Под 10% от жилищата и земеделските имоти у нас са застраховани

България е държавата с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - застрахованите жилища и земеделски имоти са не повече от 10%. Тези данни обяви Константин Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на "Армеец", по време на юбилейната конференция "140 години застраховане в България". Според Велев е показателна разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа този дял е 36.5%, докато в България е едва 13.8%. Константин Велев посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1.1 млрд. долара, което се равнява на около 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011 - 2019 г. Въпреки това българите масово не застраховат домовете и земеделските си имоти. Според Велев причините за това са много - ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам - липсата на стимул за застраховане. Влияние оказват също недостатъчната информираност за ползите от застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането. За земеделските стопани изменението на климата означава повишен риск от суши, градушки, горещи вълни, пролетни слани и наводнения. В резултат, в глобален мащаб потреблението на земеделски застраховки се увеличава, като в много страни се въвеждат субсидии за премиите и национални схеми, посочи Марсел Андрис, старши експерт земеделско застраховане, Swiss Re. Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, подчерта Велев, като посочи, че през 2018 г. 19% от домакинствата са имали "катастрофални" здравни разходи, което е най-високото равнище в целия ЕС. "Интересът към здравните застраховки расте, което е ясен показател за потребността на гражданите от по-качествен достъп до здравна грижа, който може да бъде осигурен чрез застрахователна защита", смята Велев. Според Светла Несторова, главен изпълнителен директор на "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп", нивото на допълнителни плащания в здравната система у нас остава много високо – 38%, което изправя гражданите пред сериозни затруднения. В България здравното застраховане се случва чрез работодатели, като това оставя значителна част от обществото извън обсега му, защото част от компаниите не желаят да застраховат своите служители. Според Несторова значим фактор за ниският дял на здравното застраховане е изграденото в продължение на десетилетия устойчиво разбиране сред обществото за ролята на държавата като единствен източник на грижа за здравето, за осигуряване на пенсионния период и за защита при природни бедствия. Подобна е и ситуацията със спестяванията за пенсия. Константин Велев посочи, че делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34.6%) от средния за Европа (16%). "В тази ситуация и при хроничен дефицит на НОИ е явна необходимостта от поемане на лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период. Съществуват редица инвестиционни възможности в тази връзка, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки "Живот", каза той. Веселин Ангелов, изпълнителен директор на застрахователно дружество "Алианц България", каза, че в последните години животозастрахователният пазар се развива интензивно, като сред основните фактори са ниските лихви по депозитите и съответно търсенето на по-изгодни алтернативи, както и повишената квалификация и умения на посредниците. Михаела Кьолер, генерален директор на Insurance Europe, се оплака от стремително нарастващите през години регулаторни изисквания към застрахователите. Тя посочи, че това изисква заделянето на огромен ресурс от страна на бизнеса, което не допринася за ефективното му развитие. Кьолер каза, че през годините се засилва процесът на пренос на риска към потребителите, което не е от полза за тях. Михаела Кьолер се спря и на обсъжданите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти по отношение на повишаване изискванията за разкриване на информация за потребителите. Тя даде пример от практиката, че за сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи и изрази опасение, че повишаването на броя документи, с които потребителите трябва да се запознаят, може да доведе до обратен на целения ефект за по-висока потребителска информираност. 

Прочети цялата публикация