняват изсичането на гори непосредствено до водните течения. Причината е, че това нарушава целостта на екосистемата и води до редица заплахи както за хората, така и за животните. Случващото се край река Мътивир е недопустимо. То не просто не решава проблема с наводненията, а дори създава предпоставки за по-тежки наводнения и по-сериозни щети", коментира Костадин Вълчев, старши експерт на програма "Гори" във WWF.  Защо са важни крайречните гори? Гъсто преплетените коренища на крайречните гори укрепват бреговете на реките и спират ерозията, с което намаляват риска от наводнения надолу по течението, обясняват от WWF. По време на проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода, стичаща се по листата, шумата и коренищата. Освен това коренищата са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, попадащи в подпочвените води от обработваемите земи към реката. Крайречните гори също така осигуряват дом и храна на стотици видове животни, допринасяйки за решаването на проблема с намаляването на биоразнообразието. По тези причини възстановяването на крайречни гори по бреговете на реките Дунав и Марица години наред е основен приоритет в работата на WWF. Рисковете от изсичането на гората край Мътивир 1. Задръстване на коритото на реката Отрязаните и изоставени в коритото на реката дебели дървесни стволове могат да блокират течението. Постепенно те се превръщат в преграда за по-дребни клонки и отпадъци, носени от реката и създават своеобразен естествен бент. При проливни дъждове, когато нивото на реката се покачи, този бент няма да издържи напора на водата и ще бъде отнесен от приливната вълна. Това може да предизвика наводнение в близките населени места надолу по течението. 2. Ерозия и свличане на земни маси Изсичането на крайречната растителност създава реална предпоставка за свличане на земни маси в реката. Кореновите системи на дърветата и храстите подсилват брега. Тяхното премахване би улеснило процеса на ерозия. Така при пороен дъжд земните маси ще се свлекат в реката и ще бъдат отнесени от водите до близките населени места. 3. Загуба на биоразнообразие Крайречната ивица гора край река Мътивир е важен елемент на средата за опазване на биоразнообразието в район, в който земята се стопанисва като селскостопанска. Запазената естествена крайречна растителност представлява местообитание за дребни бозайници, влечуги и различни видове птици, като зелен и сив кълвач, червеногръдка, голям, син и дългоопашат синигер, орехче, кос, поен дрозд и много други. Изсичането на гората на практика унищожава дома на дивите животни, някои от които не могат да се адаптират към новите условия и загиват. "Законът за водите предвижда почистването на речните легла от от храсти, дървесна растителност и отпадъци за осигуряване нормалната проводимост на реките, както и опазване на бреговете на реките от ерозия и защита на крайречната растителност. Дейностите извършени във визирания участък са в нарушение за Закона за водите, защото е премахната крайречна растителност, с което бреговете са изложени на ерозия  и отделно е нарушена проводимостта на реката поради оставяне в речното легло на  отпадъци от сечта," коментира Добромир Добринов, експерт по природозащитно законодателство във WWF. Екипът на WWF подаде сигнал до РИОСВ - София и до Басейнова дирекция - Пловдив, за да разследват случая. Експертите от WWF са категорични, че поддържането на проводимостта на речните легла е само претекст за добив на дървесина. Премахването на здравите дървета често води до ерозия, която увеличава значително риска от по-големи щети - свлачища, подкопаванe и срутване на подпорни стени, мостове и т.н. Световната практика показва, че тези проблеми се решават именно с опазване на крайречната растителност и дори с нейното възстановяването когато е увредена.

Прочети цялата публикация