България остава последна в ЕС по учене през целия живот

България продължава да е на последно място в ЕС по участие в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение, и едва ли скоро ще се отлепи от дъното. Средният процент по този показател на ЕС е 11.3 %, а за страната ни е едва 2 на сто. През тази година повече от 35 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация и са придобили нови умения за пазара на труда или нови професии. Спрямо същия период на миналата година (до средата на октомври 2021 г.) броят на обучените лица е намалял значително - с около 15 000 души. Това сочат данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Те бяха представени по време на конференцията "Професионално обучение и кариерно развитие - малки истории за големи успехи". Събраните повече от 70 истории представят успехите на обучавани лица, които са получили професионална квалификация и са променили кариерния си път, както и на центрове за професионално обучение, които са работили върху мотивацията на възрастни да се включат в различни форми на учене. Представен бе и опитът на работодатели, които са подкрепили свои служители да придобият нови умения или са осигурили работни места за практическо обучение в предприятията си. "С инициативата за събиране на успешни истории показваме възможностите за промяна на професионалната квалификация и откриването на нови възможности за промяна на кариерния път", коментира Мариана Павлова, председател на НАПОО. До две години предстои въвеждането на електронни ваучери за обучения за професионална квалификация и ключови компетентности, които ще бъдат достъпни чрез QR код от уебсайта на Агенция по заетостта. Те ще предоставят възможност за включване както в обучение за придобиване на умения, придобити по неформален път, така и за преминаване през процедура за валидиране на вече придобити умения. Това обяви ръководителят на програмата "Развитие на човешките ресурси" Цветан Спасов. Той представи възможностите за обучение по базови и средни дигитални умения по Националния план за възстановяване и устойчивост. Стремежът е към 2030 г. най-малко 35% от работната сила в България да бъде включена в различни форми на учене през целия живот, като гъвкавите форми на труд и въвеждането на възможност за работа от разстояние ще са двигател за увеличаване броя на хората, имащи желание и възможност да се квалифицират и преквалифицират, каза Цветан Спасов. Очаква се около 500 000 български граждани да преминат обучения за базови и средни дигитални умения, а други 140 000 българи ще имат възможност да валидират знания, които вече притежават, посочи той. По данни на Националната агенция за професионално обучение и образование до октомври 2022 г. се запазва интересът към обучението за монтьори на транспортна и на подемно-транспортна техника - над 13 000 души. С 50% се е увеличил броят на обучените за заварчици - около 1280 лица, където заплащането е едно от най-високите. Два пъти по-голям е броят на обучаващите се за електротехници и електромонтьори - около 600 души. Наблюдава се увеличение в броя на обучените по професиите "Готвач", "Хлебар-сладкар" и "Оперативен счетоводител". Сравнено със същия период на миналата година три пъти повече са и обучените за парамедици - 76 лица. В същото време намалява наполовина броят на обучаващите се в селското стопанство - около 1792 лица, като в курсовете за пчелари например са обучени само 69 човека. Наблюдава се спад в обучението на програмисти - с около 1700 курсисти, което е два пъти по-малко от същия период през 2021 г. Конференцията "Професионално обучение и кариерно развитие - малки истории за големи успехи" се организира в изпълнение на проект "Качество и ефективност", който се финансира от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020.

Прочети цялата публикация