Никога България не е плащала, за да бъде харесвана! Изключението е Лувъра

Голямото изключение е инициативата и договора, сключен от Вежди Рашидов преди 7 години! Десетки пъти "Тракийските съкровища" са били показвани по света, защото чуждите ценители съзнават стойността на нашите антики и канят българските музеи, плащайки съответните такси и разноски за превоз в двете посоки. Впоследствие домакините издават книги, с които компенсират вложените в изложбите средства. Фрапираща разлика е употребата на името на нашата държава по афишите и кориците на книгите, което до този момент винаги е изписано като притежател на "Съкровищата", а представени за първи път в Лувъра, ние сме само "мястото където те са намерени". Специалистите по авторски права би трябвало да се произнесат относно тази разлика. Законна ли е тя или не?

Друг източник на доходи е входът в изложбата, който също се плаща и допринася за възстановяване на разходите. За сведение с 10 милиона посетители - Лувъра е най-посещаваният музей в света. Всичко това е напълно нормално. Но "Веждиевата изложба" съдържа някои трудно обясними странности. Първото ненормално явление е, че водената от него изложба в Лувъра е платена от България и е съпроводена с шумна кампания за набиране на средства вътре в станата ни! Необяснима е пасивността на българските журналисти пред активната роля на френският посланик Ксавие дьо Кабан в търсенето на пари за фондацията "Приятели на Лувъра". За да бъда разбран, бях принуден да питам многократно събеседниците си - Възможно ли е българският посланик в Париж, да събира пари във Франция, за представяне в България на "Божоле нуво?"

Второто изключително ненормално явление, е беглото споменаване на името на притежателят на "съкровищата", който е сведен до "място където са намерени"!? В самата изложба българското участие нямаше нищо общо с предишните изложби посветени на "Тракийските съкровища", защото в помещението и в документацията раздадена на пресата, този път ставаше дума само за връзка между траки, гърци и римляни. Българските артефакти бяха разположени така, че да са в тон с тезата на организаторите - взаимността между тракийско-гръцка цивилизация и римско-латинската. Периодът, на който бе посветена изложбата, приключваше в VI ти век от новата ера, което от само себе си означаваше, че България е изключена съзнателно от научните разработки, свързани с това събитие.

Как може да се определи една изложба като успешна или не? Много лесно - като се сравни с друга. Няколко години преди "Веждирашидовата" изложба се състоя друга, в по-малък, но също световноизвестен музей - "Jacquemart-André", в Париж. Броят на експонатите беше поне 4 пъти по-голям. Те бяха само и единствено открити у нас. Самата изложба се казваше "Златото на Траките - Богатство на България". Няколко пъти посетителите имаха възможност да присъстват на конференции, посветени на българската история. Тогавашният министър на културата Стефан Данаилов изнесе впечатляващо слово на откриването на изложбата.

В преговорите, водени с директора на Лувъра, Вежди Рашидов несъмнено се е сблъскал с "гръцкото лоби". То е изключително мощно и е проникнало във всички исторически катедри, институти и най-вече Академията на изкуствата. За гърците, където и да се намират те, всички следи от траките са техни и ние сме им ги откраднали. Явно Вежди не се е съпротивлявал много и е "клекнал" пред френските колеги, защитници на връзката траки-гърци-латинци.

Защо е постъпил различно от неговият предшественик Стефан Данаилов само можем да гадаем. Посредствен склуптор, той многократно е опитвал да пробие на френския пазар - без никакъв успех. Пренебрегвайки интересите на България в организацията на изложбата в Лувъра, настоящият преседател на Народното събрание вероятно се е надявал световният музей да открехне вратите си и за неговите собствени творби.

Прочети цялата публикация